беше просто Чучелото.
Сделката беше сключена. После Рашид премина към следващата част: Идеята. Йелад представляваше статуквото, Кенна — работниците. А Уолш нямаше нищо, освен празни думи. Трябваше му цел. Рашид имаше предвид уловката „Гринго“. Никой в стаята не знаеше произхода на термина с изключение на Рашид, а той нямаше да го разкрие. Но всички бяха наясно какво се има предвид. Хвърли вината на външна сила, някой голям и далечен, на когото можеш да припишеш всички неприятности.
Така че идеята на Уолш беше Тайният съвет. Тяхна беше вината, че след смъртта на Императора нещата са се объркали. Тяхна беше вината, че няма АМ2, чиято липса предизвикваше тези мрачни времена. Йелад ще е принуден да ги защитава. Иначе щеше да му е спукана работата.
Когато спомена тази идея за пръв път преди началото на срещата, Кенна така се толкова развълнува, че за миг се изкуши да забрави за сделката с Уолш и да продължи собствената си кампания по този начин. Рашид обаче не се съгласи. Изтъкна, че тъй като Кенна е вече председател на Съвета на солоните, Тайният съвет ще бъде силно засегнат от подобна атака и не е в негов интерес да стане обект на подобен род внимание. Докато говореше, почувства някакъв вътрешен дискомфорт, макар че отново не можеше да каже защо.
— Нека Чучелото го направи — каза Рашид. — Ще решат, че той просто се хваща за сламка, защото по никакъв друг начин не би могъл да спечели. Така или иначе, няма да ги е грижа какво говори Чучелото и няма да обърнат внимание на цялата работа.
Всичко това нямаше нужда да се казва на Уолш. Аври схващаше ситуацията, което беше повече от достатъчно.
Кенна беше в приповдигнато настроение, когато напуснаха бара. Всичко се развиваше по план. Рашид искаше да поддържа доволството му, затова го похвали за представянето.
— Номерът, който направи току-що, е измислен от голям майстор — рече Рашид. — Нарича се „ростомас“6.
— Което значи? — поинтересува се Кенна, повдигайки вежди.
— Значи, че глупаците в града вече са на наша страна — отвърна Рашид.
Кенна не спря да се смее по целия път до щаба.
Имаше и други срещи с персони на ключови позициии, които трябваше да бъдат подкупени, уведомени, заплашени или да им се приложи някаква комбинация от трите. Резултатите бяха приятно еднакви.
Имаше една среща обаче, която Рашид сметна, че трябва да проведе сам.
Името на шефката на мафията беше Пави. Тя беше известна като най-безмилостната, най- предпазливата и най-злопаметната от всички престъпни кралски особи на Дюзабъл. Нейната територия включваше десетина от независимите окръзи. Тя контролираше всичко, свързано с порока: от женска и мъжка проституция до най-пристрастяващите наркотици. Нейните лихвари бяха най-безпощадните и най- добре информираните. Крадците й бяха най-хитроумните.
Освен това Пави беше и изключително красива.
Беше средна на ръст, но в прилепналото трико, което носеше, когато посрещна Рашид, краката й сякаш стигаха до сливиците. Косата й беше тъмна и къса и имаше най-черни очи, които беше виждал — с твърди, блестящи, елмазени искрици изобретателна интелигентност. Срещнаха се в уютната малка стая в простиращия се цял квадратен километър развъдник на порока, който тя наричаше Клуба.
След предварителните приветствия Пави даде знак на помощниците си да ги оставят насаме. Рашид вече беше претърсен за оръжия в бункера точно преди входа. Не че Рашид не можеше да прекърши тази дълга и изящна шия с една ръка — тя добре разбираше това. И все пак се освободи от телохранителите си. По погледа й разбра, че вече го е преценила. Беше дошъл да сключи сделка, а не да извършва убийство.
След като биячите излязоха, тя доля чашите с любимия си ароматен ликьор, събу обсипаните със скъпоценни камъни чехли, облегна се на мекото канапенце и сви крака под себе си. Вдигна чаша в безмълвна наздравица и отпи. Той я последва.
