такива заведения има на планетата, скрити под най-различни фирми…
Пауза
Глумов: И Магьосника е избягал от института чак на Саракш не защото са го обидили или го е свил стомахът. Той е подушил Странниците! Също като нашите китове, като лемингите… „Когато слепите видят окатия“ — та това е казано за нас двамата. „Да виждат гори и планини и нищо да не виждат“ — това също е за нас, Биг Бъг!
Пауза
Глумов: С две думи май че за първи път в историята ще можем да пипнем Странниците на местопрестъплението.
Камерер: Да. И всичко това започна от две имена, които ти случайно си забелязал на дисплея… Между другото, сигурен ли си, че всичко това е било случайност? (Бързо добавя.) Добре-добре, да не говорим за това. Ти какво предлагаш да направим?
Глумов: Аз ли?
Камерер: Да. Ти.
Глумов: Е, щом искате да знаете моето мнение… Според мен първите стъпки, които трябва да предприемем, са очевидни. Преди всичко трябва да открием там Странниците и да изобличим подбраните хора. Ще организираме тайно ментокопирно наблюдение, а ако потрябва, всички до един насила ще ги подложим на най-дълбоко ментокопиране… Предполагам, че те са се подготвили за това и ще блокират своята памет… Но това не е страшно, защото тъкмо то ще ги разобличи… Лошо ще стане, ако умеят да възпроизвеждат лъжлива памет…
Камерер: Добре. Стига. Браво на тебе, хвала ти, добре поработи. А сега слушай заповедта. Подготви ми списъци на следните лица. Първо, на лицата с инверсия на „синдрома на пингвина“ — всички, които са регистрирани при лекарите до ден днешен. Второ, на лицата, които не са минали през фукамизация…
Глумов (прекъсва го): Та те са над един милион души!
Камерер: Не. Имам предвид лицата, които са се отказали от „ваксината ма зрелостта“, те са около двадесет хиляди души. Ще се наложи да се потрудиш, но сме длъжни да бъдем подготвени. И трето, събери всички данни, с които разполагаме, за безследно изчезналите и ги обобщи в един списък.
Глумов: Да включа ли и тези, които по-късно са се появили?
Камерер: Най-вече тях. С тази работа се занимава Сандро, ще го прехвърля при тебе. Това е.
Глумов: Списък на хората с инверсия, списък на „несъгласните“, списък на внезапно появилите се. Ясно, И все пак, Биг Бъг…
Камерер: Кажи.
Глумов: Все пак разрешете ми да поговоря с Неверов и с онова семейство от Малая Пеша.
Камерер: За да ти е чиста съвестта ли?
Глумов: Да. Ами ако все пак се окаже някой запален доброжелател…
Камерер: Разрешавам. (И след кратка пауза.) Интересно какво ще правиш, ако наистина се окаже, че е бил някой обикновен доброжелател…
(Край на единадесетия документ)
Сега още веднъж прослушах тази фонограма. Гласът ми тогава е бил млад, високомерен и уверен, глас на човек, който определя съдбините на хората, за когото няма тайни нито в миналото, нито в настоящето, нито в бъдещето, човек, който знае какво прави и е абсолютно убеден в своята правота. Сега просто съм изумен какъв великолепен актьор и лицемер съм бил тогава. А всъщност по това време нервите ми бяха опънати докрай. Имах готов план за действие, чаках, но нямах сили да дочакам президентът да го утвърди, все се канех, но не можех да събера достатъчно дързост да отида при Комов без това одобрение.
И независимо от всичко това много ясно си спомням какво огромно удоволствие изпитвах оная сутрин, като слушах Тойво Глумов и го наблюдавах. Та това наистина беше неговият звезден час. Пет години той бе издирвал тези нечовеци, които тайно бяха нахлули на неговата Земя; бе ги търсил въпреки постоянните несполуки, останал почти сам, без никой ни най-малко да го насърчава, измъчван от снизхождението на любимата жена; преследваше ги и все пак ги намери. Прав излезе. Оказа се по-прозорлив, по-търпелив и по-сериозен от всички, от всички тези шегаджии, лекомислени философи и интелектуални щрауси.
Впрочем мисълта, че той е тържествувал, естествено ми хрумна сега. Предполагам, че тогава, той не е изпитвал нищо освен мъчително нетърпение колкото може по-скоро да хване противника за гърлото. Та нали, като доказа безспорно, че неговият противник е на Земята и действува, тогава той още нямаше и представа какво всъщност бе доказал.
Аз знаех. И въпреки това, като го гледах нея сутрин, му се възхищавах, гордеех се с него, любувах му се, той би могъл да ми бъде син и аз бих искал да имам точно такъв син.
Затрупах го с работа преди всичко защото исках да го затворя в кабинета му, зад бюрото. Отговорът от института все още не беше пристигнал, а списъците така или иначе трябваше да бъдат съставени.
ДВАНАДЕСЕТИ ДОКУМЕНТ
ДОНЕСЕНИЕ-ДОКЛАД
№019/99
„Комкон-2“
Урал-Север
Дата: 10 май 99 година
Автор: Т. Глумов, инспектор
Тема 009: „Посещението на старата дама“
Съдържание: сведенията за събитията в Малая Пеша е изпратил в института О. О. Панкратов
В съответствие с Вашето нареждане разговарях с Б. Неверов, с О. Панкратов и със 3. Дядова, за да установя дали някой от тях е изпращал в Института на чудаците сведения за особеното поведение на някои лица по време на произшествието в Малая Пеша през нощта на 8 май т. г.
1. С Базил Неверов от аварийната служба разговарях по видео-канала вчера към обяд. Сведения от оперативен характер не получих. Няма съмнение, че той за първи път чуваше за Института на чудаците.
2. Олег Олегович Панкратов и жена му Зося Лядова срещнах по време на една почивка на регионалната конференция на астроархеолозите-любители в Сиктивкар. По време на непринуден разговор на чашка кафе Олег Олегович оживено и с голямо удоволствие подхвана думите ми за чудесата в Института на чудаците и по собствено желание, без какъвто и да било натиск от моя страна, ми съобщи следните факти:
— от години насам той активно сътрудничи на Института на чудаците и дори има свой собствен индекс като самостоятелен и постоянен източник на сведения;
— именно благодарение на неговите усилия метапсихолозите се добрали до такива забележителни феномени, като Рита Глузка (Лошото око), Лебей Маланг (психопараморф20) и Константин Мовзон (Пети Повелител на мухите);
— много ми е благодарен, че него ден в Малая Пеша толкова любезно и навреме му предоставих сведенията за изумителната Албина и покъртителния Кир; сведения, които той тутакси изпратил в института:
— три пъти му се е случвало да ходи в института — на годишните конференции на сътрудниците; не познава лично Даниил Александрович Логовенко, но много го уважава като един от най-изтъкнатите
