Буря се надига

Дракона. Но мисля, че греши.

— А защо собствено си мислиш, че знаеш повече за пророчествата от един толкова уважаван учен?

— Защото — отвърна Мин настръхнала — теорията е нелогична. Ранд всъщност държи само една корона. Можеше да има добро основание тук, ако не беше отстъпил Тийр на Дарлин. Но теорията повече не издържа. Смятам, че пасажът се отнася за някакъв начин, по който той трябва да използва Каландор.

— Разбирам — отрони Кацуан и обърна нова страница. — Доста нетрадиционно тълкуване. — Белдеин се подсмихна и отново заби очи във везмото си. — Разбира се, ти си напълно права — добави Кацуан.

Мин вдигна глава.

— Точно този пасаж ме наведе на идеята да проуча Каландор — продължи Кацуан. — След много проучвания открих, че мечът би могъл да се използва подходящо само в Кръг от трима. Изглежда точно това е основният смисъл на пасажа.

— Но това би означавало, че в един момент Ранд трябва да използва Каландор в Кръг — каза Мин и отново погледна пасажа. Никога не го беше правил, доколкото знаеше.

— Би означавало — вметна Кацуан.

Мин изведнъж изпита възбуда. Може би това беше податка. Нещо, което Ранд не знаеше, а можеше да му помогне! Само дето… Кацуан вече го знаеше. Тъй че в края на краищата Мин едва ли бе открила нещо особено важно.

— Според мен някои тук дължат извинение — подхвърли Кацуан. — Лошите маниери няма да се толерират.

Белдеин вдигна глава от везмото си, лицето й потъмня. След това неочаквано стана и напусна. Стражникът й, младият Аша’ман Войник Карлдин бързо излезе от съседната стаичка, тръгна след своята Айез Седай и излезе с нея в коридора. Кацуан изсумтя и отново се зае с книгата си.

Вратата се затвори, а Нинив погледна накриво Мин и закрачи отново. Мин успя да разчете много в този поглед. Нинив беше ядосана, че никоя друга освен нея не изглежда притеснена. Ядосана, че не беше измислила начин да подслуша разговора на Ранд и Трам. И явно много я беше страх за Лан. Мин я разбираше. Тя самата изпитваше същото за Ранд.

И… какво беше това видение, което изведнъж надвисна над главата на Нинив? Беше коленичила над нечий труп в поза на скръб. След миг видението изчезна.

Мин тръсна глава. Беше от виденията, които не можеше да изтълкува, затова го остави. Не можеше да си губи времето в разнищването на всички. Например черният нож, който се завъртя около главата на Белдеин преди малко, можеше да означава какво ли не.

Съсредоточи се върху книгата. Значи… Ранд щеше да използва Каландор като част от Кръг? Тримата стават едно? Но защо и с кого? След като щеше да се срази с Тъмния, беше безсмислено да е в Кръг, управляван от друг, нали?

— Кацуан — каза тя. — Това все пак е погрешно. Нещо повече има тук. Нещо, което не сме открили.

— За Каландор ли? — попита старата жена.

Мин кимна.

— И аз го подозирам — отвърна Кацуан. Колко странно беше да я чуе, че говори откровено! — Но не можах да определя какво. Ако онова глупаво момче отмени изгонването ми, бихме могли да продължим с по-важни…

Вратата се отвори с трясък и Мерайз стреснато подскочи на стола си. Нинив се дръпна навътре — вратата за малко щеше да я удари.

На прага стоеше Трам ал-Тор, много ядосан. Изгледа с гняв Кацуан и изръмжа:

— Какво си му направила?

Кацуан остави книгата.

— Нищо не съм направила на момчето, освен да го подтикна да се държи малко по-възпитано. Нещо, на което други членове на семейството явно също трябва да се понаучат.