— А сега ми разкажи какво ти се върти в ума — измърка тя. Рашид не се подведе — това беше мъркането на смъртоносна тигрица.
Описа й програмата си. Измамата е в ход, уведоми я, макар че не можеше да каже как точно ще се развие. Пави кимна. Тази подготовка беше вече уговорена с хората на Кенна. После й съобщи какво очаква от нея, като обрисува само най-важното — дребните подробности можеха да бъдат уточнени по-късно. Усмивката на Пави разцъфваше, докато го слушаше. Харесваше й. Тая операция щеше да им излезе доста скъпичка. Засмя се няколко пъти, после му каза какво иска в замяна — сума, която би направила малка планета щастлива поне за година. Рашид намали цената с една четвърт, но само защото усети, че тя няма да му повярва, ако не се опита. После Пави го изненада.
— А какво печелиш ти? — попита тя. — Какво поиска от Кенна?
— Всъщност все още нищо — отвърна Рашид.
— Мъдро — кимна Пави одобрително. — Ако спечелиш, можеш да поискаш поне толкова, колкото ще даде на мен.
Рашид осъзна, че е права. Всъщност Кенна му беше задал същия въпрос. Какво иска в замяна? Смути се от отговора му — че ще научи, когато всичко приключи. А защо беше постъпил така? Представа нямаше.
Знаеше единствено, че цената ще се изясни в подходящия момент.
Пави го помоли да й разкаже за другите политически битки, в които е участвал, като престъпник на престъпник, като му разреши да спестява онова, което би могло да го уличи. За Рашид това не беше проблем. Доколкото можеше да прецени, това бяха първите истински избори, които дирижираше, затова започна да лъже — заразказва за политически събития, изпълнени с победи, отчайващи препятствия и зашеметяващи обрати. Странно, но докато говореше, а тя се грижеше чашите да не остават празни, той осъзна, че всъщност изобщо не лъже.
Най-накрая започна да се стъмва. Време за тръгване. Ръката на Пави се устреми към бутона, с който щеше да извика биячите си да го ескортират навън. После му хвърли най-странната си усмивка. Цялата сияеше, устните й бяха меки, очите й широки и жадни.
— Можеш да останеш и по-дълго, ако пожелаеш — прошепна много тихо тя. Дългите й нокти се плъзнаха по тънкото трико. Звукът накара Рашид да потръпне.
Обмисли искането й — защото представляваше точно това. Защо тази жена бе така привлечена от него? Разбра причината. Заради близостта с властта — истинската власт. Но той беше просто Рашид. Или не беше? Къде беше властта? После осъзна, че е там. В него. Но не и защо. Все още.
Остана при нея през нощта.
Четиридесет и пети окръг беше един от малкото, в които тайрен Йелад нямаше делови интереси. Не винаги бе било така. Главният поминък на разрастващия се окръг беше доставянето на алуминиево- силикатни материали за мащабните обществени дейности на тайрена. Преди дефицита на АМ2 целият Дюзабъл беше по един или друг начин въвлечен в тези проекти. Строяха се мостове, дублиращи напълно функционални пътища на няколко километра разстояние. Както и ненужни магистрали. Или високи, блестящи обществени сгради, от които винаги имаше недостиг. Всеки път, когато обществените плащания биваха документирани, се оказваше, че на управлението са необходими нови представителства. Департаментите непрекъснато воюваха помежду си, назначаваха повече служители, като по този начин увеличаваха могъществото си, и се нуждаеха от нови лъскави представителства, в които да ги настанят, и така натрупваха допълнителен престиж.
Затова имаше огромна нужда от алуминиево-силикатни материали. Четиридесет и пети окръг винаги се беше гордял, че доставя най-фините материали на най-висока цена. Тези огромни печалби караха света да се върти.
После дойдоха тежките времена. Йелад трябваше да изключи един от окръзите си от производството на алуминиево-силикатни материали — Четиридесет и пети. Хората там започнаха да страдат. Дълги върволици от безработни всекидневно се строяваха пред вратата на окръжния капитан. До края на деня той успяваше да поговори едва с малка част от опашката.
