Силмарилионът ((под редакцията на Кристофър Толкин))

Телери — третият и най-голям от трите отряда на Елдарите в западния поход от Куивиенен, воден от Елве (Тингол) и Олве. Самите те се наричат Линдари, тоест Певци; името Телери, тоест Последни или Изоставащи, им е дадено от предните отряди. Мнозина Телери не напускат Средната земя; от тях произхождат Синдарите и Нандорите.

Телперион — първото от Двете дървета на Валинор. Наричан още Бялото дърво.

Телумендил — име на съзвездие.

Телчар — най-прославеният ковач от Ногрод, създател на меча Ангрист (а според Арагорн във „Властелинът на пръстените“ — и на меча Нарсил).

Тилион — Маяр, кормчия на Луната.

Тингол — Сивоплащ, Сивия Плащ (в езика на Върховните елфи Синдаколо, Синголо), име, с което е известен в Белерианд елфът Елве, водач (заедно с брат си Олве) на отряда на Телерите в похода на запад от Куивиенен; по-късно става крал на Дориат; наричан още Потайния крал. Виж Елве.

Тинтале — Носителка на светлина, име на Варда, създателката на звездите. Във „Властелинът на пръстените“ така я нарича Галадриел в своята жална песен. Виж също Елберет, Елентари.

Тинувиел — име, с което Берен нарича Лутиен; поетично название на славея, означаващо дъщеря на здрача. Виж Лутиен.

Тирион — Голямата наблюдателна кула, град на елфите върху могилата Туна в Аман.

Тол Гален — Зеленият остров на река Адурант в Осирианд, където живеят Берен и Лутиен след своето завръщане.

Тол Ересеа — Самотният остров (или само Ересеа), с който Ваниярите и Нолдорите, а по-късно и Телерите биват пренесени от Улмо през океана и който накрая е закотвен в залива Елдамар край бреговете на Аман. Телерите остават дълго време на Ересеа, преди да се преместят в Алквалонде; след края на Първата епоха там живеят мнозина от Нолдорите и Синдарите.

Тол-ин-Гаурхот — Остров на върколаците, име на Тол Сирион след завладяването му от Саурон.

Тол Морвен — остров сред морето след потъването на Белерианд, върху който е надгробният камък на Турин, Ниенор и Морвен.

Тол Сирион — речен остров в Сирионския пролом, върху който Финрод изгражда кулата Минас Тирит; след превземането му от Саурон бива наречен Толин Гаурхот.

Торондор — Крал на Орлите. Във „Властелинът на пръстените“ се споменава … стария Торондор, що някога, в младите дни на Средната земя, градял гнездата си по недостъпните върхари на Околните планини. Виж Крисаегрим.

Трандуил — елф от Синдарите, крал на Горските елфи в северната част на Зеленогор Велики (Мраколес); баща на Леголас от Задругата на Пръстена.

Тулкас — Валар, „велик но сила и доблест“, който пристига последен в Арда; наричан още Асталдо.

Тумладен — Широката долина, потайна долина в Пръстеновите планини, сред която е изграден Гондолин. (Във „Властелинът на пръстените“ се споменава за долина със същото име в Гондор.)

Тумунзахар — виж Ногрод.

Тумхалад — долина в областта между реките Гинглит и Нарог, където е разбита войската на Нарготронд.

Туна — зелената могила в прохода Калакирия, върху която е построен елфическият град Тирион.

Туор — син на Хуор и Риан, осиновен от Сивите елфи в Митрим; донася в Гондолин послание от Улмо; взима за съпруга Тургоновата дъщеря Идрил и заедно с нея и сина си Еарендил избягва от гибелта на града; отплава към Запада със своя кораб Еарраме.

Турамбар — Повелител на съдбата, последното име на Турин по време на престоя му в Бретилския лес.

Тургон — наричан Тургон Мъдри; вторият син на Финголфин; живее в крепостта Винямар в Невраст, преди тайно да замине за Гондолин, където царува до смъртта си при разрушаването на града; баща на Идрил, майката на Еарендил.

Турин — син на Хурин и Морвен; главен герой на баладата „Нарн и Хин Хурин“, по която е съставена Двайсет и първа глава. За другите му имена виж Неитан, Гортол, Агарваен, Мормегил, Бездомен горянин, Турамбар.

Турингветил — Жена на Потайната сянка, пратеница на Саурон от Тол-ин-Гаурхот, която често приема формата на огромен прилеп; под нейния облик Лутиен прониква в Ангбанд.

Тур Харета — погребалната могила на Владетелката Халет в Бретилския лес (виж Хауд-ен-Арвен).

Уинен — владетелка на моретата, съпруга на Осе.

Улаири — виж Духове на Пръстена.

Улварт — син на Улфанг Черни, убит от синовете на бор в Нирнает Арноедиад.

Улдор — наричан Улдор Проклети; син на Улфанг Черни, убит от Маглор в Нирнает Арноедиад.

Улмо — Валар, един от Аратарите, наричан Властелин на Водите и Крал на Морето. Елдарите тълкуват името като Водолей или Творец на дъжда.

Улумури — могъщите рогове на Улмо, изработени от Маяра Салмар.

Улфанг — наричан Улфанг Черни; племенен вожд на пришълците от Изтока, който заедно с тримата си синове се присъединява към Карантир, но му изменя по време на Нирнает Арноедиад.

Улфаст — син на Улфанг Черни, убит от синовете на Бор в Нирнает Арноедиад.

Уманияри — название на ония елфи, които тръгват на западния поход от Куивиенен, но не достигат Аман. В превод означава тия, които не са от Аман, за разлика от Аманияри, тоест тия, които са от Аман.

Умарт — Злочестия, измислено бащино име, с което се представя Турин в Нарготронд.

Умбар — голямо пристанище и крепост на Нуменорците, южно от залива Белфалас.

Унголиант — огромен женски паяк, който заедно с Мелкор унищожава Двете дървета на Валинор. Във „Властелинът на пръстените“ Корубана е описана като последна рожба на Унголиант, дошла да стъписа нещастния свят.

Уртел — един от дванайсетте спътници на Барахир в Дортонион.

Урулоки — дума от езика на Върховните елфи, означаваща огнена змия, дракон.

Утумно — първата могъща крепост на Мелкор в северните области на Средната земя, унищожена от Валарите.

Фаеливрин — име, с което Гвиндор нарича Финдуилас.

Фалас — западните брегове на Белерианд, южно от Невраст.

Фалатар — един от тримата моряци, които придружават Еарендил в неговите пътешествия.

Фалатрими — елфи от народа на Телерите, които живеят във Фалас, управлявани от Кирдан.