— Имате предвид извинението? — Суламора беше слисан.
— Да. Само че го правя по следния начин. Предлагам да построим мемориал на Годфри Алейн. В памет на неговата смърт и на още многото жертви, дадени и от двете страни в цялата тази глупост. Вместо извинение им изтъквам, че всички обичащи мира хора са отговорни за тази продължаваща трагедия. За да напудрим кекса, финансирам цялото това начинание. Построявам мемориален град на таанския столичен свят. Един вид имперски търговски център.
Суламора се ухили кръвожадно.
— С други думи, разполагате свой гарнизон на родната им планета.
Вечният император се изсмя гръмко.
— Браво! И не само това. Шибано държа всеки мъж и жена в него да са от моите елитни части.
— Чудесно! И доколкото познавам таанците, те ще глътнат всичко това — каза Суламора.
— После, вместо да им позволя да администрират Граничните светове, им предлагам мироподдържаща сила. С личен състав петдесет на петдесет.
Суламора поклати глава.
— Не бързай толкова. Оставям на тях да назначат командващия.
Суламора помисли.
— Но това е все едно да им ги предадете.
— Така ще изглежда. Само че, след като аз осигурявам корабите, а тези кораби ще се командват от мои хора, тяхното шефче ще е съвсем безпомощно, щом се стигне до каквото и да било действие. И за да вдигна мизата, удвоявам основното възнаграждение на моите бойци.
Това особено се хареса на Суламора.
— Което значи, че в сравнение с таанците нашите ще са относително богати. И означава също така, че ще подроните духа на обикновените таански войници.
Отбеляза си наум да пробва същата тактика на някой от по-трудните търговски пунктове, поддържани от неговата корпорация.
Вечният император продължи:
— Свободна имиграция — чудесно. И открит космодрум. Ще се съглася. С условието, че аз назначавам шефа му.
— Ще трябва да го приемат — каза Суламора. — След като вие позволявате те да избират шефа на мироопазващата сила. Но кого ще предложите?
— Теб — каза Императорът.
Това вече разби Суламора. Печалбите, които надушваше, скачаха до небесата.
— Защо мен?
— Ти ги разбираш, но си верен на мен. Следователно държа под пълен контрол запасите с АМ2. Чрез теб, разбира се.
— Разбира се. — Суламора беше достатъчно умен, за да се издъни точно с енергийните доставки.
— Накрая — каза Императорът, — имам едно много великодушно предложение. Наистина ще прозвучи така, когато дипломатическите тъпаци започнат да го разнищват. Основният проблем на Таан, освен че са си чисти фашистки скапаняци, е, че са подложени на натиск от пренаселеност. Точно затова си чукаме главите в Граничните светове.
Суламора кимна.
— Следователно, за да смъкнем напрежението, се съгласявам да финансирам една проучвателна сила. Ще подплатя с кредити цялото това нещо и ще осигуря кораби и екипажи.
Дори смълчалият се шамбелан този път се обади:
— Но каква полза…
— На корабите ще бъде наредено да проучват встрани от Граничните светове. Ако намерим нещо…
Ако започнеше нова експанзия, таанците щяха да поемат по другия път и заселническият поток към други звездни системи щеше да обезкръви отчасти напрежението на собствената им военизирана култура.
— Е? — Вечният император се отпусна в креслото си, за да чуе коментарите на двамата си ключови съветници.
— На мен ми се струва чудесно — бързо отговори шамбеланът.
Суламора обаче помисли дълго. После бавно кимна.
— Би трябвало да стане.
— Адски се надявам — каза Вечният император. — Защото ако не стане…
Лампата до люка замига.
Ледох се намръщи недоволно и пипна ключа за връзка.
— Свързочен офицер, сър.
— Това заседание не трябваше да се…
— Адмирале — каза Императорът, — може да е онова, което очаквам.
Ледох отвори вратата.
Дежурният комофицер не знаеше дали да отдаде чест, или да се поклони на Императора, поради което се изложи глупаво — направи нещо средно между двете.
Императорът не забеляза — надяваше се, че сигналът е от Стен, че му съобщава, че е заковал конспираторите, изпекъл ги е и е готов за предаването им на таанците.
— Ъъ… сър — каза офицерът и реши за по-лесно да предаде съобщението на адмирал Ледох. — Този сигнал не е от източника, който очаквахме. Сигнал за бедствие. Нашият сателит го е уловил случайно.
Ледох изруга и взе разпечатката.
— Дай да го видя — каза Императорът и Ледох му подаде листа.
Според радиосигнала търговският кораб „Монтебелло“ се намираше в окаяно положение; брой светлинни години, изчислено спрямо радиопулсара NG 467H. Взрив на гориво на борда, всички офицери ранени, повечето членове на екипажа изгорели, молба за незабавна помощ от всеки приемащ кораб.
— Смотаняци! — каза Императорът. — Некадърници. Опитали са някоя икономична инерционна орбита и не могат да намерят изхода в килер със запалена факла.
— Ваше величество — намеси се Суламора. — В момента стават много по-важни неща от няколкото изгорели космически безделници.
Императорът вероятно щеше да вземе същото решение. Но типично за него, Суламора го изрази погрешно и Императорът за миг се върна над хиляда години назад, когато той самият не беше много повече от „космически безделник“.
— Лейтенант — обърна се той към комофицера. — Предайте това съобщение на командващия. Предайте му заповедта ми да изпрати незабавно един разрушител.
Този път лейтенантът само отдаде чест и бързо се изниза от каютата с височайшата особа.
Императорът се върна към въпроса.
— Сега, адмирале, ще бъдете ли така добър да вложите всички тези наши разумни идеи в подходящия дипломатически дракх, за да не помисли лорд Киргиз, че сме кретени?
Глава 50
— Благодаря, господин Дженкинс. Имам курса.
„Как да го нямам, по дяволите — помисли командир Лавоне, след като вахтеният му офицер отдаде чест и отстъпи. — Нали тая въшлива игрална машина, която ни помага да стоим настрана от ГГС-тата, ми казва какво да правя.“
Отново провери компютърно-вероятностния екран, който определяше курса.
— Нав-координата занулена?
— Занулена, сър — отвърна дежурният му офицер.
— От нула… курс ляво трийсет и пет градуса, долу четиринайсет градуса.
— Курс ляво трийсет и пет, долу четиринайсет.
— Вторичен двигател… четвърт скорост.
— Вторичен на четвърт скорост.
