неговите работи в областта на субективната теория за стойността и опита му да създаде система на икономическа динамика.
Хикс бил особено впечатлен от работите на Алфред Маршал, който в един пионерски труд дава първия импулс към изследване на търсенето в икономическата история. Маршал помага да се намери пролуката, през която да преминат всички онези, търсили начин да открият новата базисна концепция за стойността. Въпросната концепция трябва да подмени или поне да доизясни класическата представа за стойност.22 Хикс започва своята книга „Стойност и капитал“, споменавайки Маршал: „Чистата теория за търсенето, отнела голяма част от вниманието на Маршал и съвременниците му, е — без съмнение — впечатляваща, но удивителното е, че тя лежи върху нещо толкова спорно толкова дълго време…“23 Той поставя под въпрос подходите на Маршал и Парето и определя общата и маргинална потребителна стойност като „спорна“. Отначало сме свидетели на анализа на избора, който всеки консуматор прави при подбора на стоката, която ще купува, но с развиването на труда Хикс ни довежда до една разработена теория за икономическия пазар въобще. Оттук той извежда законите за пазарно поведение — закони, които определят поведението на потребителя при промяна на пазарните условия. Той твърди, че при промяна на тези пазарни условия, потребителят се премества от една точка на равновесие към друга равновесна точка!
Истина е, че Хикс е видял като цяло, че статичният характер на икономиката по неговото време е твърде ограничаващ, и затова той се опитва да въведе „основите на динамичната икономика“, на което посвещава цяла част от своята книга. Авторът така и не може наистина да разбере елементите на несигурност, лежащи в основата на всяка икономика. Динамиката на Хикс зависи от дискретни, времеви системи, при които едно равновесно състояние преминава в друго на точно определени периоди от време в определена последователност — иначе казано, не са позволени никакви изненади. Това ограничение трябва да се преодолее за да може да се изгради системата така, че тя да интегрира в себе си елементите на несигурност и неограничената динамика в системния, кибернетичен смисъл на думата, където всяко действие непрекъснато се променя от влиянието на неговите резултати и при което всичките елементи имат различно поведение (инерция) във времето. Ще се върнем на тази тема по-подробно в глава 2.5. „Отхвърлянето на детерминизма“.
2.4.4. Увод към „предлагането“ от неокласическите икономисти
Както видяхме в предишните глави, неокласическата икономическа школа е базирана и разработена на база „търсенето като приоритет“. Това, обаче е замъглило нашия поглед върху икономическите реалности и ни е твърде трудно да видим ключовите промени, които са настъпили на макроикономическо и световноикономическо ниво, както и на микроикономическо ниво, където се определя структурата на предлагането или производството. За да се разбере за какво говорим, когато става дума за „икономика на обслужването“, абсолютно необходимо е да започнем от страна на предлагането. Важно е обаче да направим разлика с американската школа, стояща на страната на същото това предлагане. Американците имат своя специфика, изначално свързана и до сега оставаща под влиянието на субективната теория за стойността и по-консервативните икономически школи.
Американската школа, стояща на позицията на предлагането, стана известна поради това, че възпита политици като Роналд Рейгън и Маргарет Тачър (чиито икономически възгледи ще разгледаме малко по- късно). Пропагандаторите на „предлагането“ фактически нямат много общо с нашия анализ: като правило те не се интересуват много от начина, по който се произвежда богатството и как се появява благосъстоянието. Главната им цел е да пресъздадат икономически растеж, следвайки традиционните икономически парадигми, като че ли икономиката е все още базирана на чистата манифактурна логика.
Като цяло те считат, че ако не може да се постигне растеж, то е поради някакви специални отношения или дисбаланси (сковаността на пазара на труда, например) или пък поради голямата тежест на фискалната система като пречка за предприемачеството.
