бродовете на Арос, а Куруфин като разбрал, че става нещо необичайно, слязъл южно от прохода и спрял на бивак близо до бродовете. И още преди да навлезе навътре в Химлад, Еол бил причакан от конен отряд и отведен пред Куруфин.
Рекъл му Куруфин:
— Що дириш, Мрачни елфе, по моите земи? Важно трябва да е, щом те изкарва под слънцето, що ненавиждаш.
А Еол знаел, че го грози гибел, затуй удържал парещите слова зад зъбите си и отвърнал:
— Узнах, благородни Куруфин, че синът и съпругата ми, Бялата владетелка на Гондолин, са ти дошли на гости, докато отсъствах; и сметнах, че не подобава да съм отделно от тях при това посещение.
Изсмял му се Куруфин и казал:
— Надали щяха да срещнат тук топъл прием, ако бяха пристигнали заедно с теб; ала туй няма значение, защото не идваха насам. Вече два дни стават откак минаха през Аросиах и препуснаха бързо на запад. Струва ми се, че искаш да ме измамиш; освен ако и сам си бил излъган.
А Еол отговорил:
— Щом е тъй, владетелю, може би ще ми дадеш разрешение да си тръгна и да разбера каква е истината.
— Разрешение давам, но не и благосклонност — рекъл Куруфин. — Колкото по-скоро напуснеш земите ми, толкоз по-доволен ще бъда.
Тогава Еол яхнал коня си с думите:
— Отрадно е, владетелю Куруфин, да срещнеш тъй благосклонен сродник в труден час. Ще го помня, когато се върна.
С мрачен взор го измерил Куруфин и продумал:
— Недей да се пъчиш пред мен с името на съпругата си. Защото не печелят родство ония, що крадат дъщерите на Нолдорите и ги взимат за невести без разрешение и благословия. Дадох ти разрешение да си вървиш. Приеми го и се махай. Законите на Елдарите не ми разрешават да те погубя сега. Но един съвет ще добавя: върви си у дома в сенките на Нан Елмот; защото сърцето ми предусеща, че ако поемеш сега подир ония, що вече не те обичат, няма никога да се завърнеш.
Препуснал Еол стремглаво, изпълнен с ненавист към Нолдорите; защото чак сега бил прозрял, че Маеглин и Аредел бягат към Гондолин. Тласкан от гняв и унижение, той прекосил бродовете на Арос и продължил без отдих по техните дири; но макар да не знаели, че ги преследва с най-бързия си жребец, нито веднъж не ги зърнал чак до Бритиах, където изоставили конете. И там за зла участ те се издали; защото конете им зацвилили, а жребецът на Еол ги чул и препуснал към тях; зърнал Еол отдалече бялата дреха на Аредел и запомнил откъде минава, дирейки потайната планинска пътека.
Скоро Аредел и Маеглин се добрали до Външната порта на Гондолин и Тъмния проход под планините; стражата ги посрещнала с радост и като минали през Седемте порти, стигнали при Тургон върху Амон Гварет. Там кралят изслушал с почуда разказа на Аредел; и още от пръв поглед му се понравил Маеглин, защото видял, че е достоен да стане един от принцовете на Нолдорите.
— Радостно е сърцето ми, че Ар-Фейниел се завърна в Гондолин — рекъл кралят — и сега ще е още по-красив този град, отколкото в дните, когато я смятах за изгубена. А Маеглин ще получи най-висши почести в моето кралство.
Ниско се поклонил Маеглин, приел Тургон за свой крал и дал дума да изпълнява всяка негова повеля; а подир туй занемял и само гледал с почуда, понеже блясъкът и величието на Гондолин надхвърляли всичко, що можел да си представи от майчините разкази, та бил изумен от могъществото на този град, множеството по улиците и безбройните странни и красиви неща, които съзирал. Ала нищо не привличало взора му по- силно от кралската щерка Идрил, която седяла до него; защото като всички Ванияри от майчиния й род тя била златокоса и му приличала на слънце, огряващо целия кралски чертог.
Но Еол като последвал стъпките на Аредел, открил Сухата река и потайната пътека и както се прокрадвал напред, бил заловен и разпитан от стражите. А като чули, че се обявява за съпруг на Аредел, всички се смаяли и веднага пратили бърз вестоносец в града при краля.
— Господарю — викнал пратеникът, — стражата залови един, що се промъкваше тайно към Тъмния проход. Еол се зове и е висок и мрачен елф от племето на Синдарите; ала въпреки туй твърди, че господарката Аредел му била съпруга и настоява да го доведем при теб. Велик е гневът му и едва го удържахме; но не го погубихме, както повеляват твоите закони.
