към едно в негова полза, е време да се оттегляш.
— Всичко се получи добре — каза Халор. — Признавам, че самият аз изпитвах известни съмнения в тази кула, обаче изворът и хранителните запаси, складирани в пещерата, наклониха везните в нейна полза.
— Така е — съгласи се Гебел и се усмихна. — Господа, ако нямате нищо против да ви дам един съвет, не играйте на зарове с Халор. Напоследък невероятно му върви. Дори самата природа се е съюзила с него.
— Тъй ли? — рече Колейка Желязната челюст.
— В съвършено спокойно утро над равнината се появява ураган, и то тъкмо в мига, когато трябва да се разпали степен пожар. После земетресение отваря пропаст тъкмо пред лицето на безумеца, решил да щурмува укреплението ни на върха на хълма. Отгоре на всичко се появява река, която тече в две посоки и изхвърля в бездната войските на врага — каза Гебел и потри голото си теме с ръка. — Случиха се най- различни работи, които не успях да разбера.
— Допускаш ли възможността от божествена намеса, сержанте? — лукаво попита Бейд.
— Аз съм арумец, братко Бейд — отвърна Гебел. — Ние предпочитаме да не разсъждаваме за такива работи. — После вдигна рамене. — Не знам как точно се случиха тези неща, но се радвам, че в тези битки бяхме съюзници с Халор.
— Късметът му не го е изоставил — каза Твенгор и се ухили. — Видях дамата, за която ще се ожени, и трудно мога да си представя по-голям късмет.
Алтал, отпуснал се в креслото си, се усмихваше. Съберяха ли се някъде повече от трима арумци, започваха да си разказват спомени от войните. С течение на времето историите им ставаха все по- интересни. След няколко години някои от историите се превръщаха в легенди, а в легендите се описват най-невероятни неща. След няколко години арумците щяха да разказват за реки, които текат в две посоки, за нож, който пее, и за девойка, която чува мислите на ближните си. Събитията от последните две години щяха да се превърнат в част от царството на народните предания, в които се разхожда Еми с меките си лапички. Никой нямаше да разбере в каква степен се бе намесвала тя в действителността.
— Ти обаче все още не си забравил това, нали, приятелю? — измърка топлият й глас в разума му.
— Без значение е това, което съм забравил аз, Еми — отвърна той. — В моя разум определението на думата „невъзможно“ изчезна. Не виждам какво вече би могло да ме развълнува.
— Струва ми се, че ще открия нещо, което може да те развълнува, любов моя — измърка Еми.
Церемонията по бракосъчетанието на Халор и Алайя бе извършена от брат Бейд. След приключването й Двейя се присъедини към гостите, които поздравяваха младоженците в замъка на Алброн.
— Струва ми се, че открих начин да реша един проблем, приятелю — каза безмълвно на Алтал.
— Така ли? За кой проблем ти е думата?
— Ще стигнем и до него, любов моя. Първо трябва да приключим с още две сватби.
— Не съм им баща — опита се да възрази Алтал след няколко дни. И двамата бяха в кулата.
— Не спори с мен, Алтал. Просто кротувай, гледай бащински и да й благословията си. Това е древен ритуал, а дамите държат на ритуалите. Не се опитвай да превръщаш всичко в шега. Не казвай, че не съм те предупредила.
— Добре, Еми. Не виждам защо трябва да ти настръхва опашката.
— Тази приказка за настръхналата опашка започна да ми омръзва. Всъщност никога не съм я намирала за забавна и освен това започва все повече да ме дразни.
— Виждам, че не си в настроение, Еми. Какво ти е?
— Нашите деца ни изоставят, Алтал — замислено отвърна тя. — Елиар и Андина ще заминат за Остос, а Бейд и Лейта ще останат в Магу.
— Остава ни Гер, мила. Ще мине доста време, докато порасне.
— Ще стигнем и до него, приятелю. Гер никога не е имал нищо, което дори отдалечено да е напомняло нормално детство. Ще трябва да вземем мерки. След сватбата.
