— Мислех си, че образован човек като теб ще знае всичко за това значимо събитие, случило се само преди няколкостотин години. Изненадан съм от невежеството ти — но си мисля, че и тази сигурно е някоя от твоите шегички. Разбира се, това е Четвъртият кръстоносен поход. Но трябва сам да разбереш каква е ситуацията и да постъпиш както намериш за добре.
— Ами, ще опитам.
— Трябва да направиш повече от това — каза Мефистофел. — Ние с теб сключихме договор да изпълниш определени задължения. Ако не успееш да го направиш в определеното за това време, ще провалиш състезанието ни и ще си спечелиш нещо наистина неприятно.
— А какво ще бъде то? — осведоми се Мак.
— Неописуема болка в една безкрайна пропаст в бездънните царства на ужаса, където ще бъдеш убиван по неописуем начин и отново съживяван, само за да бъдеш отново и отново и отново убиван, докато не измислим за теб нещо още по-ужасно. Имаш двайсет и четири часа да извършиш делото си. Адиос.
И с тези думи Мефистофел се вдигна във въздуха и скоро изчезна в слънчевия безкрай на синевата.
ГЛАВА II
Мак се помая още малко, преобръщайки отново всичко в съзнанието си, докато най-после реши, че е най-добре да се хваща на работа и тръгна. Скоро се намери на една огромна поляна в жълто и зелено, ширнала се до хоризонта. На половин миля пред него се намираха стръмните стени на Константинопол. Те бяха по-високи и по-масивни от всички, които бе виждал в Европа. По бойниците крачеха стражи в бронзови ризници и с конски опашки на ярките си шлемове. Долу, из полето, на около половин миля от стените, имаше опънати стотици палатки и множество огньове и въоръжени мъже. Встрани от тях стояха наредени каруци, а около тях — жени и деца. Колкото повече се приближаваше, Мак виждаше навсякъде издигнати укрепления и навсякъде ковачи ковяха върхове за стрели и остриета за пики. От други каруци се разтоварваха провизии, а от многобройните шатри се вееха разноцветни знамена, окачени върху забити пред тях пики. Очевидно това бяха жилищата на водачите на тази велика експедиция. Мак видя, че това е един истински пътуващ град, който може да се стегне и да отпътува във всеки един миг. И осъзна, че той трябва да се е движил почти ежедневно от мига, когато всички са излезли от Франкската империя.
Нямаше какво друго да прави, освен да се залавя за работа, и той тръгна към лагера. Докато приближаваше, край него в елегантен тръс преминаха няколко конници и техният водач вдигна облечената си в желязна ръкавица десница към Мак, който му махна в отговор. Сигурно го бяха сбъркали с някой от франките, понеже беше облечен в обичайните за стара Европа цветове — зелено, кафяво и черно, а не в ужасните коприни и сатени на приказния Изток. Той продължи и скоро мина край предните позиции, където войници, оставили настрани щитовете и пиките си, се бяха изтегнали на топлото слънце.
— Какви новини носиш от съвета? — подвикна му един от тях.
— Новините, които нося, не са за твоите уши — отвърна Мак, отхвърляйки подадената му възможност от страх да не го разкрият още в самото начало.
— Но Бонифасх Монфераски още ли е на срещата? Дори това вече би било знак за прогрес?
— Мога да ви кажа само следното — отвърна Мак. — Положението не се е променило особено в последните няколко часа.
— В такъв случай все още има възможност да се измъкнем достойно от това гнездо на мошеници — промърмори друг от войниците.
Мак продължи нататък. Най-после стигна до едно място, което му изглеждаше познато. Беше каруца с голямо покривало от едната страна, под което стояха наредени маси и столове, натрупани едно върху друго бурета, а на масите ядяха и пиеха мъже. Това беше кръчма на колела.
Благодарен на съдбата, че най-после може да се чувства като у дома си, Мак се приближи и седна на една свободна маса.
Появи се кръчмарят, и като осъзна в миг цялата пищност на одеждите, с които бяха натъкмили Мак в Кухнята на вещиците, той се поклони ниско и каза:
— Какво да ви донеса, господарю?
— От най-доброто вино — отвърна Мак, разбрал мигновено, че този негов вид може да му послужи добре на едно подобно място.
Кръчмарят наточи кана вино и се върна с нея.
— Не съм ви виждал преди, господине. Навярно наскоро сте се присъединили към великата ни група?
— Може и така да е — отвърна Мак. — Да не би ноздрите ми да надушват печено еленско?
— Така е. Господинът има чувствителен нос. Веднага ще ви донеса едно парченце. А между впрочем, господине, носите ли ни някакви новини от славния си господар?
— Какъв господар? — попита Мак, понеже заобикалките на кръчмаря го караха да се чуди за смисъла на думите му, ако изобщо имаше такъв.
— Просто предположих, господине, че такъв важен господар като вас несъмнено ще служи на някой още по-велик от него; защото е речено, че всички неща служат на по-висши от тях на този свят, като виланът18 на господаря си или пък волът на орача, свещеникът на Господа и така нататък, та дори сред божите среди правилото е все същото.
— Единствено прозорливостта ти надвишава твоето красноречие — изкоментира Мак, силно подкрепен от виното.
— Милорд, мога ли да попитам за името ви?
— Аз съм Йохан Фауст.
— И сте изминали целия този път, за да дойдете при нас?
— Да, попътувах доста — съгласи се Мак.
— И кажете ми, господарю, на кого служите?
Останалите в кръчмата се бяха навели настрани, надавайки ухо да доловят отговора. Но Мак само се усмихна и отвърна:
— Моментът не достоен за подобен отговор.
— Не можете ли поне да ни намекнете? — Въпросът беше зададен основателно, тъй като около кръчмаря и Мак, които си приказваха тъй сладко, вече се бе насъбрала малка тълпа.
Кръчмарят поприсви око и каза:
— Обзалагам се, че сте агент на венецианския съвет, който иска да намери и поучи тщеславния Хенри Дандоло, дож на Венеция.
Мак сви рамене.
— Не — извика друг — той не е човек на венецианците. Не виждаш ли това изражение на горда набожност на лицето му и как ръцете му непрестанно търсят ръкавите на дрехата, сякаш носи монашеско расо? Обзалагам се, че е преоблечен монах, изпратен от Инокентий Трети, нашия свят Папа, който организира този свещен кръстоносен поход, а сега е разпънат на кръст от машинациите на проклетия Хенри Дандоло.
Всички се загледаха в Мак, който само каза:
— Не бих нито потвърдил, нито отрекъл. Един войник от групата заяви:
— Твърдото му държане и лаконични отговори показват, че е войник. Без съмнение той идва от страна на Филип Швабски, немногословен войн, въпреки многобройните деяния, които призовават небесата за отплата. Хващам се на бас, че носи предложение кой да стане владетел на Константинопол, когато досегашният владетел, упоритият и неудобен Алексий Трети, бъде ослепен и пратен да проси милостиня покрай кофите на някога великия си град.
Мак не издаде нито с дума политическите си пристрастия. Разговорите по въпроса, кого представлява той, не стихваха дълго, понеже нямаше никакво съмнение, че е тук от нечие име. Кръчмарят не искаше да приеме нито стотинка за храната и виното. В замяна на това помоли Мак да си спомни за него при следващото събиране на съвета, когато се решава въпросът за употребата на алкохол в кръстоносната армия. И когато Мак се приготви да си тръгва, край него се изправи един нисък, закръглен, добре облечен млад мъж в чиновническосиви одежди, представи му се като Базил от Гент и поиска позволение да помогне
