Гарион

после отказваш да използваш наученото.

— Въпрос на принцип, чичо. Ти нямаш принципи, така че не би ме разбрал.

Той направи дълбок поклон пред нея.

— Едно на нула за теб, Поул. А сега, лейди, ще бъдете ли така добра да дадете подслон на двама изморени пътници в прекрасната си къща?

Тя се направи, че не забелязва опита му да бъде остроумен.

— Какво искате?

Никак не беше учтива.

— Имаме малко семейно събиране в Долината, Поул — казах аз. — Няма да е добре да отсъстваш.

— И дума да не става.

— Не се инати, Поулгара — намеси се Белдин. — Важно е. И имаме нужда от теб. — Той я побутна невъзмутимо и се намърда в преддверието.

— Да не би да сте направили просека до входната ми врата?

— Не — отвърна той, — долетяхме.

Огледах се. Светлината вътре беше приглушена, защото всички прозорци бяха засенчени от розовите стебла и филизи. Въпреки това успях да забележа, че мраморният под в преддверието на дъщеря ми свети от чистота, а стените му бяха покрити с полирана до блясък ламперия.

— Всичко сега ли разтреби, Поул? — попитах я.

— Не. Двамата с Геран разчистваме, откакто сме дошли. Стигнали сме вече до третия етаж.

— Превърнала си коронования принц на Рива в чистач? Много демократично, Поул, но не ти ли се струва малко неподходящо?

— Нищо няма да му стане, татко. Освен това има нужда от физически упражнения.

След малко Геран се спусна предпазливо по стълбата. Беше облечен в покрита с прах селска риза и носеше меч. Той не беше голям, но момчето го държеше така, сякаш знаеше как да го използва.

— Дядо! — извика то, щом ме видя. После се втурна и измина на бегом останалото разстояние. — Уби ли Селмисра? — попита жадно.

— Беше мъртва, когато я видях за последен път — отговорих уклончиво.

— Цапардоса ли я и заради мен, както те бях помолил?

— Точно така стори, синко — опита се да замаже положението Белдин. — Точно това и направи.

Момчето погледна загрижено безформеното кокалесто джудже.

— Това е чичо Белдин, Геран — представи го Поул.

— Май не си много висок, а? — отбеляза Геран.

— Това си има своите предимства, момче — отвърна Белдин. — Никога не ми се е случвало да си ударя главата в някой нисък клон.

Геран се разсмя.

— Той ми харесва, лельо Поул.

— Скоро ще ти мине.

— Недей да правиш прогнози, Поул — смъмри я Белдин. — Остави момчето само да стигне до този извод.

— Мисля, че ще е добре да извикаме и Бранд — казах. — Предстои ни да обсъждаме много неща, а той е Пазителя на Сферата, така че трябва да е наясно какво ще става.

— А ние знаем ли какво ще става, татко? — попита Поул.

— Невероятно умният ти баща успя да намери начин за разчитане на посланията на Мрин, скъпа.

Геран се изкиска.

— Наистина го харесвам, лельо Поул.

— Точно от това ме беше страх — въздъхна тя. — Само не му позволявай да те води за носа.

— Ти се връщаш заедно с Поул в Долината — казах на Белдин. — Двамата заедно можете да устоите на всичко, което измисли Торак. Аз ще взема Бранд и се залавяме за работа. — После излязох навън, преобразих се и полетях към Острова на бурите.

Двамата с Бранд пътувахме близо три седмици от Острова на бурите до Долината. Отне ни толкова време, защото никой разумен човек не би минал през Улголанд. Като пристигнахме стана ясно, че останалите са започнали без нас. Близнаците тръгнали оттам, където аз приключих, и бяха успели да се справят с още няколко века.

— Май нищо важно няма да се случи, Белгарат — каза ми Белтира. — Доколкото схващам, пророчествата се отнасят изключително до това, което става в Малория. Двамата с Бранд гладни ли сте? С Поул можем да ви приготвим нещо за хапване.

— Само лека закуска. Колкото да ни залъже глада до вечерята.

Поул стана и се упъти към кухнята. Огледах се за принц Геран. Седеше тихо на един стол в ъгъла. Бях забелязвал тази особеност много често в неговото семейство. Някои деца държат на всяка цена постоянно да са център на внимание. Всички момченца от семейството на Гарион обаче бяха толкова тихи и съсредоточени, че понякога се случваше да не ги забележиш. Те наблюдаваха и слушаха, но не отваряха уста.

Момчето беше облечено в прости всекидневни дрехи. Поулгара се бе постарала да направи престолонаследника на Рива колкото се може по-незабележим и по-малко подозрителен.

— А, и още нещо — добави Белкира. — Третата ера е свършила. Сега сме Четвъртата. Става ясно, че в мига, когато Дал е видял Торак в Ашаба, Третата ера е свършила.

— Това е голямо облекчение за нас — отговорих.

— Защо?

— Защото ние имаме всички напътствия, които са ни нужни. Третата ера беше Ерата на пророчеството. Тя е свършила, значи вече ни е казано какво идва занапред. Няма да се случи нищо, което би изменило предсказанието. Сега е важно това, което става в Малория.

Белкира взе копие от Мрин, направи справка с показалеца и разгърна свитъка на бележката, която му беше необходима.

— Дарин просто казва, че един човек случайно ще се издигне и ще управлява Малория. Ето какво пише при Мрин: „Ще стане така, че децата на Източните кралства ще бъдат разменени и едно такова дете ще се възкачи на трона чрез брак и ще владее останалите със заплаха. И ще направи едно цяло от това, което преди е било двойно. Чрез съединяването на двете ще се проправи път на събитието, което ще се случи в земите на Бога Бик. Толкова засега.“

— И какво означава всичко това? — настоях аз.

— Този, за когото иде реч, е младият ангарак на име Калат — обясни Белдин, — а неговото име вдигна доста шум в Малория. Ангараките и мелсените се дебнат отдавна — ангараките са по-многобройни, но мелсените пък имат слонове. Нито една от двете страни не искаше война. Идеята за размяна на децата беше на мелсените. Предполагаше се, че така двете раси ще се сближат повече. Когато Калат стана на около дванайсет, беше пратен на острова на мелсените, за да отрасне в дома на външния министър в императорския двор. Там той срещна дъщерята на мелсенския император и двамата се ожениха. Това технически превърна Калат в наследник на мелсенския трон. Той е много амбициозен, при това е ангарак. Ето защо с останалите кандидати взеха да стават нещастни случаи. Той също така е член на Генералния щаб на Мал Зет и генерал-губернатор на областта Делчин в източна Малория. Има нещо като столица в Мага Рен, която съвсем случайно се намира точно на границата с Мелсения. По този начин той вече разполага с база на територията на ангараките. Ако някому е съдено отново да обедини Малория, това е Калат.

— Очевидно точно това е станало — отбеляза Бранд.

— Извинете — намеси се любезно принц Геран, — какво ще се случи в Арендия?

— Събитие, Ваше Величество — отвърна му Белтира.

— Какво събитие?

— Мрин използва тази дума, когато говори за среща между Детето на Светлината и Детето на Мрака.

— Битка ли означава това? — очите на малкия алорн светнаха.

— Понякога да — отговорих аз, — но не винаги. Аз бях въвлечен в едно от тези