3.3.2. Безработицата и социалната политика
Всички индустриални страни преживяват период на голяма безработица и техните правителства търсят всевъзможни начини да се справят с това нежелано положение. Програмите за активизиране на пазара на труда съдържат четири общи категории: да се мобилизира наличието на работна сила, да се повишават образованието и подготовката, свързани с упражняването на труд, да се развива желанието за активно търсене и да се създават нови работни места.
Първата насока — наличие на работна сила, представлява серия от програми, целящи да подобрят възможностите на хора, които трудно биха си намерили място на пазара на труда и биха останали без работа през целия си живот. Тук става дума за обучение на безработни възрастни и някои рискови групи, както и за специални мерки за безработните младежи и инвалидите. Друга част от стратегията е да се дават субсидии на частния сектор за наемане на работници или на хора, започващи собствен бизнес. Разходите в тези направления в индустриалните държави са се увеличили през последното десетилетие до около 0.5% от БНП, въпреки че разликите са значителни: англо-саксонците изразходват само една пета от парите, отделени от Швеция и Дания за тези цели.
Вторият момент — повишаване на квалификацията, е отнесен към отговорностите, поети от работодателите и държавната образователна система. В области, където ще се реши че образователните възможности се недостатъчни, политиката на пазара на труда може да играе съответстваща роля. Независимо от това, има една тенденция към засилване на елемента образование в политиката на пазара на труда, която има ефект в споменатото по-горе привличане на работна сила. Има страни където обаче бяха разработени по-широки схеми, които предвиждат обучение за възрастните независимо от това заети ли са или не, чиракуват ли младежите или са заети с други форми на обучение.
Третата част от тази програма цели развиване на процеси, при които търсещите работа и работодателите могат по-лесно да влязат във взаимен контакт. Това е довело до появата на нови методи, организационни промени или пренасочване на допълнителни ресурси за поддържането на нов вид отношения между двете страни. Службите по заетостта са гръбнакът на тази система и въпреки че те се занимават с всички работници и наематели на работна сила, дейността им е насочена главно към безработните, най-често към онези, които са били без работа твърде дълго време.
Последната категория — прякото създаване на нови работни места, е свързана или с намиране на временна работа, или с нормална заетост в обществения сектор или в организации с идеална цел. Тази твърде обща и ненасочена дейност е във видим спад през последно време. На нейно място идват дейности, които по-конкретно мобилизират възможностите за откриване на заплатени работни места. Общото виждане е, че създаването на работни места се оказва скъпо срещу доста съмнителен резултат. Независимо от това, ефектът е сериозен по отношение на индивидите, които често се нуждаят от специални условия на работното място и специфично обучение.
Няколко са проблемите, които влияят върху социалната политика и безработните. Освен несигурността в предприеманите мерки и техния успех или пък проблема със субсидирането на програмите за безработни, има и неяснота по въпроса за работната сила като дефиниция. Точното определение за работна сила изключва част от обществото, заинтересувана да прилага платен труд и не дава идеалната мярка за пълния потенциал на източниците на работна сила. Част от изключените хора се занимават с други производителни дейности като образование или доброволна работа; други може да не искат да работят при сегашните условия, а трети може да искат, но да не могат — поради здравословни причини или защото гледат родителите си. Особено висок е процентът на жените, незаети в производителен платен труд, докато при мъжете съотношението остава относително стабилно.
Въпросът за намиране на адекватно решение на проблема с безработицата винаги се свързва с противоречието, идващо от степента на регулиране на пазара на труда. След две десетилетия затягане на законодателната рамка и силно вмешателство на правителства и техните институции, схващането за общия пакет от правила започва да се променя. В началото на 80-те години — първо в САЩ, а после и в Обединеното кралство, започна една тенденция за ограничаване на вмешателството на официалните власти в пазара на труда. Тази тенденция впоследствие повлия на почти всички индустриални страни и има особено влияние върху Европа, където заплатите са високи, осигуровките също, но безработицата е голяма. Прави се сравнение със САЩ, където приходите се преразпределят по-неравномерно, минималните заплати са много по-ниски, бедността е по-разпространена, но безработицата е значително по-ниска от тази на европейските страни.
