Вълните усмиряват вятъра

следното произшествие.

Докато разговаряше с мен, дежурният диспечер Темирканов в същото време много бързо и професионално приемаше данните от регистратора и ги въвеждаше в терминала на машината. В процеса на получаването им тези данни се появяваха и на контролния дисплей в гледния вид: фамилия, име и презиме; (очевидно) възраст; професия; име на населено място (навярно месторождение, местоживеене или месторабота?) и някакъв шестразреден индекс. Не обръщах внимание на дисплея, докато внезапно на него не се появи:

КУБОТИЕВА АЛБИНА МИЛАНОВНА

96 БАЛЕРИНА АРХАНГЕЛСК 001507

После се появиха две фамилии, които нищо не ми говореха, а след това:

КОСТЕНЕЦКИ КИР

12 УЧЕНИК ПЕТРОЗАВОДСК, 001507

Напомням, че тези двамата се водят при нас като свидетели на събитията в Малая Пеша (вж. д/д №015/99 от 7 май т.г.).

Очевидно за няколко секунди съм престанал да се владея, защото Темирканов ме попита какво толкова ме е учудило. Запазих самообладание и отговорих, че ме е смутило името на Албина Куботиева — балерината, за която толкова са ми разказвали моите родители, запалени поклонници на балета; удивен съм, че виждам нейното име тук, нима Великата Албина притежава и метапсихически таланти? Темирканов се засмя и отвърна, че не е изключено. По неговите думи в регистраторите на всички филиали на института непрекъснато постъпват сведения за хора, които теоретично могат да представляват интерес за метапсихолозите. Преобладаващата част от сведенията идват от терминалите на клиниките, болниците, здравните пунктове и другите медицински заведения, където има стандартни психоанализатори. Само в Харковския филиал за едно денонощие се натрупват стотици имена на кандидати, но на практика всичко това е вятър работа: истинските „чудаци“ се оказват едва ли не само един на сто хиляди кандидати.

При това положение сметнах, че ще бъде по-добре да сменя темата на разговора.

Т. Глумов

(Край на десетия документ)

ЕДИНАДЕСЕТИ ДОКУМЕНТ

РАБОТНА ФОНОГРАМА

Дата: 10 май 99 година

Събеседници: М. Камерер, началник на отдела за извънредни произшествия, и Т. Глумов, инспектор

Тема 009: „Посещението на старата дама“

Съдържание: Институтът на чудаците като възможен обект на тема 009

Камерер: Любопитна история. Ама и ти си наблюдателен, моето момче. И на гърба си имаш очи! Е, сигурно имаш и готова версия, Давай!

Глумов: Крайния извод ли искате да чуете или логиката?

Камерер: Логиката, ако обичаш.

Глумов: Най-просто беше да допусна, че някой възторжен привърженик на метапсихологията е съобщил имената на Албина и Кир в Харков. Ако е бил свидетел на събитията в Малая Пеша, той би могъл да бъде поразен от техните реакции, които не са като на другите, и да е съобщил за видяното на компетентните лица. Пресметнах, че най-малко трима души биха могли да направят това. Базил Неверов от аварийната служба. Лекторът Олег Панкратов, бивш астроархеолог. И неговата жена, художничката Зося Дядова. Разбира се, те не са били свидетели в точния смисъл на думата, но в този случай това няма значение… Не рискувах да разговарям с тях без вашето разрешение, макар да смятам, че спокойно мога направо да ги попитам дали са давали или не си давали някакви сведения о института…

Камерер: Има и по-прост начин…

Глумов: Да, по индекса. Да направя официално запитване в института. Но тъкмо този начин няма да ни свърши никаква работа, защото може да се окаже, че наистина е бил някой запален доброжелател: тогава всичко ще се изясни и няма да има нужда да ни дават повече никакви обяснения. Но аз предлагам да разгледаме друг вариант. Става дума за това, че не е имало никакви доброжелателни осведомители, а там е присъствувал специален наблюдател от Института на чудаците.

Пауза

Глумов: Да предположим, че в Малая Пеша се намирал специален наблюдател от Института на чудаците. Това означава, че там се е провеждал някакъв психологически експеримент, целта на който е била, да речем, необикновените хора да се отсеят от нормалните. За да може например по-нататък от необикновените да се подберат онези, които притежават така наречената „чудатост“. В такъв случай е възможен един от двата варианта. Или Институтът на чудаците е обикновен изследователски център и в него работят най-обикновени учени, които провеждат обичайни експерименти, макар и доста съмнителни от етична гледна точка. Но тогава не е ясно, откъде разполагат те с технология, която значително превъзхожда дори перспективните възможности на нашата ембриомеханика и на нашето био-конструиране.

Пауза

Глумов: Или експериментът в Малая Пеша не е бил организиран от хора, както и предположихме в началото. Тогава що за заведение е този Институт на чудаците?…

Пауза

Глумов: Тогава този институт всъщност не е никакъв институт, онези „чудаци“ там не са никакви „чудаци“, а персоналът в действителност изобщо не се занимава с метапсихология.

Камерер: А с какво? С какво се занимават те там и какви са те изобщо?

Глумов: Значи ли това, че отново смятате разсъжденията ми за неубедителни?

Камерер: Напротив, моето момче. Напротив! Та тези твои разсъждения ми изглеждат даже прекалено убедителни. Но бих искал да изкажеш своята идея точно, сухо и недвусмислено. Като в доклад.

Глумов: Моля. Така нареченият Институт на чудаците всъщност е маша в ръцете на Странниците, с помощта на която те отсяват хората по засега неизвестен за мен признак. Това е.

Камерер: И следователно Даня Логовенко, заместникът на тамошния директор и мой отдавнашен приятел, е…

Глумов (прекъсва го): Не! Това би било прекалено фантастично. Но не може ли, вашият Даня Логовенко да е бил отсят преди много време. Отдавнашното му познанство с вас нали не го предпазва от това. Той е бил подбран и работи за Странниците. Както и целият персонал на института, да не говорим пък за „чудаците“…

Пауза

Глумов: Те поне от двадесет години се занимават с този подбор. Когато подходящите хора са станали достатъчно на брой. те са организирали института, поставили са там своите камери с пълзяща честота и под предлог, че търсят „чудаци“, прекарват през тях по десет хиляди души годишно… А кой знае още колко