Буря се надига

ангреалът беше свързан с много по-мощен, огромен ша-ангреал, сътворен, за да спре Тъмния. Твърде мощен според някои. Твърде мощен, за да се използва изобщо. Твърде плашещ.

Ранд насочи собствената му мощ срещу него. Стовари я в далечния глобус, за да го пръсне като в шепите на гигант.

Чедан Кал се взриви.

Силата угасна.

Бурята секна.

Ранд отвори очи за първи път като че ли след безкрайно много време. Знаеше някак, че никога вече няма да чуе гласа на Луз Терин в главата си. Защото те не бяха двама души. И никога не са били.

Огледа света под нозете си. Облаците горе най-сетне се бяха разкъсали, макар и само в зенита. Сумракът се разпръсна и слънцето се показа, увиснало точно над него.

Ранд вдигна очи към него и се усмихна. И най-сетне от гърлото му изригна смях: дълбок, ясен и чист.

Твърде дълго не се беше смял.

ЕпилогОкъпана в светлина

Егвийн работеше на светлината на два бронзови светилника. Бяха оформени като жени с вдигнати ръце и пламъкът струеше от дланите им. Кротката жълта светлина се отразяваше от ръцете и лицата им. Дали бяха символи на Бялата кула и Пламъка на Тар Валон? Или изобразяваха Айез Седай, запридаща Огън? А може би бяха просто спомен за вкуса на някоя предишна Амирлин.

Стояха от двете страни на писалището й. Удобно писалище, най-сетне, с удобен стол. Намираше се в кабинета на Амирлин, изчистен от всичко, напомнящо за Елайда. Заради това беше празен, с голи стени, без дори картина или гоблен по дървената ламперия, без изделия на изкуството по масичките в дъното. Дори книжните рафтове бяха опразнени, за да не би нещо от Елайда да оскърби Егвийн.

В мига, в който разбра какво са направили, Егвийн заповяда вещите на Елайда да се съберат в грижливо заключен склад и да се пазят от жени, на които можеше да се довери. Сред тези вещи можеше да се крият податки за плановете на Елайда. Можеше да са просто скрити бележки, пъхнати между страниците на книги, за да бъдат прегледани по-късно. Или да е нещо по-смътно, като връзки между видовете книги, които е чела, или предмети, които е държала в чекмеджетата на писалището. Но не разполагаха със самата Елайда, за да я разпитат, така че не можеше да се предвиди какви нейни интриги може да се върнат след време и да захапят Бялата кула. Егвийн възнамеряваше да огледа тези вещи, а след това да разпита всяка Айез Седай, пребивавала по това време в Кулата, за да разбере какви податки може да крият.

Но засега беше твърде заета. Поклати глава, докато прелистваше страниците на доклада на Силвиана. Жената наистина се утвърждаваше като ефикасна Пазителка, много по-умела от Шериам. Жените лоялистки уважаваха Силвиана, а Червената Аджа като че ли бе приела — поне отчасти — предложението на Егвийн за мир с избора на една от тях за своя Пазителка.

Разбира се, Егвийн имаше и две твърди писмени възражения — едното от Романда, а другото от Лелейн — най-отдолу в купа документи. Двете бяха оттеглили възторжената си подкрепа почти толкова бързо, колкото я бяха предложили. В момента спореха как трябва да се постъпи с пленените от Егвийн при нападението над Бялата кула дамане, като и двете не одобряваха плана й да бъдат обучавани за Айез Седай. Романда и Лелейн явно щяха да й създават главоболия години занапред.

Остави доклада настрани. Беше късен следобед и през процепите на дървените капаци на терасата едва прозираше светлина. Не ги отвори. Самотата на кроткия полумрак беше приятна.

Засега нямаше нищо против оскъдната украса на стаята. Вярно, малко прекалено й напомняше за кабинета на Наставницата на новачките, но никакви картини и гоблени нямаше да заличат от паметта й онези дни, не и след като самата Силвиана й беше Пазителка. Това беше добре. Защо да заличава онези дни? Бяха свързани с най-удовлетворителните й победи.

Въпреки че със сигурност нямаше да има нищо против да седи, без да се присвива от спомените.

