Поулгара — магьосницата

близнаците. Децата на Поулгара вече бяха навършили годинка и се опитваха да ходят, макар и не много сполучливо. Личеше, че се затрудняват и с лъжиците, затова част от вечерята им се озова на пода.

Нямаше човек, който да отрече, че близнаците са очарователни деца. Речникът им беше още много ограничен, поне що се отнася до езиците, които Се’Недра разбираше. Те говореха помежду си обаче на някакво странно наречие.

— Говорят на езика на близнаците — обясни Поулгара. — Това не е необичайно. Всяка двойка близнаци общува на свой си език. Ние с Белдаран говорехме нашия, чак докато навършихме пет години. Това докарваше до лудост бедния чичо Белдин.

Се’Недра се огледа.

— Къде са Гарион и Дюрник?

— Дюрник пак прави някакви подобрения по къщата — отвърна Поулгара. — Представям си колко има да се перчи с тях. Пристрои още няколко стаи в задната част, така че няма да се наложи двамата с Гарион да спите в плевника. — Тя внимателно избърса брадичката на едното от децата. — Мърляво човече — смъмри го нежно. Бебето изгука доволно. — Кажи ми сега защо бяха всички усилия, Се’Недра. За какво ви беше да биете целия този път точно посред зима?

— Прочете ли вече историята на Белгарат? — попита Се’Недра.

— Да. Мисля, че е доста бъбрива и скучна.

— И аз съм на същото мнение. Как е успял въобще да напише толкова много само за една година?!

— Татко има някои предимства, Се’Недра. Ако наистина трябваше да я пише, това би му отнело много повече време.

— Сигурно затова е пропуснал толкова факти.

— Не те разбирам, скъпа. — Поулгара избърса внимателно лицето и на второто дете, а после ги пусна на пода.

— За човек, който претендира да е професионален разказвач, той е свършил треторазрядна работа.

— Според мен е успял да включи всичко, което се случи, независимо дали е подробно описано или пък е бегло споменато.

— Има ужасни празнини в разказа му, лельо Поул.

— Татко е на седем хиляди години, Се’Недра. В толкова голям период от време има и моменти, когато нищо съществено не се случва.

— Той не споменава нищо от това, което се е случило на теб обаче. Не казва много за годините, през които си била във Во Вакюн, какво си правила в Гар ог Надрак или пък на всички останали места. Аз искам да знам какво е ставало с теб през цялото това време.

— За какво ти е, за бога?

— Държа да съм наясно с цялата история, лельо Поул. А той е пропуснал толкова много от нея!

— Ти си същата като Гарион! Той все молеше татко за повече подробности, когато Стария вълк му разказваше някоя история. — Поулгара изведнъж прекъсна рязко. — Стойте далече от огъня! — обърна се остро към близнаците.

Те захихикаха, но направиха каквото им беше наредено. Се’Недра се досети, че това беше някакъв вид закачка.

— И така — поднови прекъснатия разговор тя, — Белгарат ни изпрати писма заедно с последните глави от своята история. Това, което написа на мен, ми подсказа идеята да дойда тук, за да поговорим двете. Той ни обвинява, че сме се сговорили и сме го насилили да напише историята. Твърди, че си дава сметка за празнините в своя разказ и предлага ТИ да разкажеш останалото.

— Типично в негов стил — измърмори Поулгара. — Баща ми е майстор да започне нещо, а после да подлъже друг да му довърши работата. Е, този път не е познал! Няма да стане така, както го е намислил, Се’Недра. Никога не съм се правила на разказвач, пък и имам по-важни дела.

— Но…

— Никакво „но“, скъпа. А сега върви и повикай Гарион и Дюрник на вечеря.

Се’Недра благоразумно прекрати спора, но отказът на Поулгара я накара да се замисли за околни пътища, по които би могла да постигне своето.

— Гарион, скъпи — започна тя, когато по-късно вечерта двамата със съпруга й вече бяха в леглото, заобиколени от топлина и уютен мрак.

— Кажи, Се’Недра.

— Нали можеш да се свържеш с дядо си и да говориш с него?

— Мисля, че мога. Защо?

— Не би ли искал да видиш него и баба си? Щом така и така сме наблизо — нали кулата на Белгарат никак не е далеч оттук — можем да се срещнем с тях. Пък и те ще бъдат страшно разочаровани, ако не го направим, не е ли така?

— Какво кроиш пак, Се’Недра?

— Защо винаги трябва да кроя нещо?

— Обикновено така става.

— Не си много любезен, Гарион. Толкова ли е неестествено да искам да събера семейството?

— Извинявай, сигурно греша.

— Е, наистина леля ти Поулгара малко се заинати. Ще ми трябва помощ, за да я убедя да напише своята история.

— Дядо няма да ти помогне — вече ти го каза в писмото си.

— Не говоря за помощ от него. Искам да поприказвам с Поледра. Леля Поул ще послуша майка си. Моля те, Гарион! — каза тя с най-обаятелната си и затрогваща интонация.

— Добре, ще поговоря с Дюрник.

— Защо не оставиш аз да говоря с Дюрник? Сигурно ще успея да го убедя, че моята идея си струва. — Тя се притисна нежно към съпруга си. — Сега ми е топло и хубаво, Гарион — рече подканящо.

— Да, забелязах го.

— Толкова много ли ти се спи?

— Е, не чак толкова, скъпа — отвърна той и я прегърна.

Работата явно няма да е толкова трудна, реши Се’Недра. Тя нямаше равна в това да постига целите си и беше убедена, че ще успее да спечели на своя страна Гарион и Дюрник. Убеждаването на Поледра обаче щеше да изисква повече усилия.

Както обикновено Гарион се измъкна от постелята още преди да е съмнало. Риванският крал беше израснал във ферма, а работниците на полето обикновено стават рано. Се’Недра реши, че няма да е зле да го държи под око следващите няколко дни. Един случаен разговор между нейния съпруг и Дюрник можеше да провали плановете й. Тя умишлено избегна думата „заговор“. Ето защо допря пръсти до амулета на Белдаран и мислено проследи Гарион.

— Тихо, тихо. — Беше гласът на Дюрник, удивително нежен и внимателен. — Това съм аз. Заспивайте отново, по-късно ще ви нахраня.

Последва някакво недоволно гъргорене, меки и гърлени звуци — явно бяха птици, прецени Се’Недра. Те покудкудякаха още малко и отново утихнаха.

— Винаги ли им говориш така? — чу се гласът на Гарион.

— Това ги успокоява, за да не излетят в тъмното и да се наранят — отговори Дюрник. — Упорито гнездят все на това дърво насред двора, а аз минавам оттук всяка сутрин. Вече ме познават, затова мога да ги успокоя да заспят отново. Птиците лесно се приучват. При сърните и елените отнема повече време, а зайците са много боязливи и лесно се плашат.

— Ти ги храниш всички, нали, Дюрник?

— Те също живеят тук, Гарион, а фермата произвежда много повече от това, което ни е нужно на нас с Поул и бебетата. Птиците, сърните и зайците си намират прехрана през лятото, но зимите са дълги и студени, затова им помагам малко.