— Може би друг път — отговори Мак, защото точно в този миг платнището на входа на палатката се отметна и вътре влезе Базил. Той огледа Фауст подозрително.
— Кой е този? — попита той.
— Стар познат — отвърна Мак. — Името му е без значение. Тъкмо си тръгваше.
Базил се обърна към Фауст, който забеляза, че възпълният, раболепен младеж има в ръката си кама, а на лицето си — едно доста неприятно изражение.
— Да — каза Фауст. — Тъкмо си тръгвах. До следващия път… — и той се насили да добави — Фауст.
— Да, до следващия път — повтори и Мак. Базил попита:
— А коя е оная жена пред палатката?
— А, това е Маргарита — отговори Фауст. — Тя е с мен.
— Погрижи се да я отведеш със себе си — каза Базил. — Не искаме разни скитащи стерви да ни разпалят името.
Фауст прехапа език, понеже не смееше да се разкрива, преди да е разговарял с Мефистофел. Великият демон нямаше да понесе лесно някой да му разпали състезанието.
Фауст излезе навън и тръгна. Маргарита, която го чакаше пред входа на палатката, го настигна и по- пита:
— И така, какво се случи?
— Още нищо — отговори Фауст.
— Как така нищо? Не му ли каза кой си?
— Разбира се, че му казах.
— Защо тогава просто не се смениш с него? Фауст спря и я погледна.
— Не е толкова просто. Първо трябва да говоря с Мефистофел, а още не съм го намерил.
Той се обърна да тръгне и видя трима войници със стоманени шлемове и пики в ръка да стоят и да го наблюдават.
— Хей, ти! — извика единият от войниците.
— Аз ли? — попита Фауст.
— Тук няма друг освен нея, а аз не говоря на нея.
— Да? — каза Фауст. — Какво искаш?
— Какво правиш тук? — попита войникът.
— Не е твоя работа — отвърна Фауст. — Какво ти влиза в работата?
— Заповядано ни е да си отваряме очите на четири за такива като теб, дето се навъртат около палатките без работа. Хайде тръгвай с нас.
Фауст разбра, че е говорил, без да мисли. Прибързаното високомерие беше един недостатък на фаустовския тип характер, който Мак явно не притежаваше. Трябваше да внимава за в бъдеще. А засега ще говори любезно.
— Господа, мога да ви обясня всичко.
— Ще обясниш на капитана — отговори войникът. — А сега тръгвай тихо или ще опиташ върха на пиката ми.
И с тези думи те отведоха Фауст и Маргарита.
ГЛАВА IV
— И така, какво ново? — попита Мак, веднага щом Фауст и Маргарита си тръгнаха.
— Големи новини, господарю — отвърна Базил. — Самият дож иска да ви види незабавно.
— А, така ли? — изненада се Мак. — Знаеш ли какво иска?
— Не ми каза — отвърна Базил — но се досещам.
— Сподели мислите си с мен, добри ми служителю, докато си среша косата и се измия.
Той се зае с това действие и се ядоса, че Мефистофел и вещиците не му бяха дали поне един кат чисто бельо.
— Та какъв е тоя Хенри Дандоло?
— Той е всяващ ужас старец — обясни Базил. — Като дож на Венеция, той е командир на една от най- мощните и дисциплинирани армии в целия християнски свят. Ние, кръстоносците, зависим от венецианците за транспорта и основните си стоки и те не пропускат да ни го напомнят. Самият Дандоло е сляп и доста крехък, понеже вече е над деветдесет. Той е в една преклонна възраст, когато повечето благородници с удоволствие биха си лежали на спокойствие в селските си къщи, докато слугите им носят подсладена овесена каша. Но не и Хенри Дандоло! Той е яздил по целия път от Европа и е бил видян на бойните линии при Сабо, където искал кръстоносците да изравнят със земята този горделив унгарски град, ако искат да си осигурят съдействието на Венеция за кръстоносния поход. Те така и направили, но със силно нежелание, защото започналото като свето дело начинание вече започвало да се изопачава и да се превръща в още един въпрос на покупко-продажба. Или поне така казват хората. Аз самият нямам мнение по този въпрос, докато не чуя вашето.
— Мъдро от твоя страна — Мак прокара пръсти през косата си.
— Вашите възможности при тази среща — додаде Базил — са многобройни.
— Без съмнение.
— Едно съюзяване на вашите интереси с тези на Венеция би могло да ви донесе несънувани богатства. Но, разбира се, съществува и другата страна на въпроса.
— И каква е тя? — попита Мак, понеже Базил извади камата си, изпробва острието й с върха на палеца си и леко я положи върху масата.
— А това, господарю, е един инструмент от превъзходна толедска стомана, който може да ви се види полезен, ако случайно интересите ви не са свързани с тези на Венеция.
Мак също изпробва острието на камата с върха на палеца си, защото така се правеше с всички оръжия по онова време. После плъзна камата в ръкава си с думите:
— Може да ми свърши работа, ако се наложи да изразявам мислите си по-точно.
Базил се усмихна раболепно и извика двама войници с факли, които тръгнаха напред и осветяваха пътя. Базил предложи да го придружи, но Мак отклони предложението, осъзнавайки, че е дошло време да се заеме, с работа. На този етап бе по-благоразумно да работи сам, защото не беше сигурен кога Базил ще си даде сметка, че интересите му въобще не съвпадат с неговите.
И така, той потегли. Докато вървеше през лагера, забеляза, че в него е настъпило голямо раздвижване. Насам-натам бягаха групи войници, а конници вестоносци препускаха нанякъде в галон. Бяха запалени много огньове и навсякъде цареше атмосфера на раздвижване като при голямо начинание.
Палатката на дожа представляваше голям павилион от бяла коприна, през която се процеждаше светлина. Самият дож седеше на малък стол до една маса. Пред него имаше поднос с необработени скъпоценни камъни. Хенри Дандоло ги галеше с пръсти. Беше огромен мъж, все още внушителен, въпреки напредналата си възраст. Но сега направо се губеше в брокатовите си одеяния. На главата си носеше малка кадифена шапка с ястребово венецианско перо, накривено под лекомислен ъгъл. Тясното му лице беше небръснато, а наболата му сива брада улавяше отблясъците от светлината на огъня. Имаше тънка, хлътнала уста със здраво стиснати устни, а очните му ябълки бяха млечносини и замъглени от глаукома19. Той не вдигна очи, когато слугата обяви пристигането на Лорд Фауст, току-що дошъл от запад.
— Влез и седни, скъпи ми Фауст — каза Хенри Дандоло с боботещия си вибриращ глас на правилен немски, но със силен акцент. — Слугите са донесли вино, нали? Вземи си чаша, добри ми господине, и се чувствай като у дома си в скромните ми покои. Харесват ли ти такива дрънкулки? — махна с ръка той към подноса със скъпоценните камъни.
— Виждал съм от време на време — отвърна Мак, надвесен над подноса. — Но никога подобни. Тези са изключително лъскави и са очевидно първокласни образци.
— Рубинът е особено красив, нали? — Дандоло вдигна един скъпоценен камък с размера на гълъбово яйце и започна да по върти насам-натам. — Изпратен ми е в дар от Набаба20 на Таиробан. А този изумруд — пръстите му безпогрешно го напипаха — има необичаен
