Се’Недра отвори вратата, притича до леглото и се сви под завивките заедно с Поул и децата.
— Винаги прави така — оплака се тя. — Толкова бърза да се измъкне, че хич и не помисля да хвърли няколко дърва в огъня.
— Не е искал да те разбуди, скъпа.
— Винаги мога пак да заспя, но МРАЗЯ да се будя в студена стая.
Тя прегърна едно от децата и го притисна здраво до себе си. Се’Недра също беше майка и умееше да приласкава малките. Изведнъж осъзна колко много й липсват нейните собствени деца. Тя отново се замисли доколко разумно беше точно в най-лютата зима да предприемат това пътуване, което стана само заради една прищявка.
Риванската кралица и лелята на нейния съпруг побъбриха известно време за незначителни неща. Не след дълго вратата се отвори и в стаята влезе майката на Поулгара, която носеше поднос с три димящи чаши чай върху него.
— Добро утро, майко — каза Поулгара.
— Не е толкова зле — отвърна Поледра. — Малко е студено, обаче. — Понякога Поледра приемаше нещата толкова буквално!
— Какво правят мъжете? — попита Поул.
— Гарион и Дюрник хранят птиците и животните — каза Поледра. —
— Кое е толкова важно, майко? — попита Поулгара.
Поледра посочи с пръст Се’Недра.
— ТЯ говори с мен вчера и мисля, че трябва да се вслушаме в това, което казва.
— О, това ли било!
— Тя каза, че нейният син и
Се’Недра изпита леко злорадство. Набързо скалъпените й аргументи явно бяха спечелили Поледра на нейна страна.
— Накъде клониш, мамо? — попита Поулгара.
— Ти също носиш отговорност за малките, Поулгара — отвърна майка й. — Това е наш дълг. Учителят ти постави задача, а ти още не си я изпълнила.
Поулгара хвърли остър поглед на Се’Недра.
— Нищо не съм направила, лельо Поул — побърза да каже Се’Недра с добре изиграна невинност. — Само поисках съвет от майка ти, това е всичко.
Два чифта очи — едните златистожълти, а другите наситеносини — се устремиха към нея. Се’Недра пламна.
— Тя иска нещо, Поулгара — каза Поледра. — Дай й го. Това няма да ти навреди, а е и част от задачата, която прие по своя воля. Ние, вълците, се доверяваме на инстинкта си; хората се нуждаят от наставления. Прекара голяма част от живота си като се грижеше за малките и ги наставляваше, затова знаеш какво се иска. Просто разкажи какво се случи и това ще е достатъчно.
— Не
Поледра се разсмя.
— Има още много да учиш, мила дъще. Не разбра ли досега, че подобно нещо като личен живот не съществува при вълците! Ние споделяме всичко. Тази информация един ден може да е от полза на Риванския крал, а също и на твоите собствени деца, затова трябва да си сигурна, че те знаят всичко, което е необходимо. Просто го направи, Поулгара, вместо да спориш с мен.
Поулгара въздъхна.
— Добре, мамо — отговори покорно тя.
Се’Недра почувства, че една силна воля се прекланя пред друга — още по-силна и това никак не й се понрави. Поулгара Магьосницата беше най-личната и съвършена жена на света. Титлите й нямаха чет и всичко живо се прекланяше пред нея. Но по някакъв загадъчен и необясним начин тя си оставаше вълчица. Когато по-старшата женска — в случая нейната майка — й заповядаше нещо, тя се подчиняваше на мига, без дори да се замисли.
Произходът на Се’Недра беше доста пъстър и объркан — отчасти дриада, отчасти от клана на Боруните. Тя дълго и разпалено спореше с баща си, Императорът на Толнедра. Но когато Ксантия, кралицата на дриадите, заговореше, Се’Недра, макар и мърморейки, тутакси се подчиняваше. То беше в кръвта й. Затова сега започна да гледа на Поулгара с други очи, а и себе си вече щеше да приема и разбира по различен начин.
— Започна се — рече загадъчно Поледра. — Оттук нататък, дъще — обърна се тя към Поулгара, — няма да ти е толкова трудно. Аз ще говоря с
— Ще бъде, както пожелае моята майка — отвърна Поулгара.
— Е, добре — каза Поледра, — щом
Поулгара и Се’Недра размениха по един бърз поглед.
— С удоволствие ще приемем — въздъхна Поулгара.
I част
Белдаран
Първа глава
Идеята не беше моя. Искам да е ясно още от самото начало. Мисълта, че който и да е човек може да опише това, „което наистина се е случило“, е пълен абсурд. Ако десет или пък стотици хора са свидетели на едно и също събитие, тогава ще има десет или стотици различни версии за станалото. Онова, което виждаме, и начинът, по който го тълкуваме, зависи изцяло от нашия натрупан в миналото опит. Моята майка обаче настоя да се заема с това неприятно и нелепо задължение и както винаги аз ще изпълня желанието й.
Колкото повече се замислям обаче, толкова по-ясно осъзнавам, че когато Се’Недра най-напред пред мен, а после и пред майка ми зачекна доста съмнителния въпрос за „добруването на малките ни“, тя е имала много повече основание, отколкото и самата малка хитруша си дава сметка. Един ден Геран ще бъде крал на Рива и Пазител на Сферата. С течение на вековете разбрах, че хората, които имат дори бегли познания за истинската история, стават най-добрите управници. Поне не повтарят грешките от миналото.
Ех, ако единственото, от което се нуждаеха Геран и неговите синове, за да управляват риванците, беше само скучно изложение за делата на различните владетели от всички кралства през изминалите векове! Тогава всичко щеше да е много лесно.
Но както хитро отбеляза моята снаха, тези „и тогава, после, а след това“ на толнедранските учени обхващат само част от действителността. Извън нея съществува още един свят, а природата на толнедранците не позволява те да проумеят нещата, които се случват в него. Ето този невидим свят трябва да опознае Риванският крал, ако иска добре да завърши онова, за което е призван.
Дори и така да е, аз с чиста съвест бих могла да заявя, че твърде подробната история на баща ми за нашия странен свят вече е запълнила празнините от информация. Направих нещо повече — препрочетох тази досадна и бъбрива книга, опитвайки се с все сили да докажа на себе си и на моята майка, че наистина не бих могла да добавя нещо ново към вече казаното. Съвсем скоро обаче недопустимите пропуски на баща ми започнаха да бият на очи. Старият мошеник не беше разказал цялата история и майка го знаеше.
В негова защита трябва да призная, че има събития, на които той не е присъствал и други, за които не
