се увеличавало с 0,1% до 0,2% годишно в периода от 500-та до 1800-та г. след Христа. При такава скорост на развитие жизненият стандарт не се променя видимо в рамките на един живот, а реалните доходи се удвояват на всеки 500 години!
Индустриалната революция променя всичко това и трудът е трябвало да се нагоди към производствените процеси, наложени от изобретенията на деня. На човечеството са му били потребни неколкостотин хиляди години, за да се почувства независимо от природата чрез нарочното садене на растения и опитомяване на животни. Още няколко хиляди години му трябвали за да стане по-независимо чрез подмяната на животинската с машинна сила и то в широки мащаби. Последният скок обаче (атомна енергия, компютри и биоинженерство) се мери в десетилетия, а не във векове.
Ние все още не можем да командваме технологическия и научен напредък както ни е угодно — и сигурно вече никога няма да можем — но скоростта на развитие се увеличава с всеки изминат ден. Всяко спиране сега би означавало провал, всяко забавяне — загуба на възможности. Жизненият цикъл на технологиите и науката стабилно и може би постоянно намалява и иска от хората непрекъснато, през целия си живот да се учат, за да могат да отговорят на изискванията на утрешната икономика.
3.1. Кратък исторически анализ
3.1.1. Цената на труда преди индустриалната революция (самозадоволяване, неплатени работни системи, платен труд)
Икономиката на земеделското общество до индустриалната революция е било доминирана от земеделското производство. Отношението към земята е определяло истинското социално положение на всеки член от обществото. Притежателите на земята и онези, които са позволявали на останалите да я работят, са били господари. Работещите на полето и реализаторите на земеделския продукт са били фермерите и техните семейства. На този етап в човешкото развитие богатството е зависело от контрола върху земята и способността тя да бъде обработвана — така се правела и оценката на вложения труд. Търговията и добиването на ценни материали — злато, скъпоценни камъни и др. имали второстепенно значение. Пряк резултат от това е, че икономическите приоритети са се свеждали до придобиването на повече земя с политически или военни средства. Социална политика практически не е имало с изключение на някои индивидуални или колективни действия, основани на благотворителността, разни помощи и други добронамерени акции, но те не включвали паричния обмен.
Икономиката от тези епохи е зависела предимно от работата на доминиращата група работници — фермерите, които били около 90% от цялото население. Основната им грижа била да се произведе достатъчно храна за да се подсигури съществуването. Те били и консуматорите на огромна част от продукцията, а възможностите за продажба на някакви свръхколичества били твърде ограничени. Поне две трети от работата се прилагала в системи за самозадоволяване. Почти не е имало платен труд, а където това е било възможно, заплащането било в натура. Правото да обработват земята фермерите заплащали с част от продукцията си. Срещу това собственикът на земята предоставял къщи за фермерите, организирал обществената и законодателна система и осигурявал отбраната. Ясно е, че при такава икономическа система на взаимно компенсиране в натура или чрез някакви действия, парите като средство за решаване на спорове или уреждане на договорни отношения стават излишни.
Една съвсем незначителна част от това общество, заето с търговия (далечна при това), би имало полза от въвеждането на една монетарна система — сложна и трудна за управление в големи мащаби. Не е имало монетарна система, която да подкрепя търговията, понеже нуждата от такава обменна система чрез третата единица за оценка, т.е. парите, още не е била усетена от огромната част от населението. Ако някой се бе опитал да оцени икономическата ефективност чрез монетарен БНП, както това става сега по целия свят, резултатът само би бил подценяване на земеделската икономика в големи мащаби, но и би взел за основа част от икономиката, която въобще не представлява цялото, нито пък има връзка с него.
Само радикалните икономически промени, свързани с индустриалната революция, които насърчаваха развитието на по-рано незабелязваната монетарна система, са в състояние да разглеждат БНП монетарно и като мерна единица за икономическото развитие. Оттук и появата на съвсем нова за времето си концепция за икономически напредък, лежаща изцяло (или почти) върху постиженията в монетарната част на икономиката.
3.1.2. Приоритетът на монетарните дейности в системата на индустриалната революция
Краят на индустриалната общество настъпи в резултат на нарастващото значение на манифактурното производство. През 18-ти век тази промяна започна първо в Англия, а по-късно в целия свят. Доминиращ фактор в икономиката стана манифактурно произведената стока. С изобретяването на парната машина от Джеймс Уат през 1793 г. и нейното въвеждане в производството става очевидно че човешките усилия могат да се заменят до непредвидима степен. С това обществото се преориентира от земеделието към индустриалното производство.
В това ново общество фермерите постепенно били заменени от фабрични работници, а занаятчиите — от машинните техници. Историята на индустриалната революция е същевременно и история на промяната на икономическите сфери: в рамките на двеста години хората, работещи в земеделския сектор, се преориентират и заетостта отива в полза на фабричното производство — съотношението показва спад с около 40% на заетите в селското стопанство. Към края на процеса, занимаващите се с земеделие в напредналите индустриални държави не са повече от 10%28 от цялото население. Високоспециализираните фабрични работници вече не могли да се издържат сами чрез самозадоволяване. За да живеят, те имали нужда от заплащане срещу труда, който предлагали, така че взаимното натурално компенсиране от миналото вече останало в историята.
Основните икономически ценности започнали да е свеждат до материалните предмети и тяхната обменна стойност. Системата се обръща с главата надолу — платеният труд става правило, а неплатения — изключение. Платеният труд при индустриалната революция става стандарт за всички дейности, свързани с производството на предмети и стоки. Променя се и отношението към неплатения труд — по-рано са го считали за еднакво продуктивен, но сега, сравнен със стандартния платен труд, започнали да го оценяват като непродуктивен. Обслужващата сфера се оценявала като вторична, дори и когато била платена, понеже тя не допринасяла пряко с нищо за производствения процес. Икономическите постижения на една нация се измервали чрез БНП, откъдето се правел извод за благосъстоянието на народа в монетарни единици според заплатеното производствено постижение.
Днес, на границата с обслужващата икономика, ние сме още под влияние на тази анахронична концепция за благосъстояние. Икономистите започнаха да гледат на БНП като на мерна единица за националното благосъстояние едва наскоро.
Ключов момент в индустриалната революция е дифузията на идеята, че заетостта е преди всичко производствена дейност, непосредствено свързана с манифактурните процеси и оценявана чрез заплащането.
Това, което сега считаме за очевидно, е било трудно за вярване преди индустриалната революция: до XVIII век голяма част от производствената дейност на обществото, целяща добиването на храна и подслон,
