— Отвратително време — промърмори вместо поздрав. — През последните три месеца изобщо не успях да изсъхна. Имаш ли нещо за пиене? Премръзнал съм до мозъка на костите.
— В момента нямам нищо — отвърнах. — Защо не се обадиш на близнаците?
— По-късно може и да им се обадя — той се свлече на стола до камината и протегна към огъня подгизналите си крака. — Най-после се случи, Белгарат — каза той, шавайки с пръсти.
— Какво се случи?
— Старото Опърлено лице най-после се показа от Ашаба.
— Къде отиде?
— В Мал Зет, къде другаде? Детронирал сегашния император и поел командването на Малорианската империя — завърши фразата с шумно кихане той. — Ти си специалистът по древноангарски. Какво означава думата „Кал“?
— Крал и Бог. Най-често я употребяват гролимите в Корим. Но напоследък не е много срещана — вероятно защото вече трета ера Торак се крие в Ашаба.
— Тогава Опърленото лице има силна памет. Той се провъзгласи за „Кал Торак“ и направи така, че всеки в Малория да знае това име.
— Мобилизира ли войската?
— Не още. Сега е зает да заздравява религията в Малория. Отново показва на поданиците си нейните весели страни. На урвоните им гори под краката. Неговите гролими пекат всеки, до когото могат да се докопат. Храмовете им от Камат до Гандахар са потънали в кръв.
— Да вървим при близнаците. Ще видим какво казва Мрин за това.
— Най-добре поемай на север да предупредиш алорните.
— След това. Най-напред ще прегледаме Мрин.
— Нямам много време, Белгарат. Трябва да се връщам обратно в Малория. Не бих искал Кал Торак да се прокрадне тук с няколко милиона малорианци.
— Със сигурност ще го надуша, ако се зададе.
— Къде е Поул сега?
— В Алдурфорд, Северна Алгария.
— Най-добре й кажи да се прибира у дома.
— Ще видим. Няма да предприема нищо преди да видя какво казва Мрин.
Близнаците много се развълнуваха, когато Белдин им каза, че Торак най-после е напуснал Ашаба и незабавно се захванаха за работа. Белдин куцукаше наоколо и влудяваше всички ни с нетърпението си.
— Моля те, братко — каза му Белтира, поглеждайки над своето копие на Мрин, — спри се на едно място. Опитваме се да се съсредоточим.
Това беше един от малкото пъти, когато близнаците показваха някакво далечно подобие на раздразнение.
След около час Белкира тържествено удари с юмрук върху копието си от Дарин.
— Ето го — провикна се той. — Бях сигурен, че го помня.
— Какво казва? — попита Белтира.
— Това е пасажът за затъмнението. В него се казва: „И ето, слънцето ще потъне в мрак и небето ще се продъни и ще има знак, че Кралят се е завърнал, а също и Богът.“
— Това за продъненото небе много ясно е казано — вметна Белдин.
— Ние не сме тълкували правилно този пасаж — призна си Белтира.
— Ще говорите ли по-ясно? — избухна Белдин.
— Тръгнали сме в погрешна посока — обясни Белтира. — Мислехме, че се говори за завръщането на риванския крал и че Торак ще напусне Ашаба по същото време. Оказва се обаче, че това изобщо не се отнася до риванския крал. Става дума единствено за Торак, който е едновременно и крал, и бог на ангараките. Затъмнението и лошото бреме дадоха знак, че това наближава, но престолонаследникът на Желязната хватка е на близо петдесет години, затова не предвидихме другата възможност. Много съжаляваме, Белгарат.
— Сигурно и аз щях да го пропусна, Белтира. Не хвърляйте цялата вина върху себе си. Какво казва Мрин по този въпрос?
Белкира провери записките си, взе третия свитък от Мрин и го разгърна на необходимия пасаж.
— Ето тук е — подаде ми свитъка с пръст, забит на търсеното място.
— „Писано е — зачетох аз на глас, — че в деня, когато луната скрие слънцето и пелена падне над небесата, ще дойде Кралят. Той ще пропътува много и ще свали облечения във власт, за да заеме мястото му.“
— Разбирам защо сте го пропуснали, братя — каза Белдин на близнаците. — Казано е доста двусмислено, така че може да важи и за риванския крал. Какво се казва по-нататък, Белгарат?
— „И ще се посъветва той с подчинените нему крале — продължих да чета, — ще им нареди какво да правят, а когато дойде времето, ще събере силите си и ще тръгне на битка с другото Дете. Един от тях ще бъде Бог, а другият само ще прилича на такъв, но скъпоценният камък в земите на децата на Бога Бик ще реши грядущето.“
— Защо пък в Арендия? — недоумяваше Белдин.
— И преди е имало знаци за това — каза Белтира. —
— Какво друго се казва? — попита ме Белдин.
— Просто прекъсва. Сега вече говори за „майката на расите, които умират“.
— Двамата с Белтира ще поработим още върху това — каза Белкира.
— Знаем достатъчно, за да започнем, Белгарат — обърна се към мен Белдин. — Предстои ни много работа. А и близнаците ще работят по-спокойно, ако не им висим на главите. Връщам се в Малория. Ти върви да предупредиш алорните и намери по-безопасно място да скриеш Поулгара. В Алдурфорд има само една река и безкрайни равнини.
Изправих се на крака и изсумтях:
— Прав си. Не би било зле да се поровя за още някое подсказване, но май и те не помагат много.
— Ще поддържаме връзка — обеща Белтира. — Ще съобщим на теб или на Поул в мига, в който попаднем на нещо по-съществено.
— Ще ви бъда благодарен за това, братко — отвърнах.
Полетях на север към Крепостта на алгарите и от тамошните надзиратели разбрах, че Чо-Рам XIV, сегашният водач на Клана на вождовете в Алгария, е в околностите на езерото Атун, близо до границата с Драсния.
(Обзалагам се, че и това име ви е познато. Кралските фамилии имат традиция да повтарят едни и същи имена. Доста глупав обичай, но поне не изисква да си напрягаш паметта.)
Цели два дни издирвах четиринадесетия Чо-Рам. Беше още младеж, според обичая носеше дреха от конска кожа и си бръснеше главата. Единствено от върха на темето му се спускаше кичур коса, който наподобяваше конска опашка. Сега като се замисля, си давам сметка, че много приличаше на осиновения син на Чо-Рам — Хетар.
— Време е — бяха единствените му думи, когато му казах, че Торак се завръща. Очевидно беше достоен наследник на мълчаливите Бързоноги.
— Едва ли ще дойде само на светска визита при вас — отбелязах хапливо.
— Знам — после по вълчи оголи зъби в усмивка срещу ми.
Алорни!
— Най-добре е да събереш клановете — посъветвах го.
— Колко време имаме за това?
— И аз самият не знам. Малория е голяма и на Торак ще му трябва време да събере войските си. Белдин е там и ще ни предупреди навреме.
— Това ни стига. Ще събера клановете и всички ще отидем в Крепостта. Ще сме на разположение щом ни повикаш.
— Калан още ли е крал на Драсния?
— Не. Умря миналата зима. Наследи го синът му Родар.
