когато от колата се измъкнал насреща им Минотавър, абсолютно трезвен, с портативен апарат за изпомпване на стомашен сок. „Какво, момчета, искате да си пийнете? — казал. — Сега ще наредим нещичко. Кой ще е първи?“ Бунтовниците дори се объркали. После дошли на себе си, нашляпали Минотавър по врата заради предателството му и го пуснали да си ходи с колата. Били решили да я завладеят, да научат управлението й, след това да проникнат с нея в марсиански пост и да проведат акция, но този епизод така им подействувал, че решили да зарежат всичко. Същия ден вечерта двама си отишли по домовете, а на другата сутрин фермерите заловили останалите. Въобще не разбрах какво отношение има тази история към предмета на разговора ни, но ме порази мисълта, че Харон следователно е бил в плен при марсианците.
„Да — отговори той на моя въпрос, — затова и се смях. Марсианците ми наговориха дума по дума същото, което и вие. Наистина малко по-свързано. И особено наблегнаха на това, че аз съм от елита на обществото, че изпитват към мен дълбоко уважение и не разбирали защо аз и такива като мен се занимаваме с терористични актове, вместо да създадем разумна опозиция. Те ни предлагат да се борим с тях с легални средства, гарантирайки пълна свобода на печата и събранията. Славни момчета са марсианците, нали?“
Какво можех да му отговоря? Особено когато разбрах, че се отнесли с него прекрасно — измили го, облекли го, излекували го, дали му автомобил, конфискуван от някакъв съдържател на пушалня за опиум, и го пуснали здрав и читав.
„Нямам думи“ — казах, вдигайки ръце. „И аз също — добави Харон и отново посърна. — Аз, за съжаление, също нямам думи, а трябва да се намерят. Пукнат грош не струваме, ако не ги намерим.“ След това съвсем неочаквано ми пожела лека нощ и си отиде, и аз останах да седя като глупак, овладян от лоши предчувствия. Ох, ще си патим още с този Харон! Ще си патим! И що за отвратителен маниер — да си отиваш, без да си довършил спора? Вече е един след полунощ, а не мога и да мигна.
Между другото днес за първи път дадох стомашен сок. Нищо страшно, неприятно е само да го глътнеш онова, но казват, че бързо се свиквало. Ако даваш дневно по двеста грама, прави сто и петдесет месечно. Гледай ти!
14 юни
Температура — плюс двадесет и два, облачност — нула бала, безветрие. Пуснаха най-после нови марки. Боже мой, каква прелест! Купих цялата серия в карета, а след това не издържах и си купих цели листове. Стига икономии. Вече мога да си позволя това-онова. Ходихме с Хермиона да даваме стомашен сок, вече ще ходя сам. Говори се, че уж пристигнало циркулярно писмо от Министерството на просветата, потвърждаващо предишното положение с пенсиите, но подробности не научих. Господин Никострат не дойде на работа — изпратил по-малкия си брат да каже, че се простудил и кара грип. Твърди се обаче, че съвсем не карал грип, а невнимателно паднал някъде и получил вътрешни увреждания. Ех, този Харон! Артемида е по-тиха от водата, по-ниска от тревата.
Да, съвсем забравих. Днес надниквам в гостната и виждам: седи Харон, а до него някакъв приятен господин с големи очила. Познах го и буквално се вцепених. Беше онзи бунтовник, когото фермерите заловиха пред очите ми. Той също ме позна и също се вцепени. Известно време се гледахме един друг, след това се опомних, поклоних се и излязох. Не знам какво е наговорил на Харон за мен. Впрочем той скоро си отиде. Смело заявявам: това не ми харесва! Ако ще се занимават с легална борба, както официално им е предложено, с всякакви там митинги, брошурки, вестници, тогава — моля. Но ако още само веднъж видя в своя дом автомати и прочие железа, тогава извини ме, скъпи зетко, нашите пътища се разделят. Не мога повече!
За да се успокоя, прегледах вчерашния запис на разговора ми с Харон. Според мен логиката ми е безупречна. Той така и нищо не можа да възрази. Жалко само, че съм го записал по-свързано и по- убедително, отколкото съм го казал. Съвсем не умея да говоря, това ми е слабото място.
