тя е 65, 7 години, което означава, че новороденото днес ще живее в продължение на почти 66 години, ако факторите, определящи смъртността през това време останат едни и същи. Твърде невероятно е обаче факторите да се запазят през това време. В миналото продължителността на живота е растяла постепенно, особено за онези, които са над 60 годишни и които могат да очакват още двадесет години към живота си, ако са граждани на индустриализирани страни. Докато при развиващите се страни продължителността на живота не показва зависимост от пола, в индустриализираните страни жените живеят с пет години повече от мъжете.
Ако вземем предвид всички тези фактори, ще видим, че сме изправени пред едно бъдеще, когато населението на развиващите се страни ще се е удвоило към 2025 г., докато в индустриализираните страни процесът ще е много по-бавен. Това ще бъде и едно по-зряло бъдеще, защото хората ще бъдат по- възрастни (повечето от тях). Броят на хората, определени като „зависими“ — тези под 5 и над 64 годишна възраст — спрямо работещото население ще спадне. В индустриално развитите страни това съотношение е вече 50%, докато развиващите се страни демонстрират по-високи съотношения поради „младата“ им демографска структура.
В резултат на всичко това съставът на трудовото население по възраст, пол и квалификация претърпява значителна промяна с времето, поради променящите се социо-демографски фактори. От своя страна, тези промени ще повлияят върху търсенето на работна сила в бъдеще поради разликата в ефективността на вложения труд в иначе едно структурирано общество. Ще се промени и картината на предлагането на труд поради това, че ще се появяват нови възможности и някои установени видове труд ще престанат да се търсят. Така системата ще промени приоритетите и търсенията си.
В чисто аритметичен план растежът на заетостта в миналото може да се свърже с растежа на населението. OECD твърди, че 85% от растежа на заетостта в страните-членки през 80-те години се дължи на увеличаването на населението. Значи трябва да очакваме, че регионите с най-бърз растеж на населението ще имат и най-висока заетост. Националните различия обаче и особено разликите, идещи от участието на жените в трудовия процес и неадекватната възможност да се абсорбира новопостъпващата работна сила, са причината за значителните различия в този процес.
Зависимостта на все по-голям брой възрастни хора ще се увеличи, а оттам нуждата да се финансират пенсионните фондове и да се търсят промени във възрастовите граници за пенсиониране. Така ще се повлияе и върху структурата на работната сила. Демографията трябва да се приеме за екзогенен фактор поне в рамките на една генерация, увеличаването на съотношението на зависимите пенсионери от днешните 19% до над 22% през 2005 г. в индустриализираните страни трябва да бъде третирано с други средства.
Имиграцията от тези страни с „по-млада“ демография може да бъде само частично решение на въпроса. За да се поддържа възрастовата зависимост на днешното ниво в индустриализираните страни ще е необходимо имигрирането на близо 200 милиона имигранти на работна възраст през следващите десет години. Това е близо една пета от населението на OECD. Социалните проблеми, които ще настъпят с тази имиграция, не могат да се опишат. За пример ще послужи фактът, че нетната имиграция в Европейската общност през последното десетилетие бе 1,4% от цялото население и дори традиционните имигрантски страни като САЩ и Канада публикуваха данни за някакви си 2,8% имиграция.
Най-законния начин да се увеличи границата на възрастовата зависимост е да се вдигне възрастовата граница за пенсиониране. Разширяването на границите от 15 — 64 на 15 — 69 ще добави автоматично 3,9 от американското, 4,7 от френското и 4,9 от немското население към групата на независимите. Тази техническа промяна ще намали зависимостта драстично и ще прекомпенсира демографските ефекти на бъдните години. Едно разширение от някакви си година-две ще е повече от достатъчно, за да балансира непосредствените демографски промени. С увеличаване на продължителността на живота обаче непрекъснато увеличаване на пенсионната граница ще стане периодично правило.
Съвсем друг ефект би имало намаляването на относителния брой млади хора, практикуващи платен труд. Това означава, че ефектът на навлизането на по-квалифицирана работна сила на пазара, налагащо повишаване на квалификацията на всички работници, ще намалява. Стимулираната емиграция ще има подобен ефект върху средния работник, тъй като емигрантите са обикновено по-слабо квалифицирани от местните работници. В резултат повече ресурси ще трябва да се отделят и повече програми да се разработят за да се запази работната сила в състояние на активност през целия й живот.
Винаги, когато мислим за бъдещето на труда, трябва да имаме предвид тези демографски развития и тяхното влияние върху състава на днешния и утрешния пазар на труда.
3.2.2. Образование и заетост
Образованието е предпоставка за заетост и, може би, най-важния актив за едно човешко същество, изправено пред бъдещето. Разбира се, това не е някаква застраховка срещу безработицата, но като цяло образованието подобрява шансовете за намиране на работа.
Вече открихме две тенденции, оказващи основно влияние върху образованието и обучението: намаляващия жизнен цикъл на познанието и увеличаване на продължителността на живота. В миналото човек е получавал някакви познания или умения, които не са се променяли през целия му живот. Днес обаче той има нужда от практически непрекъснато обучение или образование, за да е в крак с новото в сферата на труда. Колкото по-сериозно и специализирано е образованието му и колкото по-бързо навлизат нововъведенията на работното му място, толкова по-кратки стават интервалите, през които даденият работник трябва да се обучава. В АйБиЕм установили, че текущият „живот“ за основното, училищното познание е около 20, университетските познания — 10, специфични познания за дадена работа — едва 3 години. Това означава, че на всеки три години даден инженер ще трябва да опресни 50% от специализираните си познания, за компютърните програми това става веднъж годишно!
Последиците от този ускоряващ се процес са ясни. Само непрекъснатото обучение на работната сила, в частност на по-старите работници, може да я поддържа активна на пазара на труда и да увеличи шансовете да се намери отново работа при положение, че е загубена.
Едно изследване на OECD от 1989 г. показва „…пряката връзка между нивото на образование и заетостта за цялото работно население. Хората с най-нисък образователен ценз са и най-често безработни — именно те носят бремето на безработицата в едно развито общество“.
Равнища на безработица по степен на образование (мъже)
Източник: OECD, 1994.
Ролята на образованието и обучението в разработването на умения, свързани с труда, са ключов елемент, определящ икономическото развитие на всяко общество. Това означава различен подход за различните възрасти. За младите това означава възможността да получат поне основно образование и когато това е възможно, да завършат средно образование. Двете дават възможност на младия човек да си намери работа за пръв път и база за увеличаване на квалификацията, когато това стане нужно. При възрастните обучението и допълнителната квалификация трябва да се продължават с цел адаптиране към новопоявяващи се технологии и структурни промени.
Образованието и обучението са свързани не само с правителствата, но и с работодателите: правителствата играят основната роля при определяне на структурата на националната образование, а работодателите определят обучението, необходимо след формалното образование или във връзка с него. Във всеки случай, целта е качеството на образованието и обучението да съответстват колкото се може по- точно на бъдещите нужди. Не можем да си представим по-голяма загуба на човешки усилия и идеализъм от това високообразовани хора за отговарят на изискванията на трудовия пазар, но не и на конкретните му нужди поради разминаване в насочеността на познанията.
Ние сме изправени и пред друг проблем — способността да подбираме информация. При всеки опит за портретиране на бъдещото общество експертите ни предлагат вариант на онова, което наричаме „информационно общество“, появило се в резултат на информационната революция. Това предполага, че ние сме изправени пред все по-големи информационни потоци. Днешните компютри и комуникационни технологии ни дават възможността да получаваме толкова информация, колкото не сме получавали през
