изглеждаха някак неземни. По време на неотдавнашното си пътуване из цивилизованите южни земи той бе видял древни статуи и му се стори, че лицето на посетителката на неговите сънища напомня по-скоро лицата от миналото, а не тези на хората, сред които живееше.
Веждите й бяха широки и прави, а носът й не нарушаваше изяществото на челото й. Устните й бяха чувствени и извити и наподобяваха зрели череши. Очите й бяха големи и много зелени. Стори му се, че с тях тя надникна чак в душата му.
На тези устни се появи лека усмивка и тя протегна ръка към него.
— Ела. Ела с мен и аз ще се погрижа за теб.
— Иска ми се да дойда — чу той собствения си глас и се ядоса на самия себе си. — Иска ми се да дойда, обаче трудно ще се освободя.
— Ако дойдеш с мен, никога няма да се завърнеш — каза тя с мелодичния си глас. — Ще вървим заедно сред звездите и щастието никога вече няма да ти изневерява. Дните ти ще бъдат изпълнени със слънце, а нощите ти — с любов. Ела с мен, мили мой, и аз ще се погрижа за теб.
След тези думи му даде знак да я последва и го поведе. Той тръгна с нея и двамата се разходиха сред облаците, а луната и небесният огън ги приветствуваха и благословиха тяхната любов.
Когато на сутринта се събуди, сърцето му бе изпълнено от щастие.
Дните започнаха да стават все по-къси, а нощите — все по-студени. Алтал и Гер продължиха да вървят на североизток и след седмица се озоваха в местност, която им се стори много позната.
— Вече сме доста близо до Дома, нали? — попита Гер.
Алтал кимна утвърдително.
— Ще пристигнем там приблизително утре по обяд. Ще изчакаме обаче известно време преди да влезем.
— Защо?
— Предния път минах по подвижния мост на Дома чак когато настъпи вечерта. Сега ще влезем в същия час. Генд използува тези Видения открай време, и те до едно се стовариха върху главата му. Струва ми се, че съществува нещо, на което не му е приятно, когато започнем да си играем с неща, които вече са се случвали. Точно затова ще се постарая да възпроизведа колкото се може по-точно това, което направих при предишното си идване. Ще стъпвам по същите места, ще почесвам носа си в същите моменти и така нататък. Каквото и да е това нещо, което не обича хората да се бъркат в миналото, ще се опитам да си спечеля неговата благосклонност. Влезем ли в Дома, ще сме в безопасност. Докато обаче сме извън него, ще трябва да сме много предпазливи.
Стигнаха Дома късно следващата сутрин. Алтал внезапно осъзна, че не го е поглеждал отвън от доста време. Знаеше, че е много по-голям, отколкото изглежда на пръв поглед. Самото му разположение — намираше се върху скала, свързана с платото с подвижния мост — навеждаше на мисълта, че е откъснат от света. Алтал бе сигурен, че дори светът да изчезне, Домът ще остане на мястото си.
Слязоха от конете и седнаха на скалата, зад която Алтал се бе укривал преди двадесет и пет века.
По обяд по моста дойдоха Андина и Лейта. Носеха голяма кошница.
— Време е за обяд — каза Лейта.
— Еми да не би да ни се сърди? — попита разтревожено Гер.
— Не — отвърна Андина. — Нещо повече, изглежда много доволна от развитието на събитията.
— Двейя иска да изчакате известно време преди да минете по моста. Часът за това още не е настъпил — каза Лейта.
— Знам — отвърна Алтал.
— Наблюдавайте прозореца на кулата — продължи Лейта. — Бейд ще ви даде знак с фенер, когато дойде времето да влезете. И това е част от работата му.
— Това не го знаех — призна Гер.
— Не си ли спомняш, че Ножът му нареди да „просветлява“?
— С това ли намери да се шегуваш?
— Нима бих си позволила такова нещо? — каза тя и се усмихна. — Клетият Бейд заби поглед в земята още когато видя как разговаряте с брата на Двейя. Съвсем не очакваше такова нещо.
— И аз не очаквах — отвърна Алтал. — Ще трябва да проведем един доста дълъг разговор с Еми по този въпрос. Сигурен съм, че тя и предния път знаеше кой е смахнатият старец, но изобщо не си направи труда да ми обясни. А вие, момичета, защо не се приберете? Тук е доста хладно.
Алтал и Гер се нахраниха и започнаха да наблюдават прозореца на кулата.
Чак когато слънцето се сниши, в прозореца блесна светлина.
— Хайде, Гер — каза Алтал и се изправи. — Да се прибираме.
— Готов съм — каза Гер.
Минаха по моста с конете и влязоха в двора. Елиар ги чакаше.
— Аз ще се погрижа за конете — каза младежът. — Еми иска да ви види в кулата. Вземете Книгата на Генд.
— Разбира се — каза Алтал. — Гер, вземи Книгата.
Тръгнаха по стълбите към кулата.
Двейя ги чакаше на горната площадка. Алтал усети как сърцето му се сви — не си бе давал сметка колко много му е липсвала.
— Носите ли Книгата? — попита тя.
— Съжалявам, Еми, но се наложи да я използуваме за подпалки — отвърна той.
— Много смешно!
— Тук е, Еми — каза Гер и потупа кожената чанта, която носеше през рамо.
— Чудесно. Качи я горе, но засега не я изваждай.
После прегърна силно Алтал и прошепна:
— Не ме напускай повече!
— Няма, Еми, стига да зависи от мен — обеща той.
— Можем ли да видим Книгата? — попита любопитно Гер, когато влязоха в стаята.
— Не — каза Двейя. — Това не е необходимо.
— Двейя! — опита се да възрази Бейд.
— Не искам дори да я докосваш. Още по-малко пък да прочетеш нещо от нея. Донесохме тази книга тук, за да я унищожим, не за да я четем.
— Какво да правя с нея, Еми? — попита Гер.
— Захвърли я под леглото — спокойно отвърна тя.
— Защо не се отървем веднага от това ужасно нещо? — попита Андина.
— Ще изчакаме да настъпи сутринта, мила — отвърна Двейя. — Ще ни трябва много дневна светлина, когато съберем Книгите на едно място. Искам всички следи от мрак да са изчезнали, когато го направим.
— Много си жестока, Двейя! — укори я Бейд.
— Тя просто те защитава, Бейд — каза Лейта. — Твоят глад за книги й е добре известен. В Книгата на Генд има неща, които е по-добре да не знаеш.
— Да не би да искаш да ми кажеш, че знаеш какво пише в нея?
— Само в най-общи линии, Бейд. Иначе гледам да стоя колкото се може по-далеч от това нещо.
— Този разговор няма да ни доведе доникъде — каза Двейя. — Не е ли по-добре да слезем да вечеряме?
— Не е ли по-добре да остана тук и да пазя Книгата, Еми? — попита Елиар.
— Защо?
— Добре е някой да остане тук и да я наглежда. Ами ако Генд се опита да се вмъкне тук и да си я прибере?
— Генд може да проникне в този Дом само ако някой го покани, Елиар — отвърна Двейя.
В този момент Алтал направи връзка между няколко неща и разбра какво му предстои да стори.
— Има нещо, което ми се иска да обсъдя с теб, Елиар — каза той на младия арумец, когато започнаха да
