Гаг мълчаливо го гледаше.
— Разберете, там има чума! — крещеше лекарят, сочейки с калната си ръка по посока на града. — Аз карам серум! Защо никой не иска да ми помогне?
Какво имаше в него? Старичък, немощен, кален… А Гаг кой знае защо видя пред себе си осветената от слънцето стая, огромните, красиви и чисти хора в комбинезони и пъстри ризи и как святкат светлинките на „призраците“ над кръглата поляна… Това сякаш беше привидение.
— Да разговаряш с него, със заразата! — просъска шофьорът, като отмести лекаря. Хъркайки страшно, той хвана автомата за дулото, изтръгна го изпод мишницата на Гаг и с грухтене го запрати в гората. — Наконтило се офицерчето, змийско мляко… На ти!
Той с размах залепи плесница на Гаг и докторът отново завика:
— Престанете! Веднага престанете!
Гаг се олюля, но се задържа прав. Той дори не погледна шофьора. Той гледаше само лекаря и бавно изтриваше от лицето си следата от удара. А лекарят вече го дърпаше за ръкава.
— Моля ви, моля ви… — мърмореше той. — Имам двайсет хиляди ампули. Моля ви да разберете… Двайсет хиляди! Днес още не е късно…
Ами да, това беше алаец. Обикновен алаец южняк… Привидение. Те се приближиха към колата. Шофьорът като мърмореше и боботеше се вмъкна в кабината, гракна оттам: „Давай!“ Двигателят зарева и Гаг, застанал между момичето и лекаря, с все сили подпря с рамо борда от вонящо мокро желязо. Двигателят виеше, калта летеше като фонтан, а той буташе, блъскаше, стискаше и си мислеше: „У дома. У дома…“
Информация за текста
© 1974 Аркадий Стругацки
© 1974 Борис Стругацки
© 1997 Маргарита Златарова, превод от руски
Аркадий Стругацкий, Борис Стругацкий
Парень из преисподней, 1974
Сканиране, разпознаване и редакция: Mandor, 2009
Издание:
Аркадий и Борис Стругацки. Човекът от преизподнята
ИК „Офир“, Бургас, 1997
Редактор: Янчо Чолаков
Коректор: Мария Стоянова
Графичен дизайн: РА „ХЕЛИКОНпрес“
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/12220]
Последна редакция: 2009-06-19 22:23:59
