далечината, осветявайки входа на пещерата. Изглежда примамливо, но си напомняш, че не си кой да е и не трябва да бягаш от малкото битки.
Помни, макар че си ранен, ако продължиш, трябва да бъдеш много внимателен! Видиш ли друга змия или нещо също толкова опасно, по-добре да се върнеш назад. Не се оставяй да умреш! Живей, за да се биеш и утре; съкровищата ще почакат.
Внимателно тръгваш по коридора към неизвестното с високо вдигнат фенер и изваден меч.
Коридорът извежда до друга малка пещера. Когато наближаваш, чуваш глас и виждаш светлина.
Сваляш кепенците на фенера, за да се скриеш по-добре и внимателно поглеждаш зад ъгъла. Вдясно от теб, седнала до скалата, стои красива млада жена, която носи броня като твоята. Тя няма меч, но има пръчка с метална топка в единия край; това оръжие се нарича боздуган. До нея, на земята свети фенер. Изглежда медитира или се моли.
Преценяваш, че тя може би не иска да бъде притеснявана, но когато се опитваш тихо да минеш на пръсти покрай нея, тя поглежда към теб и казва:
— Здравей, приятелю! Да не би да търсиш гоблина? О, ти си ранен! Мога ли да помогна?
Тя те оглежда внимателно, в случай че си опасен, но сякаш иска да помогне.
Извиняваш се за безпокойството, но се чудиш какво знае тя за гоблина и най-вече как може да ти помогне. Но почакай; това може би е враг. Ти се приближаваш с изваден меч в ръка. Тя се изправя и казва:
— Казвам се Aleena. Аз съм свещеник, приключенец като теб. Живея в близкия град и съм дошла да търся чудовища и съкровища. Знаеш ли нещо за нас, свещениците?
Спри за миг и си представи какво би казал персонажът ти. В града тя може да е един от твоите съседи, не си сигурен, а не знаеш нищо и за свещениците. След като те изслушва, тя казва:
— Добре, гоблинът тръгна по този път — и посочва към коридора, излизащ от пещерата.
— Той дойде от тук толкова бързо и аз почти не го забелязах. Ударил ли си го? Добре си направил! Гоблините са отвратителни.
Тъй като не знаеш нищо за нас свещениците, нека те просветля. Духовниците са обучени да се бият като теб, но освен това можем да правим магии. Аз медитирах и познанието за магиите изпълваше съзнанието ми. Една от магиите, които мога да направя веднага е лечебно заклинание и изглежда ти се нуждаеш от него.
Магически слова! Чувал си за това, но никога не си го виждал. Все още си предпазлив, но наблюдаваш как свещеникът казва няколко думи и те докосва леко по ръката. По някакъв магически начин твоите рани са излекувани!
В твоя дневник намери жизнените си точки и напиши 8 — пълния брой, с който си започнал.
— По-добре ли се чувстваш? — пита тя. — Искаш ли да седнеш и да си починеш? Бих ти разказала няколко неща, които трябва да знаеш за по-нататък.
Сядаш, доволен да си починеш, но държиш меча си под ръка, в случай на опасност. Тя сяда до своя фенер.
— Ако не знаеш нищо за свещениците, вероятно не знаеш нищо и за хората, използващи магия. Те са приключенци като теб и мен, но изучават само заклинания и рядко се бият. Имат различни магии от нас, свещениците, и вместо да медитират, те учат своите заклинания от книги. В града живеят няколко магьосника.
------------------------------------------------------------------------
Ако си атакуван от лош магьосник, може да се опиташ да избегнеш магията, но е по-трудно, отколкото да се спасиш от отровата. Магиите могат да бъдат полезни, но също така и много опасни. Между другото раната изглежда като от змийско ухапване. Това може да бъде много лошо, защото повечето отрови са смъртоносни; късметлия си, че си се отървал само с това. Някои други същества също имат специални атаки като отровата. Някои могат да парализират, а други дори да те превърнат в камък само с поглед — освен ако не погледнеш настрани навреме. А драконите са най-неприятни! Те издишат огън, киселина или други смъртоносни неща. Никога не можеш да се спасиш от всичките поражения на техния дъх, но можеш да ги намалиш като се прикриеш навреме.
Твоят персонаж има различни Спасителни Хвърляния за всяка специална атака; те ще ти бъдат обяснени по-късно.
------------------------------------------------------------------------
Обаяние: Твоята индивидуалност
Твоят боец си прекарва добре със свсщеника; тя беше приятелски настроена. Това е резултат от друг Показател на Способностите: твоето Обаяние. Тъй като твоят боец е харесвана личност, показателят за Обаяние е над средното, 14 (помни, 18 е най-добрият възможен показател). Ако имаше нисък показател, духовникът щеше да бъде много предпазлив и може би нямаше да ти предложи да те излекува.
Мъдрост: Твоето общо възприятие
Свещеникът е много мъдър. Това е друг Показател на Способностите, различен от интелигентността. Например, представи си, че чувстваш капки по твоето рамо. Твоята Интелигентност ще ти подскаже, че вали; Мъдростта ти ще ти напомни, че е време да потърсиш място, където да се скриеш, за да не настинеш.
Твоят боец не е много мъдър; показателят ти за Мъдрост е 8. Свещеникът има показател 17, но е доста слаб физически, със Сила 9. Всеки тип приключенец се развива в различна насока. Магьосниците, например, имат висока Интелигентност, но често ниска Сила.
Напиши двата Показателя за Способности в дневника:
8 Мъдрост
14 Обаяние
Приключение с група
Докато боецът ти говори със свещеника, започвате по малко да се опознавате. Тя ти предлага да дойде с теб, за да ти помогне в приключението. Макар това да означава, че съкровищата ще трябва да бъдат поделени, това също значи, че заедно ще победите повече опасни чудовища и ще намерите повече ценности. И двама приключенци имат по-голям шанс за успех, отколкото поотделно. Ти решаваш, че това е добра идея и заедно поемате по следващия коридор.
------------------------------------------------------------------------
Рамо до рамо вие тихомълком слизате по тъмен проход. Виждате друг коридор, отклоняваш се надясно на около шест метра пред вас. Сваляш кепенците на фенера наполовина, за да виждаш какво става, без да привличаш допълнително внимание. Поемате по коридора и свивате зад ъгъла.
Четирима, приличащи на зверове хора, облечени в парцаливи дрехи, стоят на три метра в страничния коридор. Не издават никакъв звук — тихи са като мъртъвци. Изглежда причакват да дойде някоя бедна жертва.
Преди да кажеш нещо, жрецът докосва твоето рамо и посочва обратния път, по който сте дошли. Двамата отстъпвате няколко метра назад, така че съществата да не ви чуят.
— Това са таласъми! — прошепва тя. — Ако ни ударят, могат да ни парализират. Таласъмите са немъртви чудовища, много противни същества; нито живи, нито мъртви, но нещо ужасяващо по средата. Ние свещениците имаме някаква сила над тези същества на мрака. Следвай ме и ми пожелай късмет.
Връщате се обратно, но този път жрицата води. Завивайки по коридора, вие виждате талъсъмите. За щастие изглежда не са чули вашите думи. Жрицата сваля огърлицата изпод бронята и ти виждаш че на сребърното и синджирче има символ на една от църквите в града. Тя смело пристъпва напред, издига
