Буря се надига

винаги са верни, макар и често пъти да се дават в неясна форма, но въпроси, свързани със Сянката, са изключително опасни. Истинското им местонахождение е неизвестно, но може да бъдат посетени, като се премине през тер-ангреал, владян някога от Майен, но съхраняван в последните години в Тийрския камък. Съществуват сведения, че до тях може да се стигне и като се влезе в Кулата на Генджей. Говорят на Древния език, споменават за договори и споразумения и питат дали влезлите носят желязо, музикални инструменти или устройства, с които може да се прави огън. Виж също: Еелфини.

Арад Доман: Държава на Аритски океан, понастоящем опустошавана от гражданска война и от войни срещу обявилите се на страната на Преродения Дракон. Столицата й е Бандар Еваан и много от хората й са се стекли в нея в търсене на убежище. Храната е оскъдна. В Арад Доман потомците на благородническото съсловие от времето на основаването на държавата, за разлика от отгледаните по- късно, са известни като „кръвнородните“. Владетелят (крал или кралица) се избира от съвет на главите на търговските гилдии (Съвета на търговците), които почти винаги са жени. Владетелят трябва да е от благородническата класа, а не от търговската и бива избиран до живот. По закон владетелят притежава абсолютна власт, но може да бъде свален с три четвърти от гласовете на Съвета. Настоящият владетел е крал Алсалам Сайд Алмадар, господар на Алмадар, Върховен трон на дома Алмадар. Местонахождението му до голяма степен е загърнато в мистерия.

Аша’ман: (1) На Древния език, „Страж“ или „Стражи“, но винаги защитник на истината и справедливостта. (2) Име, давано както общо, така и за определен ранг на мъжете, дошли в Черната кула, близо до Кемлин в Андор, за да се учат да преливат. Обучението им е съсредоточено главно върху начините за използване на Единствената сила като оръжие, и като още една отлика от порядките в Бялата кула, след като те се научат да улавят сайдин, мъжката половина на Силата, от тях се изисква да извършват всички домакински шетни и физически труд с помощта на Силата. Новозаписаният получава степента „боец“; той носи обикновено черно палто, наречено „куртка“, с висока яка според обичаите на Андор. Издигнат ли го в ранга на „вречен“, получава правото да носи сребърна игла, наречена „Мечът“, на яката на куртката си. С издигането му в степен „Аша’ман“ получава правото да носи „Драконовата игла“, от злато и червен емайл, която се поставя на яката от другата страна на „Меча“. Въпреки че много жени, в това число и съпруги, бягат, когато разберат, че мъжете им всъщност могат да преливат, не малко мъже в Черната кула са женени и използват една разновидност на връзката на Стражника, за да обвържат жените си. Същата връзка, но изменена така, че да предизвиква покорство, наскоро е използвана, за да се обвържат пленени Айез Седай. Някои Аша’ман са обвързани от Айез Седай, традиционната връзка на Стражник. Аша’ман се предвождат от Мазрим Таим, който се е самоназовал М’хаил, „водач“ на Древния език.

Бандата на Червената ръка: виж Шен ан Калхар.

Валута: След много столетия търговия стандартните наименования на монетите са еднакви във всички страни: корони или крони (най-голямата по размери монета), марки и петаци. Короните и марките могат да се секат от злато или сребро, докато петаците може да са сребърни или медни, като последните обикновено се наричат просто „медник“. В различните страни обаче тези монети са с различна големина и тегло. Дори в една държава от различни владетели са се секли монети с различни размери и тегло. Поради търговията почти навсякъде може да се намерят монети от много държави и по тази причина банкери, лихвари и търговци използват везни, за да определят стойността на всяка монета. Теглят се дори големи количества монети.