Усмихна се и почна да преглежда следващия доклад на Силвиана. После се намръщи. Повечето от Черната Аджа в Кулата бяха избягали. Докладът, написан с грижливия гладък почерк на Силвиана, съобщаваше, че са успели да пленят някои от Черните в часовете след издигането на Егвийн, но само най-слабите от многото. Бяха избягали почти шейсет, включително една Заседателка, чието име го нямаше в списъка на Верин. Изчезването на Еванелейн сочеше убедително, че е от Черната.

Егвийн вдигна следващия доклад и го зачете намръщено. Бе списък на всички жени в Бялата кула, подробен и дълъг, разделен по Аджи. До много имена имаше бележки. Черна, избягала. Черна, пленена. Взета от сеанчанците.

Последната група безпокоеше. Серин предвидливо бе извършила преброяване след нападението, за да разбере колко точно са пленените. Близо четиридесет жени — над половината от които пълни Айез Седай, — похитени и отвлечени. Беше като приказка, разказвана на деца, преди да заспят, за да ги сплаши със Сенчести и Получовеци, които крадат непослушни дечица. Тези жени щяха да бъдат бити, затворени и превърнати в послушни инструменти за сеене на смърт.

Трябваше й воля, за да задържи ръката си да не посегне към врата й, където я беше стягал нашийникът. Нямаше да мисли за това точно сега, да го изгори дано!

Всяка от Черната Аджа в списъка на Верин я бяха видели жива и здрава след сеанчанското нападение. Но повечето бяха избягали, преди Егвийн да дойде в Кулата, за да заеме трона. Велина я нямаше. Изчезнали бяха също така Чаи и Бирлен. И Алвиарин. Ловкините не бяха успели да стигнат до нея навреме.

Какво ги беше предупредило? За жалост, вероятно имаше нещо общо със залавянето на Черната Аджа в бунтовническия лагер, предприето от Егвийн. Беше се притеснявала да не проиграе предимството си. Но какво можеше да направи? Нищо друго, освен да се надява да излови всяка Черна в лагера и вестта да не стигне до Кулата.

Но беше стигнала. Тя беше заловила само тези, които бяха останали, и бе заповядала екзекуцията им. След това бе принудила всяка Сестра в Кулата отново да положи клетвите над Палката. Не им беше харесало, разбира се. Но това, че всички жени в бунтовническия лагер го бяха направили, ги склони. Ако не това, то вестта, че Егвийн бе заповядала екзекуцията на собствената си Пазителка. Силвиана пък предложи да се закълне първа, пред целия Съвет, и това определено облекчи нещата. Егвийн също се беше заклела след нея повторно, а след това заяви искрено пред Съвета, че пред самите й очи всяка една жена от лагера на бунтовничките е доказала, че не е Мраколюбка. Бяха пленили и три Сестри, които ги нямаше в списъка на Верин. Само три. Каква точност! Верин отново се беше доказала.

Егвийн остави доклада настрани. Новината за избягалите продължаваше да я гложди. Шейсет Мраколюбки, чиито имена знаеше, да се измъкнат от хватката й. Броят стигаше до осемдесет, ако добавеше и избягалите от бунтовническия лагер.

„Ще те намеря, Алвиарин — помисли Егвийн и потупа страницата с пръст. — Ще ви намеря всичките. Бяхте развалата в самата Кула. Най-лошата поквара. Няма да ви позволя да заразите повече.“

Вдигна следващия лист. На него имаше само няколко имена. Списък на всички жени в Кулата, които не бяха в списъка на Верин и които бяха или отвлечени от сеанчанците, или изчезнали след нападението.

Верин беше вярвала, че една от Отстъпниците, Месаана, се крие в Кулата. Изповедта на Шериам потвърждаваше това. Ходът с презаклеването на всяка Айез Седай над Палката не беше разкрил Мраколюбки с голяма сила. Егвийн обаче се надяваше самото повторно заклеване да облекчи напрежението между Аджите. Можеха да престанат да се тревожат дали има Черни сред самите тях. Разбира се, можеше също така да отслаби позициите на Айез Седай с разкритието, че Черната Аджа все пак е съществувала. „И продължава да съществува“ — помисли Егвийн.

Тъй или иначе, тя имаше проблем. Погледна пак листа пред себе си. За всяка жена в Бялата кула беше доказано, че не е Мраколюбка. Всяка жена в списъка на Верин беше отметната. Беше екзекутирана, беше пленена, беше избягала от Бялата кула в деня на издигането на Егвийн, беше взета от сеанчанците или в момента се намираше извън Кулата — и то от доста време. На Сестрите бяха дадени указания да следят за тези жени.