Силмарилионът ((под редакцията на Кристофър Толкин))

млади Чеда на Илуватар.

Хилдориен — източна област на Средната земя, където се събуждат първите хора (Хилдори).

Хилядата пещери — виж Менегрот.

Хилядоград — превод на названието Белегост.

Хим — син на калпавото джудже Мим, убит от един от разбойниците на Турин.

Химлад — Хладна равнина, област на юг от Аглонския проход, в която живеят Келегорм и Куруфин.

Химринг — висок хълм западно от Маглоровия пролом, върху който е изградена крепостта на Маедрос; името е преведено в текста като Вечно студен.

Хирилорн — огромно буково дърво с три ствола в Дориат, върху което е заточена Лутиен. Името означава дърво на владетелката.

Хисаеглир — Верига от мъгливи върхове — Мъгливите планини. (Названието Хисаеглин в картата на „Властелинът на пръстените“ е погрешно.)

Хисиломе — Мъгливи земи, елфическо название на Хитлум.

Хитлум — Страна на мъглите, област, ограничена на изток и юг от Еред Ветрин, а на запад от Еред Ломин; виж Хисиломе.

Хиярментир — най-високите планини в областта, южно от Валинор.

Хуан — огромният пес от Валинор, който Ороме дава на Келегорм; приятел и помощник на Берен и Лутиен; разкъсва Кархарот и сам загива от раните си. Името означава мощно куче.

Хунтор — боец от Халадините в Бретил, който придружава Турин при нападението срещу Глаурунг в Кабед-ен-Арас и загива там от падащ камък.

Хуор — син на Галдор от Дор-ломин, съпруг на Риан и баща на Туор; заедно с брат си Хурин попада в Гондолин; загива в Нирнает Арноедиад.

Хурин — наричан Талион, тоест непреклонен или могъщ; син на Галдор от Дор-ломин, съпруг на Морвен и баща на Турин и Ниенор; владетел на Дор-ломин и васал на Фингон. Заедно с брат си Хуор попада в Гондолин; пленен от Моргот в Нирнает Арноедиад и прикован за дълги години върху Тангородрим; след като бива освободен, убива Мим в Нарготронд и отнася огърлицата Наугламир на крал Тингол.

Чеда на Илуватар или Чеда на Еру — превод на елфическото Хини Илуватаро, Ерухини; Първородните и Следващите, тоест елфи и хора. Също така само Чеда, Чеда на Земята или Чеда на света.

Червеният пръстен — виж Нария.

Черната страна — виж Мордор.

Черният меч — виж Мормегил.

Чертог на очакването — Чертозите на Мандос.

Явана — Дарителка на плодове; една от Валиерите, числи се между Аратарите; съпруга на Ауле; наричана също така Кементари.

Приложение

ЕЛЕМЕНТИ В СТАРОЕЛФИЧЕСКИТЕ И СИНДАРИНСКИТЕ НАЗВАНИЯ

Тези бележки бяха съставени за ония, които проявяват интерес към елфическите езици, и в тях често се използват примери от „Властелинът на пръстените“. Наложи се да бъдат доста сбити, което създава не съвсем уместното чувство за категоричност и точност; записките са и твърде ограничени както да се спести място, така и поради ограничените знания на съставителя. Думите не са подредени систематично по корени или по староелфически и синдарински произход; подходът при подреждането е донякъде произволен с главната цел да направи колкото се може по-ясни основните елементи от названията.

аглар — слава, блясък в Дагор Аглареб, Агларонд. Староелфическата форма е алкар — на синдаринското аглареб отговаря староелфическото Алкаринкве. Коренът е кал-, означаващ сияние.

адан — (множествено число Едаин) в Аданедел, Арадан, Дунеданци. За смисъла и етимологията на думата виж Атани в списъка на имената.

аелин — езеро в Аелин-уиал; виж лин (1).

айна — свещен в Айнури, Айнулиндале.

алда — дърво (староелфически) в Алдарон, Алдудение. Малиналда, съответстващо на синдаринското Галад (в Карас Галадон и Голодримите от Лотлориен).

алква — лебед (на синдарински алф) в Алквалонде; от корена алак-, тоест стремителен, който се среща и в Анкалагон.

амарт — съдба, участ в Амон Амарт, Кабед Наерамарт, Умарт и в синдаринската форма на името на Турин Турамарт, тоест Повелител на съдбата. Староелфическата форма е Турамбар.

амон — хълм, синдаринска дума, която се среща като първа част на редица названия; множествено число емин в Емин Бераид.

ана — подарък в Анатар, Мелиан, Явана; същият корен има и Андор — Подарена земя.

анга — желязо, на синдарински анг в Ангаинор, Ангбанд, Ангабар, Англахел, Ангрист, Ангрод, Ангуирел, Гуртанг; ангрен — железен в Ангреност, множествено число енгрин в Еред Енгрин.

ан(д) — дълъг в Андрам, Андуин; също така и в Анфалас (Дългобряг).

андуне — залез, запад в Андуние, на което отговаря синдаринското анун, например Ануминас и Хенет Анун, прозорец на залеза в Итилиен. Древният корен на тези думи нду, означаващ надолу, отвисоко, се среща и в староелфическото нумен — път на залеза, запад и синдаринското дун, тоест запад — например в Дунеданци. Адунаическото адун в Адунахор, Анадуне е заимствано от Елдарите.

анка — челюсти в Анкалагон (за втората част от името виж алква).

анон — голяма врата или порта, множествено число енин в Анон-ин-Гелид; също така в Моранон — Черната порта на Мордор, и Сиранон — Поток на портата в Мория.

ар- — покрай, извън (оттук съюзът и се произнася в староелфическия като ар, а в синдаринския като а), вероятно в Араман — извън Аман; също така в (Нирнает) Арноедиад — Неизброими (сълзи).