Тогава Аредел промълвила:
— Уви! Сбъдват се страховете ми, че Еол ще ни последва. Ала с изкусна потайност го е сторил; нищо не сме видели и чули, докато наближавахме Потайния път. — И после рекла на пратеника: — Само истината е казал. Еол се зове и аз съм му съпруга, а Маеглин негов син. Не го погубвайте, а го доведете тук, та кралят да отсъди неговата участ.
Тъй било сторено; довели Еол в кралския чертог и той се изправил пред високия престол, горделив и навъсен. Макар да бил изумен не по-малко от сина си пред всичко, що виждал, сърцето му още по-силно преливало от гняв и ненавист към Нолдорите. Тургон обаче го посрещнал с почести, станал от престола и му подал ръка с думите:
— Добре дошъл, сроднико, защото за такъв те смятам. Тук ще живееш както намериш за добре и само едно не ще ти е позволено — да напускаш моето кралство; защото тъй повеляват законите: никой да не си тръгва, щом веднъж е открил пътя насам.
Ала Еол отдръпнал десница.
— Не признавам твоите закони — рекъл той. — Нито ти, нито който и да било от твоя народ има правото да създава кралства и да чертае граници из тия земи. Тая страна принадлежи на Телерите, а вие ни донесохте само войни, размирици, неправда и горделивост. Не ме е грижа за твоите тайни и не съм дошъл като съгледвач, а за да поискам онуй, що ми принадлежи — съпругата и сина си. Ако все пак смяташ, че имаш права над сестра си Аредел, нека остане при теб; нека се върне птицата обратно в кафеза, където скоро пак ще залинее както преди. Но с Маеглин не е тъй. Не ще ми отнемеш сина. Хайде, Маеглин, сине Еолов! Чуй бащината повеля. Напусни дома на враговете и братоубийците, или бъди проклет навеки!
Тогава Тургон седнал пак на своя трон, стиснал жезъла и сурово изрекъл:
— Не ще се препирам с теб, Мрачни елфе. Само мечовете нолдорски опазват твоите сенчести дебри. Свободата да бродиш из тях дължиш на моя народ; ако не бяхме ние, отдавна щеше да се превиваш от робски труд в подземията на Ангбанд. А тук аз съм кралят; искаш или не искаш, словото ми е закон. Само два избора имаш: да живееш тук, или да умреш; туй важи и за сина ти.
Взрял се Еол право в очите на краля и не се побоял, но дълго стоял мълчаливо и неподвижно, докато в тронната зала настанала мъртвешка тишина; и Аредел се изплашила, защото го знаела, че е опасен. Изведнъж, бърз като змия, той измъкнал изпод плаща си късо копие и го запратил към Маеглин с вик:
— Второто избирам за себе си и сина си! Не ще ми отнемеш онуй, що е мое!
Но Маеглин се хвърлила пред копието и то я улучило в рамото; и множество стражи повалили Еол и го отвели вързан навън, докато други се грижели за Аредел. А Маеглин само погледнал баща си, без да продума.
Решено било подир ден кралят да отсъди участта на Еол; а Аредел и Идрил придумали Тургон да бъде милостив. Но макар раната да изглеждала дребна, привечер Аредел заболяла, загубила свяст и през нощта издъхнала; защото твърде късно разбрали, че острието на копието било покрито с отрова.
Затуй когато изправили Еол пред Тургон, нямало вече милост; отвели престъпника при Карагдур, пропаст от черни скали под северния склон на Гондолинския хълм, за да го хвърлят от високата градска стена. А Маеглин стоял наблизо и пак не продумвал; но накрая Еол извикал:
— Значи изменяш на баща си и своя род, недостойни сине! Дано един ден на туй място да загубиш всички надежди и да срещнеш същата гибел!
После го хвърлили в Карагдур — тъй свършил Еол и всички в Гондолин смятали тази участ за справедлива; Идрил обаче била потресена и от онзи ден престанала да се доверява на своите близки. Ала Маеглин се издигнал сред Гондолиндримите, та заслужил всеобща възхвала и кралска благосклонност; защото не само изучавал охотно и умело всички нови премъдрости, но и сам имал на какво да научи другите. Сбрал около себе си всички най-надарени в ковашкия и миньорския занаят; и заедно издирили из Ехориат (сиреч Пръстеновите планини) богати залежи от метални руди. Най-високо ценял желязото от мината