— Очакват ни две сватби, Еми.
— Нека се ограничим с една, любов моя. Раздялата сама по себе си е болезнена, така че нека не я удължаваме.
— Кой според теб трябва да извърши бракосъчетанието? Може би Емдал?
— Не и в моя храм.
Алтал примигна от удивление.
— Да не би да си решила с тази работа да се заемеш самата ти?
— Естествено, глупчо. Те са мои деца, така че трябва да имам грижата всичко да стане както трябва.
— Добре, Еми — съгласи се той.
В една златна лятна утрин Алтал, седнал в кулата, се правеше, че преглежда Книгата. Двейя, в цялото си великолепие, бе седнала до южния прозорец.
Вратата откъм стълбището се отвори и влезе Гер, облечен отново като паж.
— Искат да те видят, Алтал — каза момчето. — Андина дори ме инструктира как точно да ти го предам. Държиш ли да го чуеш?
— Добре е да приключим с това, Гер — каза Двейя. — Предай думите й изискано, както е редно.
— Наистина ли трябва да го направя, Еми? — Хлапето се намръщи.
— Дамите обичат изискаността, Гер.
Гер въздъхна и се изкашля.
— Добре, Еми — отвърна. — Всемогъщий татко — обърна се към Алтал. — Твоите любящи чада те умоляват да благоволиш да ги изслушаш по въпрос от изключителна важност.
— Отговори както трябва, Алтал — нареди строго Двейя.
— Добре, Еми — каза Алтал и се обърна към Гер. — Съобщи на благородните ми чада, че ще изслушам тяхното прошение, чадо мое. Предай им още, че ако изключим евентуални непредвидени искания, с радост ще да удовлетворя всичките им молби, и нека нашата скъпа и обичана Богиня ми даде сили за това!
— Непредвидени искания? Какво искаш да кажеш? — попита Двейя.
— Просто предпазна мярка, Еми. Зестрите трябва да бъдат на разумно равнище.
Влязоха Андина и Елиар, официално облечени и хванати за ръка. Плътно ги следваха Лейта и Бейд.
Последваха доста официални поклони.
— Явяваме се тук, за да изложим в този светъл ден нашата молба към теб, о, наш благородний и любими родителю — започна Андина. — Явяваме се, защото ти си този, който ни напътствува във всичко. Благородният Елиар и благочестивият Бейд ще те уведомят за нашето прошение, но знай, че любезната ми сестра и аз горещо го подкрепяме. Дълъг и мъчителен бе пътят до днешната ни молба и видно е, че ако великодушно решиш да я удовлетвориш, то всички народи по света ще да ликуват.
— Готова ли си, славна владетелко, да приемеш това бреме во веки веков? — попита Алтал, като умишлено заговори още по-официално от Андина. — Колкото и изящно да звучат твоите слова, не ще ли да е по-добре да оставим смелия Елиар и праведния Бейд сами да кажат какво искат?
— Последната ти реплика е неуместна! — избухна Андина. — Двейя, кажи му да спре!
— Замълчи, Алтал — смъмри го Двейя. — Продължавай, Андина.
Малката императрица смело продължи словото си, по време на което Алтал няколко пъти се прозя.
— Въобще не допускам, че бих могла да надмина по красноречие нашата мила владетелка — каза Лейта. — Заради това ще се изразя по-простичко. Отдавна съм хвърлила око на екзарха със сивите дрехи. Дай ми го. Искам го.
— Лейта! — възкликна Андина. — Та това трябваше да се каже съвсем иначе!
— Е, господа? — обърна се Алтал към Елиар и Бейд. — Вие какво ще кажете?
— С Андина искаме да се оженим — отвърна простичко Елиар. — Нали може?
— Самият аз нямам нищо против — отвърна Алтал. — Ти какво ще кажеш, Еми?
— И аз не възразявам — отвърна тя с лека усмивка.
— Значи всичко е наред. Бейд, ти искаш ли да добавиш нещо?