Никой не може да отрече подобни фактори, но сме задължени да отбележим следното:
• Ако „еластичността“ на предлагането е такова, каквото то бе преди 30 — 40 години, всяка „скованост“ — за каквато споменахме току-що — може лесно да се преодолее чрез прилагането на традиционните мерки за насърчаване на икономиката. Прилагането на подобни мерки през последно време доведе до растящи бюджетни дефицити и негативно влияние върху икономиката на страни, опитали се да решат проблемите си по този начин. В резултат — подобно сковаване на предлагането трябва да се погледне в една „относителна“ рамка.
• Основна икономическа цел е да се създава богатство и благосъстояние, а не да се насърчава растежа на някакво ограничено и не винаги свързано с благосъстоянието число, което наричаме БНП. Едно по- широко разбиране за богатството и благосъстоянието е нужно, а също и адаптирането на това разбиране към състоянието и задачите на модерната „обслужваща“ икономика. В огромната си част защитниците на „предлагането“ в американската икономическа теория имат консервативен подход към тези въпроси и отхвърлят всеки разговор за характера и целта на процеса на създаване на богатството.
• Нашата цел е да помогнем за развитието на човешкия капацитет да произвежда богатство за себе си и за обществото като основен приоритет, което разбира се, може да е в противоречие с някои други икономически ограничения.
В основата си американската школа на „предлагането“ е блокирана от липсата на различен и по-общ подход към икономическите реалности като модифициран анализ, който би им помогнал да превъзмогнат ограниченията и противоречията на собствената си система — освен ако го правят по политическа поръчка. Ще излезе, че последната школа на „предлагането“ с откровена защита на теоретиците, защитаващи именно предлагането, са били марксистите. Онова, което наричат неокласически модел или икономика на „предлагането“ — като превръщане на неокласическия модел в приложима фискална политика — фактически не е подход чрез „предлагане“. Подходът стана модерен по времето на Рейгън и Тачър през 80- те години, когато бе решено, че това е лечението на заболелите им икономики.
Този подход — наречен „нова политика“ — отново подчерта предлагането като доминиращ фактор при дългосрочния икономически растеж и стабилност. Или нещо такова!… Ролята на търсенето чрез данъците или увеличаването на разходите при повишаване на безработицата, както и свиването на монетарната или фискална политика при голяма инфлация намаля. Типичният модел на предлагането би бил за данъчна политика, възстановяваща икономиката и увеличаваща производителността, карайки хората да работят и пестят.
Съкращаването на данъците трябва да влияе върху общото търсене и производство чрез мултипликационния ефект до много по-малка степен, отколкото по-рано твърдяха кейсианските икономисти. От гледна точка на предлагането високите данъци водят до това, че хората не влагат толкова труд, а оттам приходът на капитал намалява. Върхът на процеса води до предположението на Артът Лафер, че високите данъци може би намаляват приходите от тях, понеже увеличения маргинален приход губи от загубите при средното заплащане. Имащо някакъв теоретичен смисъл, това твърдение показва изкривено виждане на действителността, защото големите намаления на данъците водят до силен спад на приходите, от тях и до растящ бюджетен дефицит. Важно място в неокласическата икономика на предлагането играят насърченията и последователите на този модел подчертават загубата на насърчения, когато данъците станат твърде високи. Те обвиняват системата на Кейнс, че не обръща внимание на данъчните ставки и насърчаването, и тяхното влияние върху цялостното предлагане, а фокусират вниманието си само върху търсенето. Идеята тук е да се повишат следданъчните придобивки и те да идат за дейности, насърчаващи развитието — например, в труда, пестенето и инвестирането, в почивното дело и потреблението. Намаляване на трудовите данъци, лихвения процент или дивидентите би увеличило спестяванията, би засилило инвестирането, а оттам икономическия растеж.
Като цяло насочената към предлагането икономика е отстъпление от икономическите виждания на Кейнс, където общото търсене детерминира производството и заетостта, и където монетарните и фискални решения биват ползвани за борба с безработицата и инфлацията. Промяната в посока на концепцията за централна роля на предлагането води до подчертаване значението на фактори, насърчаващи растежа и