Най-тежките монети са от Андор и Тар Валон, а в тези две места относителните стойности са: 10 медни петака = 1 сребърен петак; 100 сребърни петака = 1 сребърна марка; 10 сребърни марки = 1 сребърна корона; 10 сребърни корони = 1 златна марка; 10 златни марки = 1 златна корона. За разлика от това, в Алтара, където по-едрите монети съдържат по-малко злато или сребро, относителните стойности са: 10 медни петака = 1 сребърен петак; 21 сребърни петака = 1 сребърна марка; 20 сребърни марки = 1 сребърна корона; 20 сребърни корони = 1 златна марка; 20 златни марки = 1 златна корона.

Единствената хартиена валута са „акредитивите“, издавани от банкери, с които се гарантира предоставянето на определено количество злато или сребро там, където се представят акредитивите. Поради големите разстояния между градовете, дългото време, необходимо за пътуване от един град до друг, и трудностите по пренасянето на суми на дълги разстояния, акредитивите може да бъдат приети в пълната им стойност в град близо до банката, която ги е издала, или на по-ниска стойност в по-отдалечен град. Обикновено човек, тръгнал на дълъг път, носи един или повече акредитиви, за да ги размени срещу монети, щом му се наложи. Акредитивите обикновено се приемат само от банкери или едри търговци, но никога не се използват в дюкяни.

Вкопаване: (1) Способността да се използва Единствената сила за диагноза на физическото състояние и заболявания. (2) Способността да се откриват рудни залежи с Единствената сила. Това, че името е прикачено и към друга дарба, вероятно показва, че тя отдавна е забравена от Айез Седай.

Гвардия(та) на кралицата: Елитна военна формация в Андор. В мирно време Гвардията отговаря за налагането на Закона на кралицата и поддържането на мира в цял Андор. Униформата на Гвардията на кралицата включва червено палто, лъскава ризница и плочеста броня, яркочервено наметало и коничен шлем с решетъчен лицев предпазител. Една доскорошна добавка към Гвардията на кралицата е личната охрана на Щерката-наследница, съставена изцяло от жени с единственото изключение в лицето на техния командир Дойлин Мелар. Тези Гвардейки носят много по- пищни униформи от колегите си мъже, включително шапки с широки периферии и с пискюли, лакирани в червено нагръдници, шлемове, поръбени с бяло, и широки пояси с дантела през гърдите, с Белия лъв на Андор.

Гвардия(та) на Смъртната стража: Елитна военна формация на империята Сеанчан, включваща както човешки същества, така и огиери. Човеците, членове на Гвардията на Смъртната стража, са до един да’ковале, родени като собственост и избрани още от млади, за да служат на Императрицата, на която са лично притежание. Фанатично верни и безмилостни, те често носят на раменете си татуирани гарвани, белега на да’ковале на Императрицата. Огиерите в Гвардията са известни като Градинари и те не са да’ковале. Градинарите обаче са също толкова фанатично предани като човешките Смъртни стражи и внушават още по-голям страх. Хора или огиери, Смъртните стражи не само са готови да умрат за Императрицата и императорската фамилия, но вярват, че животът им е собственост на Императрицата и че тя може да разполага с него както намери за добре. Шлемовете и бронята им са лакирани в тъмнозелено (толкова тъмно, че понякога по погрешка го взимат за черно) и кървавочервено, щитовете им са лакирани в черно, а копията, мечовете, брадвите и алебардите им са с черни пискюли. Виж също: Да’ковале.

Глава на Великия съвет на Тринадесетте: Титла, давана на главата на Черната Аджа. Постът в момента се държи от Алвиарин Фрейдхен.

Главна Чиновница: Титла, давана на главата на Сивата Аджа. Постът в момента се заема от Серанча Колвайн в Бялата кула.

Да’ковале: (1) На древния език — „притежаван“ или „лице, което е собственост“. (2) При сеанчанците, наред със „собственост“, терминът често се използва за роби. Робството в Сеанчан има дълга и необичайна история, като някои роби са получавали възможността да достигнат голямо могъщество и власт, включително над онези, които са свободни. Възможно е също така хора с голяма власт да бъдат