Гондор и Фануидол, една от планините около Мория).
дор — земя, страна, от старинното ндор; среща се в множество синдарински названия като Дориат, Дортонион, Ериадор, Гондор, Мордор и т.н. В старо-елфическия коренът често се смесва със съвсем отделната дума норе, означаваща народ, хора; по произход Валиноре означава народ на Валарите, но Валандор е страна на Валарите; по същия начин Нуменоре означава хора от Запада, но Нумендор е страна на Запада. Староелфическото Ендор — Средна земя идва от енед — среден и ндор; в синдаринския език името се променя на Еннор (например ен-норат — средни земи в песента „А Елберет Гилтониел“).
драуг — вълк в Драуглуин.
ду — нощ, мрак в Делдуват, Ефел Дуат. Идва от по-ранното доме, откъдето е и староелфическото ломе; така синдаринското дулин — славей, съответства на ломелинде.
дуин — (дълга) река в Андуин, Барандуин, Есгалдуин, Малдуин, Таур-им-Дуинат.
дур — мрачен, черен в Барад-дур, Карагдур, Дол Гулдур; също така в Дуртанг (замък в Мордор).
еар — море (староелфически) в Еарендил, Еарраме и много други имена. Синдаринската дума гаер (в Белегаер) очевидно е производна от същия корен.
едел — елф (синдарински) в Аданедел, Аредел, Глоредел, Ост-ин-Едил; също така в Передил — Полуелф.
ейтел — извор в Ейтел Иврин, Ейтел Сирион, Барад Ейтел; също така в Митейтел, река Скрежноблик в Ериадор (наречена така заради извора си). Виж кел-.
ел, елен — звезда. Според елфическата легенда еле е първото възклицание, означаващо гледай!, което изрекли елфйте, когато за пръв път видели звездите. Оттук произхождат древните думи ел и елен, означаващи звезда и прилагателните елда и елена — звезден. Тези частици се срещат в извънредно много имена. За по-късната употреба на името Елдари виж списъка на имената. Синдаринският еквивалент на Елда е Едел (множествено число Едил), но строго съответната форма е Елед, която се среща в Еледвен.
ер — един, сам в Амон Ереб (за сравнение — Еребор, Самотният връх), Ерхамион, Ересеа, Еру.
ерег — трън, зеленика в Ерегион, Регион.
есгал — закрила, укритие в Есгалдуин.
ехор — в Ехориат — Пръстеновите планини и Орфалх Ехор; също в Рамас Ехор, „голямата стена на външния кръг“ около Пеленорските поля в Минас Тирит.
иант — мост в Иант Иаур.
иат — ограда в Дориат.
иаур — стар в Иант Иаур: за сравнение — елфическото име на Бомбадил Иарваин или Ярвен.
илм- — този корен се среща в Илмен, Илмаре, а също така в Илмарин (дом на високия въздух, чертогът на Манве и Варда върху Ойолосе).
илуве — цялото, всичко в Илуватар.
ия — пустота, бездна в Мория.
кал- (гал-) — този корен, означаващ сияние, се среща в Калакирия, Калакуенди, Тар-калион; галворн, Гил-галад, Галадриел. Последните две имена нямат връзка със синдаринското галад — дърво, макар че в случая с Галадриел често се търси подобна връзка. В староелфически вариант нейното име е Ал(а) тариел, произхождащо от алата — излъчване (на синдарински галад) и риел — нагиздена девойка (от корена риг- — вия се, кърша се), а цялото име означава девойка, нагиздена с лъчист накит — намек за косите й. Думата кален (гален), макар да означава зелено, произлиза етимологически от ярко и затова е свързана с корена кал- ; виж също така аглар.
кален (гален) — най-често употребявана синдаринска дума за зелено в Ард-гален, Тол Гален, Каленардон; също така в Парт Гален (Зелената морава) край Андуин и Пинат Гелин (Зелените хребети) в Гондор.
кам — (от камба) ръка, но е свързано по-специално със значението шепа в Камлост, Ерхамион.
кано — повелител — тази староелфическа дума е включена в имената Фингон и Тургон.
карак- — този корен се среща в староелфическото карка — зъб, откъдето идва синдаринската форма карх в Кархарот, а също така в Кархост (Якия зъб, една от Зъберните кули пред входа на Мордор). Още в Карагдур, Карах Ангрен (Железни челюсти, насип и укрепление пред входа на Удун в Мордор) и в Хелкараксе.
каран — червен, на староелфически карне в Карантир, Карнил, Орокарни; също така в Карадрас от каранрас — Червения рог в Мъгливите планини и в Карнимирие — нагиздена в червено, калиновото дърво от песента на Бързолъч. Преводът на Кархарот в текста като Червената паст вероятно е продиктуван от асоциация с тази дума; виж карак.
кел- — отивам си, тека, изтичам в Келон; от ет- келе — извор, източник, произлиза от видоизмененото староелфическо ехтеле, произнасяно в синдаринския език като ейтел.
келеб — сребро (староелфически телеп, телпе, например в Телперион) в Келеборн, Келебрант, Келеброс. Келебримбор означава сребрист юмрук от прилагателното келебрин — сребрист и паур (староелфически куаре) — юмрук, често използвано и като ръка; староелфическата форма на името е Телперинкуар. Името Келебриндал е съставено от келебрин и тал или дал — крак.
кемен — земя в Кементари; староелфическа дума, която означава земята като плоска опора под менел, небосвода.
кир- — прорез, процеп в Калакирия, Кирти, Ангертас, Кирит