— Внимавай с приказките, Айез Седай — изръмжа Трам. — Виждала ли си го? Цялата стая сякаш потъмня, когато влезе. А лицето му… виждал съм повече чувство в очите на мъртвец! Какво е станало със сина ми?

— Доколкото разбирам, срещата не е преминала, както се надявахме?

Трам вдиша дълбоко и гневът сякаш изведнъж се оттече от него. Все още беше напрегнат и в очите му имаше недоволство, но гневът си бе отишъл. Мин беше виждала Ранд да се овладява толкова бързо, преди нещата да тръгнат на зле в Бандар Еваан.

— Той се опита да ме убие — заговори мрачно Трам. — Собственият ми син. Някога беше толкова добър и обичлив момък, колкото може да се надява един баща. Тази нощ преля Единствената сила и я насочи срещу мен.

Мин вдигна в ужас ръка към устата си. Думите й напомниха за Ранд, надвиснал над нея, докато се опитваше да я убие.

Но онова не беше той! Беше Семирага. Нали? „О, Ранд! — Вече разбираше болката, която бе усетила през връзката. — Какво си направил?“

— Интересно — каза хладно Кацуан. — А ти каза ли думите, които ти казах?

— Започнах. Но разбрах, че не вършат работа. Не пожела да се открие пред мен, и толкова по-добре. Мъж, прилагащ предписаното от Айез Седай със собствения си син! Не знам какво си му направила, жено, но мога да позная омразата, когато я видя. Много ще трябва да обясниш, за да…

Трам млъкна, надигнат изведнъж във въздуха от невидими ръце.

— Спомняш ли си какво казах за възпитанието, момче? — попита Кацуан.

— Кацуан! — намеси се Нинив. — Няма нужда да…

— Всичко е наред, Премъдра — прекъсна я Трам. Погледна към Кацуан. Мин я беше виждала да се държи с други така, включително с Ранд. Него винаги го беше разстройвало, а други, на които го правеше, бяха склонни да крещят от гняв.

Трам я погледна в очите.

— Познавал съм хора, които щом бъдат предизвикани, винаги се обръщат за отговор към юмруците си. Никога не съм обичал Айез Седай. Бях щастлив, когато се отървах от тях и се върнах във фермата си. Насилникът си е насилник, все едно дали използва силата на ръката си, или друго средство.

Кацуан изсумтя, но думите явно я уязвиха, защото пусна Трам.

— Сега — намеси се Нинив, почувствала се сякаш задължена да поохлади страстите, — може би трябва да се върнем към важното. Трам ал-Тор, очаквах, че точно ти ще се справиш по-добре с това. Не те ли предупредихме, че Ранд е станал неуравновесен?

— Неуравновесен ли? Нинив, момчето е почти обезумяло. Какво е станало с него? Разбирам какво може да причини една битка на човек, но…

— Това е несъществено — прекъсна го Кацуан. — Разбираш ли, чедо, че това можеше да е последната ни възможност да спасим сина ти?

— Ако ми бяхте обяснили какво е отношението му към вас, можеше да тръгне другояче. Да ме изгори дано! Ето какво получавам, когато започна да слушам Айез Седай!

— Ето какво получаваш, когато се инатиш и не слушаш какво ти се казва! — намеси се Нинив.

— Ето какво получаваме всички, когато си въобразим, че можем да го накараме да прави каквото ние искаме — каза Мин.

Стаята стихна.

А Мин изведнъж осъзна, че може да усети Ранд през връзката. Далече, някъде на запад.

— Той си е отишъл! — прошепна тя.

— Да — каза с въздишка Трам. — Отвори един от ония портали на самата тераса. Остави ме жив, макар че можех да се закълна — когато го погледнах в очите, — че се кани да ме убие. Виждал съм този поглед в очите на мъже — и един от двамата винаги свършва плувнал в кръв на пода.

— Е, и какво стана? — попита Нинив.

— Той… — нещо изведнъж го отвлече — отвърна Трам. — Взе статуетката и се втурна през