Въздушната вълна го завари около палатката, няколко секунди лежа, задъхан, полузарит в пясъка. После се изправи и се огледа. Там, където преди малко имаше астроплан, се извиваше към небето пясъчен вихър и вятърът го пренасяше надалеч. Пясъкът избухваше и се наливаше с гореща светеща кръв — като лицето на Бажах Туарег преди малко, беше адски смешно. Виконт се хилеше от душа, зарит в горещия пясък, и изобщо не се изненада, когато видя Кайн до себе си. Онзи го разтресе за ременете и изръмжа:

— Кой беше този? Къде е Боб? Казвай!

— Здрасти, Кайн — весело отвърна Виконт. — Не си ли го видял още? Той тръгна натам… отиде при вас… Страхотен пич е този Боб, честна дума… Даже не му дадоха да разкаже как Джал Ала те уби… тебе и Бажах… и всички — Виконт отново се разхили идиотски.

— Пясъчна треска — измърмори Кайн и се надигна. Целият беше черен, обгорен от пустинята, покрит с възпалени рани.

— Знаех си, че вие още сте живички — дърдореше Виконт. — Днес видях Бажах — един такъв здрав, весел, целият свети… А Боб казва: „По-бързо, по-бързо. В пясъците и без това… такова… е фрашкано с кокалаци… Това значи е всичко, което остана от Кайн…“ Шегаджия си беше Боб…

— Какви са тези глупости, аз съм жив! Той го знаеше — Кайн се оглеждаше неспокойно.

— Псуват!… Боб крещи — Руното! Пък оня казва: ще заповядам да те застрелят. Чудни хора. Влязоха в звездолета и… възз!

— Виконт, момчето ми, ела на себе си — в гласа на Кайн имаше страх и надежда. — Къде е Боб? Да не е в палатката? Или е заминал? Не може така…

— Боб лежи ей там… Ама не си ли го видял още?… Той отиде при вас, при вас… Златното руно, казва, ако не вярваш — погледни…

— Златното руно ли? — прошепна Клайн. — Какъв подлец!

Виконт видя как от хоризонта се надигнаха червеникави мокри облаци и се спусна мрак. Едва видимят вече Клайн изведнъж скъса ризата си и затъвайки в пясъците, с бавни крачки се запъти към мъглата. Тя за секунди се разсея и Виконт за сетен път видя червеникавите дюни, саксаула, горещия пясък, тежкото алено небе…

,

Информация за текста

© 1990 Аркадий Стругацки

© 1990 Борис Стругацки

Аркадий Стругацкий, Борис Стругацкий

Песчаная горячка, 1990

Източник: [[http://www.zona-f.dir.bg|Zona-F]] (през http://sfbg.us)

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/60]

Последна редакция: 2006-08-10 20:34:02

Вы читаете Пясъчна треска
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату