(Ниниах, Торонат). От другия смисъл — бързо преминаване — произлиза староелфическото кирия — кораб с остър нос, и това значение се проявява в Кирдан, Тар-Кирятан, а несъмнено и в името на Исилдуровия син Кирион.

корон — могила в Королайре (наричана още Корон Ойолайре, при което втората дума означава вечно лято — за сравнение Ойолосе); също така Керин Амрот, зелената могила в Лотлориен.

ку — лък в Куталион, Дор Куартол, Лаер Ку Белег.

куен (кует-) — казвам, говоря в Куенди (Калакуенди, Лаикуенди, Морикуенди), Валакуента, Куента Силмарилион. В синдаринския език ку се заменя с п или б; например педо — говори в надписа върху западната порта на Мория, съответстващо на староелфическия корен кует-, както и думите на Гандалф пред портата: ласто бет ламмен — чуй думите на езика ми, където бет — дума, отговаря на староелфическото куетта.

куивие — събуждане в Куивиенен (на синдарински Нен Ехуи). Други производни от същия корен са Дор Фирн-и-Гуинар; коире, началото на пролетта, на синдарински ехуир във „Властелинът на пръстените“, приложение Г; коимас — хляб на живота, староелфическото название на лембас.

кул — златисточервен в Кулуриен.

куру — умение, сръчност в Куруфин(ве), Курунир.

лад — равнина, долина в Дагорлад, Химлад; имлад, тясна долина със стъпаловидни склонове в Имладрис (а също така Имлад Моргул в планините Ефел Дуат).

лауре — златен (само за светлина и цвят, но не и за самия метал) в Лаурелин; в синдаринска форма се среща в Глоредел, Глорфиндел, Лоег Нинглорон, Лориндол, Ратлориел.

лах — стремителен пламък в Дагор Браголах и вероятно в Англахел (мечът, който изковава Еол от метеоритно желязо).

лин (1) — езеро в Линаевен (в името се съдържа аев, на староелфически айве — птичка), Теиглин; виж също аелин.

лин- (2) — този корен, означаващ пея, издавам мелодичен звук, се среща в Айнулиндале, Лаурелин, Линдари, Линдон, Еред Линдон, ломелинди.

лит- — пепел в Анфауглит, Дор-ну-Фауглит; също така в Еред Литуи, Пепелявите планини по северната граница на Мордор и Литлад — Пепелявата равнина в подножието на Еред Литуи.

лок- — извивка, завой в Урулоки (от староелфическото (х)локе — змия, произнасяно в синдаринския като луг, лхуг).

лом — ехо в Дор-ломин, Еред Ломин; близки са и имената Ламот, Лантир Ламат.

ломе — здрач в Ломион, ломелинди; виж ду.

лонде — залив, заграден откъм сушата в Алквалонде: на синдарински лонд (лон) в Митлонд.

лос — сняг в Ойолосе (от староелфическото ойо — вечен, вечно и лосе — сняг, снежнобял); на синдарински лос в Амон Уилос и Аеглос.

лот — цвете в Лотлориен, Нимлот; староелфическото лоте се среща в Нинкуелоте, Вингилоте.

луин — синьо в Еред Луин, Хелуин, Луинил, Миндолуин.

маег — остър, пронизващ (на староелфически майка) в Маеглин.

мал- — злато в Малдуин, Малиналда; също така в малорн и в полето на Кормален, което означава златен кръг и е наречено така заради растящите там дървета кулумалди (виж кул-).

ман- — добър, благословен, неосквернен в Аман, Манве; производни на Аман са Амандил, Араман, Уманияри.

мел- — обич в Мелиан (от Мелиана — скъп дар); този корен се забелязва и в синдаринската дума мелон, която е изписана върху западната порта на Мория.

мен — път в Нумен, Хиярмен, Ромен, Формен.

менел — небе, небосвод в Менелдил, Менелмакар, Менелтарма.

мерет — празник в Мерет Адертад; също и в Меретронд, Празничната зала в Минас Тирит.

минас — кула в Ануминас, Минас Анор, Минас Тирит и т.н. Същият корен се среща и в други названия, свързани с височина, например Миндолуин, Миндон; вероятно думата е свързана със староелфическото миниа — пръв (срещано в Тар-Миниатур, името на Елрос като пръв крал на Нуменор).

мир — накит, скъпоценност (на староелфически мире) в Елемире, Гваит-и-Мирдаин, Мириел, Наугламир, Тар-Атанамир.

мит — сив в Митлонд, Митрандир, Митрим; също така в Митейтел, тоест река Скрежноблик в Ериадор.

мор — мрак в Мордор, Моргот, Мория, Морикуенди, Мормегил, Морвен и др.

мот — здрач в Нан Елмот.

нан(д) — долина в Нан Дунгортеб, Нан Елмот, Нан Татрен.

нар — огън в Нарсил, Нария; присъства също в първоначалните форми на Аегнор (Айканаро, тоест Остър пламък или Свиреп огън) и Феанор (Феанаро — Дух на Огъня). Синдаринската форма е наур, като в Самат Наур. Огнените зали на Ородруин. От същия древен корен (а)нар- произхожда името на Слънцето: на староелфически Анар (използвано и в Анарион), на синдарински Анор (в Минас Анор, Анорнен).

науг — джудже в Наутрими; виж също Ногрод в значенията на грот. Съществува връзка с другата синдаринска дума за джудже — ногот, множествено число ноегит (например калпавите джуджета Ноегит Нибин) и ноготрими.

-(н)дил — е много често срещано окончание на лични имена като Амандил, Еарендил (съкратено Еарнил), Елендил, Мардил и др.; означава вярност, безкористна обич (виж Мардил в значенията на бар).

-(н)дур — в имена като например Еарендур (съкратено Еарнур) е подобно по смисъл

Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату