упойващи куршуми.
Жените стигнаха до стената от полицаи. Виковете и крясъците се усилиха. Снимачните екипи заснеха всичко.
Внезапно от едната страна на улицата се появи гравикамион. Полицаи със същото снаряжение като охраняващите тайрена наизскочиха и започнаха да ритат, блъскат и бият с палки хората от тълпата. Жените пищяха от болка, докато сащисаните истински ченгета зяпаха изумени. Кои бяха тези? Фалшивите полицаи изчезнаха някъде, когато жените се окопитиха и се настървиха. Битката щеше да влезе в историята на Дюзабъл. Стотици майки бяха бити и цялата планета видя този позор.
Името на Йелад бързо се превърна в синоним на дракх.
Чучелото се справяше отлично.
Най-добрите изследователи и автори на речи, които мордидата можеха да купят, изсипаха тонове атаки срещу Тайния съвет. Бяха създадени рекламни клипове, които биха накарали и разгонен бик да се втрещи. Рашид беше в непрекъснато движение, късаше и слепваше нещата отново.
Солон Уолш се справяше. Отлично.
Започна с доста тъжно изявление за трудния живот на Дюзабъл, като остави отворен въпроса кой е виновен за неприятностите. Но при следващото си появяване той възприе ролята на ядосан и предаден гражданин. Беше препълнен с факти, които сега представяше на вниманието на избирателите. АМ2 умишлено се отказваше на Кайренес. Ценните договори се отхвърляха. Солон Уолш търсеше справедливост в поредица от пламенни речи. Сега Дюзабъл има нужда от силна ръка, проповядваше той. От човек, който не дължи нищо на дяволските управници от Тайния съвет.
Първоначалната реакция на тайрен Йелад беше слаба. Беше изненадан от развитието на кампанията на Уолш. Но Аври увери Йелад, че всичко това е част от плана му да отклони подкрепата от Кенна. Тъй като лично плащаше кампанията на Уолш, Йелад се успокои. Колкото до нападките към Тайния съвет, какво го интересуваше? Тези възвишени същества определено не биха обърнали внимание, тъй като атаките идваха от фиктивен кандидат като солон Уолш.
Но за да се подсигури, накара своите автори на речи да направят дребни корекции в изявленията му. Изнесе няколко вяли речи, в които защитаваше Тайния съвет.
Рашид обаче се постара да раздуе всяка дума от тях. Обърна вялата реч на Йелад в яростна защита на Съвета и раздуха цялата работа чак до небесата.
А след това се разбушува и целият останал дракх: вкиснатият сок.
Вътрешната полицейска война. Атаките на мафията. И тъй нататък, и тъй нататък. Йелад беше толкова зает да тича насам-натам и да се опитва да запуши пробойните, че не забеляза, че солон Кенна — неговият главен враг — почти е изоставил кампанията си.
Три дни преди изборите тайренът свика извънредно събрание. Самочувствието му беше разклатено.
Йелад изглеждаше доста странно — кльощави ръце и крака, но огромно шкембе по средата. Избираше шивачите си така, че недостатъците му да бъдат подчертавани, а не прикривани. Дрехите бяха от малко по- скъпи материи, отколкото средната класа можеше да си позволи. Живееше в същия малък окръг, където се беше родил. Беше мил с майка си, говореше добре за жена си и се отнасяше с разбиране към неприятностите, в които децата му се забъркваха. Всичко това бе продукт на десетки кампании. Те внушаваха: като човек от народа, Йелад притежава много от човешките недостатъци, но също и много родени от семейството и дома силни страни. Това беше една от основните причини да печели мандат след мандат. Без да се брои огромното му влияние, разбира се, или гигантската му смазана машина. Тази нощ обаче нищо не вървеше както трябва. Йелад беше почти пиян — един от многото лоши навици, които беше придобил през дългите години на лесни победи.
— Какво, искаш да кажеш с това, че не знаеш кой стои зад всичко? За какво, по дяволите, ви плащам? Скапани мързеливи копелета, това сте вие. Боклуци!
Той рева и буйства, а помощниците му стояха притихнали в очакване на края ужасната буря. Но тя не свършваше.
— Ще ви кажа какво става. Това е работа на проклетия Кенна. Прави се на много хитър. Е, добре… ще видим ние тази работа. Използвайте всичко налично. Чухте ли! Тъпи жалки парчета дракх, копелета… Чухте ли?
След много угоднически съгласявания от страна на подчинените му той се успокои достатъчно, за да изръмжи заповедите си. В тези тежки времена имаше нужда от мандат. От мандат с исторически размери.
Отрядите от биячи и организатори на гласуването бяха удвоени, наетите фалшиви избиратели бяха почти утроени. Чакаха в готовност хранилищата от мъртви, които щяха да гласуват в последния момент.
Тайрен Йелад имаше достатъчно пари. Липсваше му организация. След толкова години на постоянни победи поддържаше малък екип, който да администрира изборите. Сега поиска да бъдат привлечени много подкрепления. Всички се задействаха — и често си пречеха взаимно, вместо да си помагат.
Но най-съкрушителният удар дойде преди това, в нощта, последвала събранието. По-малко от четиридесет и осем И-часа преди изборите.
Рашид гледаше спокойно как Кенна уверено се изкачва на голямата открита платформа. Оглеждаше тълпата, за да се увери, че подставените лица действат и наелектризират публиката. Всички новинарски екипи на Дюзабъл бяха тук. Бяха дотичали дори питомците на Йелад, когато преди няколко часа се пусна вестта, че в предварително обявената си реч Кенна ще направи неочаквано изявление. Новинарските екипи, забравили за лоялността си, бяха възбудени от най-главозамайващата от всички миризми: политическата кръвожадност.
Кенна зае мястото си. Овациите, събудени от наетите от него хора, бяха оглушителни. Солон Кенна се поклони смирено и немощно вдигна ръка. Усмихваше се и ги приканваше да спрат…
— Недейте… аз наистина не заслужавам целия този изблик на любов.
Подставените лица отново ги накараха да закрещят точно когато тълпата реши, че е време да спре, както ораторът я призоваваше. Овациите бяха по-силни отпреди. Рашид ги остави да продължат около половин час, после даде знак да утихнат постепенно.
Кенна се засмя и благодари на всички за този спонтанен израз на подкрепа. После лицето му се превърна в маска на истинска мъдрост. Той набързо обрисува дългата си кариера като обществен служител, като напомни за всяка от тежките битки, които беше водил от тяхно име. После призна, че е бил завладян от съмнения по време на кампанията си. Остаряваше и съзнаваше, че може би няма да успее да понесе знамето като тайрен.
Тълпата замлъкна. Хората започнаха да схващат казаното. Чуха се няколко вика на недоволство. Истинското постижение на Рашид беше, че те бяха съвсем спонтанни, а не идваха от подставените лица. Най-накрая солон Кенна стигна до финала. Направи драматична пауза.
— Вслушвах се с особено внимание във възгледите на опонентите ми — изрече накрая — и стигнах до извода, че само един глас изразява истината за всички ни. И затова обявявам… Оттеглям се от надпреварата… и…
Тълпата избухна в яростни викове, но Кенна ги укроти с царственото си спокойствие.
— И давам пълната си подкрепа на най-достойния от всички на Дюзабъл…
При уговорения знак Чучелото излезе на сцената за изумление на цялата планета.
Солон Уолш се приближи към колегата си със сълзи на очи — Рашид беше подсказал на Аври да сложи малко стипца в носната му кърпичка.
— Представям ви… нашия нов тайрен… представителя на Новото време… Солон Уолш.
Хората полудяха. Избухнаха схватки. Снимачните екипи се заблъскаха в опит да се доберат до най- доброто възможно място.
Но насред цялата тази лудост всъщност най-невероятната сцена се разиграваше на трибуната. В мига, в който го осъзнаха, екипите се заеха за работа — ако трябваше, удряха, ако трябваше, се покатерваха върху някого — само и само да я заснемат.
Беше идеален рекламен плакат. Солон Кенна и солон Уолш плачеха от радост, хванати в братска
