пренебрегваме.
— Какви например?
— Не знам. Точно затова съм напрегнат.
— Сподели ли това с Еми?
— Все още не съм, но и това ще стане. След ден-два.
— Пак ще ти се карат, Алтал.
— Няма да ми е за пръв път — отвърна Алтал. — Струва ми се, че вече променихме достатъчно голяма част от миналото, Гер. Измамихме Генд, запазих наметалото си и отгоре на всичко откраднахме Книгата на Дейва. Според мен не бива да променяме нищо повече. Последния път се случи нещо, което трябва да се случи и сега. Ако не се случи, цялата тази работа може да се стовари върху нас.
— Сигурен ли си, че в кръчмата на Набжор не си пил от чашата, предназначена за Генд? Думите ти не звучат особено смислено.
— Ще разберем това после.
Над гъстите гори на Хуле започна да се зазорява. Алтал и Гер продължиха да яздят сред гигантските дървета.
— Пази се от вълци — внезапно каза Алтал.
— Вълци ли? — попита изненадано Гер. — Не бях чувал, че в Хуле има вълци.
— Сега има. Сега сме в едно различно Хуле, Гер. Това не е страната, която познаваш. Сега е много по- дива, отколкото ще е в бъдеще. Вълците не би трябвало да ни плашат, тъй като имаме коне. Все пак няма да е зле да си отваряш очите и ушите.
— Значи навремето пътешествието ти е било по-вълнуващо, така ли?
— Да. Но не и по-опасно. Да продължим, Гер. Ако Набжор изпълни това, което му заръчах, ще мине доста време, докато Генд се събуди и разбере какво сме направили. Искам обаче да се отдалечим колкото се може повече от него. За всеки случай.
— Че какво би могъл да ни направи?
— Ами например да изправи пред нас една армия. Не забравяй, че в това конкретно време той все още има на свое разположение Пехал и Гелта.
— Не се бях сетил за това.
— Знаех си.
— Да пришпорим конете тогава.
Когато навлязоха в кагверските планини и завиха на север, дърветата се разредиха. Движеха се съвсем близо до пътя, който Алтал бе изминал преди две хиляди и петстотин години.
Въздухът ставаше все по-студен. През една хладна нощ, когато седяха до огъня, Алтал видя в нощното небе нещо познато и каза:
— Според мен вече сме близо, Гер.
— Така ли?
Алтал махна на север.
— Това е огънят Господен. Не съм съвсем сигурен, но мисля, че предстои да се случи едно от тези неща, които се случиха и предишния път.
— Ще се радвам, ако ми обясниш малко по-ясно какво предстои да видим.
— И аз бих се зарадвал да го науча, ако знаех. Надявам се да го разпознаем, когато се случи.
— Надявам се и аз. Зимата наближава, а все още сме много далеч от къщи.
— Ще стигнем там навреме, Гер — увери го Алтал. — В това съм съвсем сигурен. Не забравяй, че вече съм минавал по този път.
Непосредствено преди изгрев ги събуди човешки глас. Глас, който Алтал помнеше.
— Не се тревожи — тихо каза той на Гер. — Това е лудият, за когото разказвах на Гости. Не е опасен.
Лудият бе прегърбен старец, който се подпираше на тояга. Косата и брадата му бяха бели и бе облечен в животински кожи. Лицето му бе сбръчкано, а очите му бяха хитри. Говореше звънко на език, който Алтал не успя да разпознае.
— Здравейте — каза Алтал на лудия. — Нямаме лоши намерения, така че не се безпокойте.
— Кои сте вие? — попита старецът и вдигна тоягата с две ръце, готов да се отбранява.
— Пътници. Заблудихме се.
— По нашите краища няма много пътници — каза старецът и отпусна тоягата. — Не харесват небето ни.
— Видяхме небесния огън. На какво се дължи?
— Казват, че е предупреждение. Някои мислят, че светът свършва на няколко километра на север оттук и че Бог през нощта запалва небето, за да предупреди хората да не се доближават.
Алтал се намръщи. Лудият старец не изглеждаше толкова луд, колкото последния път. И външността му не бе съвсем същата.
— Струва ми се, че не сте съвсем съгласен с тези, които мислят, че някъде тук се намира краят на света — отбеляза Алтал.
— Хората могат да вярват във всичко, в което им се вярва — повдигна рамене старецът. — Те грешат, не ще и дума, но това не е моя работа, не сте ли съгласен?
— С кого разговаряхте преди малко? — попита Алтал, като се опита да вкара разговора в някогашното русло.
— Със себе си, естествено. Да не би да виждате тук други хора? — каза старецът. След това се изправи и с безразличие захвърли тоягата си. — Нищо няма да се получи, Алтал — каза старецът. — Ти промени твърде много неща. Разговорът ни няма да протече както предишния.
После се усмихна лукаво и добави:
— Разбира се, последният ни разговор се получи доста глупав. Сега обаче имаме по-важни неща за изясняване. Когато се върнеш в Дома и видиш сестра ми, кажи й, че я обичам. С Двейя не можем да постигнем съгласие за твърде много неща, но въпреки това я обичам. Кажи й, че този път трябва много да внимава. Целият този ваш план е безспорно умно измислен, но е много опасен. Нашият брат е достатъчно хитър и вече е разбрал какво гласите, така че няма да позволи на Двейя да постигне намеренията си, без да й окаже съпротива.
— Ти да не би да си… — заекна Алтал.
— Нима не можеш да приемеш очевидното, без да задаваш идиотски въпроси, Алтал? Мислех си, че Двейя е успяла да те превъзпита поне в това отношение.
— Пак теб ли срещнах и предния път?
— Естествено. Двейя те очакваше в Дома, а тя не обича да я карат да чака. Нима още не си забелязал това? Ти се нуждаеше от някой, който да те упъти, и аз дойдох тук и те упътих. Това е част от работата ми. Пътят вече ти е известен, така че сега ще ти дам няколко съвета.
— Съвети ли? За Божи заповеди ли става дума?
— Няма такива работи, Алтал. Решенията трябва да ги вземеш ти. И да понесеш последствията им, естествено.
— Двейя непрекъснато ни заповядва.
— Това ми е известно. Тя се опитва дори и на мен да заповядва. В повечето случаи обаче не й обръщам внимание.
— В такива случаи не се ли вдига голяма шумотевица? — попита Гер.
— Става доста шумно, разбира се, но това е част от забавлението. Двейя е ужасно мила, когато избухва, така че от време на време обичам да я дразня. Играем с нея тази игра от много време, но това всъщност си е наше семейно занимание, което не ви засяга.
Внезапно лицето на стареца стана много сериозно.
— Ти все още не си се сбогувал с Генд, Алтал. Предстои ти да го срещнеш още веднъж, така че е добре да се подготвиш за това.
— Какво ще трябва да направя?
— Ще трябва да решиш сам. Когато реши да се завърнеш в миналото и да промениш някои неща, ти
