— Името й е Тур Ургас и седи на трона в Рак Госка.
— Искаш да кажеш, че е мург, така ли?
— Мургите винаги са ни били трън в петата. Светът би бил много приятно местенце, ако ги нямаше. Тур Ургас е луд човек, но това не се забелязва много в Ктол Мургос, защото там цялата нация е луда. Кралят им обаче е извисил безумието до изкуство. Опитвам се да се свържа и със Закат от Малория — той е принцът престолонаследник там, при това е възпитан и разумен. Вярвам, че би оценил предимството да има съюзници тук, на Западния континент. Рано или късно Тур Ургас ще се опита да обедини западните ангараки, а аз не искам да целувам ръка на някакъв луд мург.
— Тур Ургас няма ли да се почувства предаден, ако се съюзиш със Закат?
— Хич не ме интересува дали ще се засегне или не. Ако Малория е зад гърба ми, тогава той няма да може да ми навреди. Владея просторни земи, Галак, но хората ми не са многобройни. Ако мургите се изсипят, те просто ще ни погълнат.
— Затова ли искаш да се свържеш с Родар? — намесих се аз.
— Разбира се. Бих се съюзил дори с Мориндим, ако съм сигурен, че ще е за добро. Имаш ли доверен човек, по когото да пратим вест на Родар, Галак?
— На никого не бих се доверил за
В този миг ме осени вдъхновение, макар да подозирам откъде точно дойде то.
— Чух, че в града се подвизава един младеж. От приказките за него разбрах, че е много хитър, макар и да не е твърде чистоплътен. Той има още много трески за дялкане, затова може да се наложи да го обучавате известно време. Но пък е схватлив и скоро ще попие всичко. Още не е успял да стъпи здраво в нито една професия, така че с малко усилия би се превърнал в първокласен пратеник. Той е пъргав, интелигентен и сравнително неизвестен.
— Как му е името? — попита Дроста.
— Ярблек.
— А, този ли — възкликна Галак. — И аз съм го чувал. Голям фукльо е, но не ми се вярва, че очаква хората да се хванат на неговите хвалби. — После се замисли над предложението ми. — Знаеш ли, май наистина е най-подходящ за тази работа. Ако го обучим добре, той ще успее да се добере незабелязано до Боктор. Пращам керваните си там по няколко пъти годишно и мога да скрия Ярблек сред каруцарите. — После внезапно плесна с ръце. — Хрумна ми нещо — каза бързо. — Познавам един човек на име Явелин от драсниянското посолство. Той се представя за дребен чиновник или нещо подобно, но съм убеден, че е шпионин. Мога да поприказвам с него да предупреди в Боктор, че си пратил послание за Родар. Това ще помогне на Ярблек да го предаде в сигурни ръце.
Дроста загриза един от ноктите си.
— Трябва да го видя — каза той. — Ако е толкова добър, колкото ме убеждавате, това ще е решението на моите грижи. Къде мога да го открия?
— Той е редовен посетител на кръчмата „Леговището на плъховете“, Ваше Величество — уведомих го аз. — Намира се в свърталището на крадците близо до източната порта.
— Ще пратя да го повикат. — Той ме погледна. — На колко години казваш, че е той, Полана?
— Не съм казвала такова нещо — отговорих. — Както разбрах, бил на около петнайсет.
— Но той е ужасно млад!
— Това зависи от човека, Дроста — възразих. — Освен това разполагаш с време да го обучиш. Тур Ургас няма да предприеме похода си много скоро и ще имаш възможност да се подготвиш.
— Има зрънце истина в думите ти — отстъпи Дроста. — При това младите се поддават много по-лесно на обучение в сравнение с онези, които вече са избрали пътя си.
— Освен това трудът им не е много скъп — притури Галак. — Ако пък му дадеш някаква титла — „Специален пратеник“ да речем — той може да склони да ти работи и без пари.
— Чудесна идея — ентусиазирано възкликна Дроста.
— Това беше невероятна вечер — рече сърдечно Дроста. — Най-напред видях най-добрата танцьорка в кралството си, а сетне тя ми помогна да реша проблем, който ме мъчи, още откакто се възкачих на трона.
— Но ти още не си опитал вечерята — подсетих го аз.
— И тя ли е толкова добра, колкото беше всичко досега?
— Даже още повече — обещах.
Тридесет и девета глава
„Това ли си беше наумила, майко?“ — попитах мислено, след като двамата с Галак се прибрахме у дома.
„В общи линии, да. Ти действаш доста бързо, Поул. Да събереш двамата беше направо гениална идея.“
„И на мен ми харесва как се получи. Ако в бъдеще предстои да се възползваме от услугите им, тогава е най-добре още отсега да са свързани здраво един за друг. С това мисията ми тук може ли да се смята за приключена?“
„Мисля, че всичко вече е свършено.“
„Въпросът е как да се измъкна от града, та двете заедно да полетим към Анат. Никак няма да е лесно да залича спомена за мен от главите на онези, с които се срещнах в Яр Надрак.“
„Защо просто не пратиш вест на баща си? Сега той не е зает с нищо важно, пък и цяла торба златни кюлчета събира прах в кулата му. Кажи му да дойде и да те откупи от Галак. Трябва малко да пораздвижи старите си кокали. Освен това май доста се е привързал към златото, не мислиш ли?“
„Това би било ужасно, майко!“ — едва се удържах да не се разсмея на глас.
„Радвам се, че идеята ти допада“ — ведро отвърна тя.
Изчаках още няколко седмици, за да се убедя, че „планът Ярблек“ действа безупречно. После прекосих града и отидох в посолството на Драсния, за да говоря с маркграф Кендон — човека, познат под прозвището Явелин. Един служител съобщи името ми и аз незабавно бях приета.
— Полана — приветства ме той любезно с кимване на глава. — За мен е чест да се срещна с вас. С какво мога да бъда полезен?
— Сигурно познавате баща ми, маркграфе — казах, оглеждайки се предпазливо да видя дали някой не ни следи или подслушва. Не забравях нито за миг, че шпионажът е нещо като национална черта на драснияните.
— Не вярвам да съм го чувал, Полана. В Яр Надрак съм отскоро, че да познавам всичките му жители.
— Баща ми не е надрак, маркграфе. Още не сме установили обаче към коя раса всъщност принадлежи. Но това са подробности. Та в този момент той се намира в едно селце на име Анат сред сендарските планини. Искам да му пратя вест. Работата е поверителна, затова на мига се сетих за вас. Драсниянското разузнаване се слави с умението си да пази тайна.
— И да разкрива тайни също така — добави той, гледайки ме втренчено. — Усетих, че ти не си обикновена надракска танцьорка, Полана.
— Вярно е, не съм обикновена. Аз съм най-добрата сред всички останали.
— Не точно това имах предвид. Ти не си от Надрак — формата на очите ти не е тукашна.
— Ще им направя забележка за това. Но така или иначе, молбата да отнесете послание до баща ми в Анат си остава в сила. Кажете му, че съм свършила онова, за което бях изпратена в Яр Надрак. Сега искам той да дойде тук и да ме откупи от моя собственик, търговеца на кожи Галак.
— Може би все пак ще се наложи да науча името на баща ви, Полана. Сигурно и така ще го открия, но ако знам как се казва, това би ускорило нещата.
— Колко неразумно от моя страна. Много съжалявам, Кендон — хвърлих му лукав поглед, — май ще трябва да се върнете в академията за няколко опреснителни урока. Малко съм обидена, че не ме разпознахте още в мига, когато прекосих прага.
Тогава той се вгледа внимателно в мен, пренебрегвайки кожените одежди и ножовете, затъкнати в
