— Тетивата ти под ръка ли ти е? — попита Кублай.
— Винаги е с мен — отвърна палачът и я отвърза от кръста си. — Никога не знаеш дали няма да ти потрябва.
— Стражи — каза Кублай — хванете този човек! Палачо, извърши своето дело!
Мак се обърна и се опита да побегне, с надеждата да се скрие някъде из безкрайните коридори на ханския дворец, докато не му дойде някоя по-добра идея наум. Но Марко, със зловеща усмивка на лицето, му сложи крак и Мак се препъна и се просна на земята. Стрелците го хванаха и г стиснаха здраво. Палачът се приближи, усуквайки тетивата в ръцете си като истински професионалист, какъвто си беше. Мак извика:
— Ваше величество, правите грешка!
— Нека да е грешка — каза Кублай. — Да се греши с увереност е прерогатив на властта.
Палачът се наведе и уви тетивата си около врата на Мак. Той се опита да извика, но от гърлото му не излезе звук. В този миг осъзна, че животът на човека преминава като светкавица пред очите му в миговете преди смъртта, както се твърди. Докато тетивата се затягаше около врата му, той успя само да си спомни как един следобед лежеше на брега на река Везер през една ваканция и как каза на свой състудент от манастира: „Знаеш ли, човек изобщо не може да предположи как ще умре.“ И се оказа истина, защото едва ли би могъл да си представи по онова време (тогава не е бил на повече от четиринайсет), че ще умре няколкостотин години назад, екзекутиран в двора на Хан Кублай, поради интригите на Марко Поло, докато се състезава за сметка на силите на Мрака и Светлината.
В този миг блесна ярка светлина и кълбо дим, насред които се появи самият Мефистофел.
Той беше притеснен и в такива случаи правеше извънредно ефектни появявания, както този път, използвайки цял арсенал от фойерверки и предизвиквайки появата на цяла армия видения, които тайнствено се стопяваха във въздуха. Той бе разбрал, че загубата от няколко минути, докато нагласи всичко както трябва, в крайна сметка се оказва спестено време, защото онези, на които се появяваше, изпадаха в такова страхопочитание, че въобще не им идваше наум да му се противопоставят.
— Освободете този човек! — прогърмя гласът на Мефистофел.
Палачът се търкулна по гръб, като ударен от гръм. Стрелците се хвърлиха в ужас на земята. Хан Кублай се отдръпна страхливо назад. Марко се мушна под една маса. Принцеса Ирене припадна. Мак пристъпи свободен напред.
— Готов ли си да тръгваме? — попита Мефистофел.
— Готов съм, господарю! — отвърна Мак, докато ставаше и отупваше дрехите си. — Само още едно нещо.
Той отиде до Хан Кублай. И докато Кублай се оглеждаше наоколо за помощ, той измъкна магическия скиптър от ръцете му и го мушна в пояса си.
— Хайде сега да те видя колко още ще трае твоето владичество! — извика злобно той. В този миг Мефистофел махна с ръка и двамата изчезнаха.
В двора на Хана настъпи тишина. След тяхното заминаване настъпи кратък период на приспособяване, по време, на който никой не направи нищо съществено. После Кублай каза:
— Марко, какво беше всичко това?
Марко отвърна:
— Мисля, че станахме свидетели на истинско свръхестествено, събитие. Това ми напомня за нещо, което ми се случи, когато бях в Ташкент. Беше пролет и цветята в долината…
В този миг бронзовите врати на Банкетната зала се отвориха отново и вътре влезе Маргарита. Тя беше облечена в нова китайска рокля от копринено моаре с висока яка, съвсем опъната по тялото. Тя също беше съвсем прясно гримирана, изкъпана, парфюмирана, с прическа и маникюр. В двора на Хана знаеха как да направят уроците по езика интересни.
— Здравейте — каза тя. — Тъкмо излизам от клас. Сега всички чуйте това. — И изрече на доста груб, но разбираем монголски:
— Палави мечета тичат из полето.
Тя се усмихна и зачака думи на одобрение.
— Да я екзекутираме ли? — обърна се Марко към Кублай, докато излизаше изпод масата и си отупваше дрехите.
— Спокойно бихме могли — отвърна Ханът, сякаш жестокостта му помагаше да възвърне загубеното си достойнство. — По-добре от нищо.
Марко извика:
— Стражи! Палачо!
И отново започна злокобната сценка. Хванаха Маргарита. Палачът се приближи с твърда решителност, въпреки че краката му се тресяха. И в този миг Мефистофел повторно се появи.
— Извинявай, съвсем забравих за теб — каза той.
Махна с ръка. Маргарита изчезна. После изчезна и Мефистофел. Ханът и неговите гости се взираха, потънали в изумено мълчание, без да помръднат от местата си. В този миг влязоха слугите с главното ястие.
ЧАСТ ЧЕТВЪРТА
ФЛОРЕНЦИЯ
ГЛАВА I
— Е, Фауст, ето че пак те изпращаме в следващия етап на състезанието. Този път отиваш във Флоренция през 1497 година. Колко ти завиждам, скъпи ми приятелю! Ще видиш съвсем отблизо града, който твърди, че е люлка на изкуствата на новия свят. Много учени твърдят, че ренесансът всъщност е започнал във Флоренция. Как ти звучи?
Мак и Мефистофел седяха в малък кабинет, поставен насред Лимбо. В тази си част Лимбо беше широко и просторно място и се виждаше единствено кабинетът. Кабинетът бе нещо, което Мефистофел използваше често за късна книжна работа. Беше съвсем проста дървена рамка, около десет метра широка (в Лимбо можеш да строиш, колкото си искаш, големи неща за същите пари, но Мефистофел искаше да поддържа имиджа си на скромен демон). По стените висяха картини с маслени бои, изобразяващи пасторални пейзажи. Както и малък, тапициран със зелен сатен, диван, на който седеше Мефистофел, и дървен стол с изправена облегалка, на който беше кацнал Мак. Мефистофел бе дал на Мак чаша ечемично пиво, за да го подкрепи след трудните преживелици. Но всъщност бързаше да продължат със състезанието.
— Е добре — каза Мефистофел най-накрая. И така, без изобщо да успее да си поеме дъх, Мак разбра, че ще трябва да потегли отново. Към някакво място със странно име.
— Какво е това ренесанс? — попита Мак.
— А, забравих — подсмихна се Мефистофел. — Терминът е бил въведен в употреба много време след самия Ренесанс. Отнася се за един исторически период, скъпи ми Фауст.
— И какво ще нравя в този ренесанс? — попита Мак.
— Ами, нищо конкретно, Ренесансът не е нещо, с което можеш да направиш каквото и да било. Виж, само исках да подхвана разговор и да ти покажа колко важно е било това място за историята и как изборът ти тук би могъл да промени съществено хода й.
— И какво трябва да направя? Пак ли има избор?
— Да, разбира се, има избор — обясни Мефистофел. — Ще те оставим във Флоренция по време на голямата Клада на суетата.
— Това пък какво е?
— Голямо опожаряване на предмети на суетата — като например огледала, забавни картинки, забавни романи, ценни ръкописи, бонбони и други такива. Те били натрупани на огромна купчина в средата на двора на Пиаца дела Синьория и били запалени.
— Звучи ми малко прекалено — каза Мак. — Сигурно искаш да спра този огън?
— Ни най-малко — отвърна Мефистофел.
— Какво ще трябва да извърша в такъв случай?