В сутрешните вестници имаше интересно съобщение за всеобща демобилизация и пълна демилитаризация на страната. Слава богу, на края го измъдриха! Трябва да се разбира в смисъл, че марсианците изцяло са взели отбраната в свои ръце и на нас сега това няма да ни струва пукнат грош, ако не смятаме, разбира се, стомашния сок. В речта на президента по този въпрос нищо не е казано буквално, но се чете между редовете. „Досегашните военни разходи, казва той, се насочват към повишаване на благосъстоянието и за развитие на корабостроенето, предстоят някои трудности, свързани със съкращаването на военната промишленост, но това явление е съвсем временно.“ И той подчертава още, че никой няма да пострада от реорганизацията. Разбирам го в смисъл, че военните магнати и генералите ще получат добър пай. Богат народ са тези марсианци! А демобилизацията вече започна. Парал разпространява слуховете, че и полицията ще бъде премахната. Пандарей искаше да го тикне в ареста, но не му позволихме. Слуховете, разбира се, са си слухове, но на мястото на Пандарей бих се държал по-предпазливо.
Не, нищо не ми се иска да записвам днес. Ще си взема вчерашната реч пред Харон и ще я препиша на чисто. Хубава реч!
15 юни
Утрото беше необикновено чисто и ясно. (Температура — плюс двадесет и един, облачност — нула бала, безветрие.) Колко приятно е да станеш рано сутринта, когато слънцето е вече изчистило утринната мъгла, но въздухът още е свеж и прохладен и крие нощни аромати. Ситни капчици роса треперят в милиарди дъги и преливат като скъпоценни камъни върху всяка тревичка, върху всяко листенце, върху всяка паяжинка, която търпеливо паяче е изтеглило за една нощ от своето жилище до люлеещото се клонче. Не, с художествената ми проза не се получава така добре. От една страна, уж всичко е правилно, на места красиво, но все пак някак… Не знам, не е както трябва. Ама нейсе. Вече втори ден всички сме с превъзходен апетит. Казват, тайната е в синия хляб. Наистина е интересен продукт! Преди никога не ядях хляб освен като сандвич, въобще ядях малко хляб, а сега буквално се тъпча с него. Топи се в устата като сладкиш и абсолютно не товари стомаха. Дори Артемида, която винаги се е грижила за фигурата си значително повече, отколкото за семейството си, сега не може да се удържа и яде така, както се полага да яде една млада, здрава жена на нейна възраст. Харон също яде и е доволен. На моите нелишени от язвителност намеци той отговаря само: „Едното не пречи на другото, тате. Едното на другото не пречи.“
След закуска тръгнах към кметството, отидох в самото начало на работния ден. Нашите още не бяха се събрали на „петачето“. Господин Никострат не изглежда добре. При всяко движение се мръщи, пипа се отстрани и сегиз-тогиз тихо стене. Шепне като болен, никакво внимание не обръща на ноктите си. През целия ни разговор нито веднъж не ме погледна, но разговаряше вежливо, учтиво, без следа от обичайната си ирония. Наистина било получено циркулярно писмо, потвърждаващо старото положение за пенсионните осигуровки. Моите документи сигурно вече били при министъра. Имало основание да се мисли, че всичко ще мине благополучно и ще получа първа степен, но нищо не пречело да се помоли господин кметът да изпрати специално писмо до министъра, в което да се потвърждава моето лично участие във въоръжената борба против бунтарите. Тази идея много ми допадна и ние се договорихме с господин Никострат, че черновата на въпросното донесение ще напиша аз, а той ще го редактира и ще го представи на господин кмета за разглеждане.
В това време нашите вече се бяха сбрали на „петачето“. Последен дойде Морфей и го глобихме. Стига либералност, напоследък съвсем отпуснахме клубната дейност. Всички страшно се интересуваха от един въпрос: свършила ли е данданията между Харон и господин Никострат. Принудиха ме подробно да опиша всичко, което съм видял, и по някое време еднокракият Полифем заспори със Силен какво точно би могло да бъде повредено у господин Никострат. Като човек препатил и унтерофицер Полифем твърдеше, че при подобна схватка трябва да се е повредила опашната кост на господин секретаря, защото само точно отправеният удар с върха на ботуша към съответното място би могъл да стане причина господин Никострат да напусне бойното поле по описания от мен начин. Силен пък като човек не по-малко препатил и бивш юрист възрази, че точно такъв ефект се получава и при добре отправен удар по туловището, а ако се вземе