Групата по конкуренцията заявява, че „…европейският социален модел трябва да бъде основно преразгледан и модернизиран, за да може да се справи с основните икономически, социални и демографски промени, настъпили в световната икономика“. Ние подкрепяме това виждане с цялата си душа, но не считане, че само европейският модел подлежи на основен ремонт: повечето страни в света, включително САЩ, ще трябва да нанесат основни корекции на техните модели. Докато въпросът за това докъде трябва да се месим в пазара на труда и дали това е политически въпрос, включващ редица морални и философски аспекти, които не могат да намерят математически израз, проблемът с текущата безработица има значение, което не може да се оспори. Този проблем не е „в ляво“ или „в дясно“, нито пък е европейски или американски. Ефективното му решение ще изисква нови подходи, теории и тяхното прилагане.
3.3.3. Отрицателните морални ефекти на помощите за безработни
Повечето индустриализирани страни имат правила, които позволяват заплащането на помощи за безработните в една или друга форма за един или друг период от време. По някои схеми, всички индивиди, имащи едни и същи права, получават една и съща сума пари, докато другаде помощта е обвързана с предишните приходи на индивида и заменят дадена част от тях — обикновено при определен таван. Правилата, определящи кой има и кой няма право на помощ, варират силно в различните страни, но общо взето включват минимален трудов стаж и дисквалификация или намаление при положение, че безработицата е резултат на доброволно решение. Помощите за безработни са обект на правила, според които, ако работникът бъде потърсен, той трябва да се яви и да започне работа, да иска да работи и да сътрудничи на службите по обществената трудова заетост.
Смисълът на помощите за безработни е в това, че става въпрос за хора, изгонени от работа без вина и че по този начин им се дава финансова възможност да търсят нова работа. Доброволният отказ от работа се изключва. Помощите, следователно, имат не само икономическа, но и социална цел — да се намали бедността при безработните и да се омекоти шока от високата и растяща безработица.
При проценти на безработицата, наближаващи или дори надхвърлящи 10%, относително щедрите резерви за помощи отиват към 2% от брутния вътрешен продукт. Говорим за всички форми на помощи освен пенсиите.
В допълнение към застраховките за безработица и помощите тази сума покрива и остатъчни плащания, компенсации за работници, чиито работодатели са банкрутирали и специални помощи за някои видове дейности като строителството по време на лоши метеорологични условия.
От една страна, службите по заетостта предлагат редица инициативи и привличат хората към пазара на труда, като им помагат да намерят нова работа, а от друга страна, щедрите помощи винаги водят след себе си риска от морална разруха, която често води до измами и фалшификации. Тук се включват фалшивите декларации, търсене на обезщетение без да е положен труд, слаба активност в търсенето на нова работа, недекларирани приходи от временна работа или пък декларирането на неспечелени средства и т.н. Службите се опитват да затягат контрола и да предприемат най-различни мерки срещу тези явления и по този начин пресичат част от тази незаконна дейност от страна на безработните. Специфични действия, като отказа да се приеме подходяща работа, макар понякога на по-ниско квалификационно ниво, отколкото търсеното от безработния, или отказ да се посещават курсове за квалификация, води до временно или постоянно суспендиране на помощите.
Моралните щети обаче са нещо коренно различно от незаконните облаги от помощите или измамите. Става въпрос за ситуация, при която индивидите променят поведението си именно поради наличието на помощи и то така, че те остават с правата си върху тях без да нарушават закона. В много случаи трудовият статут е под контрола на самия индивид, понеже поведението на работника може да определи дали ще загуби или не работата си. По същия начин един безработен може да проявява повече или по-малко енергия
