Гилиа се беше специализирал в умението да пречи на верните избиратели на противниковата страна да се доберат до избирателните секции.
Както почти навсякъде, старите и болните гласуваха за сигурността. А след като години наред бяха подкрепяли една партия, не беше много вероятно да прехвърлят симпатиите си просто така. Пък и дължаха цялото си съществуване, колкото и жалко да беше, на същата тази сигурност. Цялото социално подпомагане беше под прекия надзор на окръжния капитан.
Тези гласоподаватели не ходеха сами до избирателните секции. Проблемът се решаваше с традиционните средства. Имената на тези ценни избиратели бяха записвани от окръжния капитан, който раздаваше списъка на транспортните екипи. В навечерието на изборите превозни средства с името на съответния кандидат обикаляха отделенията, събираха възрастните и сакатите и ги доставяха до избирателните секции, за да дадат гласа си, а после ги връщаха у дома.
А Гилиа, и другите като него, трябваше да се погрижи това да не се случи.
Тази вечер той имаше двадесет гравиколи под свое командване, всички пребоядисани и изрисувани с лика на солон Уолш. Планът винаги беше един и същ. Шпионите във вражеския лагер щяха да съобщят програмите и имената. Гилиа ще изпрати хората си в съответните окръзи. Гравиколите щяха да минат по всяка улица, от врата на врата, ако беше необходимо, и щяха да подлъжат старците да се качат. После щяха да ги изхвърлят на петдесет-шейсет километра, изоставяйки ги далече от техните избирателни секции.
Когато стигнаха до бизнесцентъра на сто и трети окръг, Гилиа даде заповед. Конвоят се раздели и се насочи към съответните квартали. Гилиа и двамата му биячи продължиха сами напред.
Старицата от къщата в първата редица го поздрави и се усмихна сконфузено:
— Какво правиш тук, млади човече? Аз вече изпълних дълга си.
Гилиа предположи, че тя лъже. Въздъхна. Винаги се намираха граждани, които използваха всяко извинение, за да не гласуват. Е, какво пък. Щеше да я понабие малко. Също както би направил легитимен превозвач, иначе тя щеше да се усъмни. Вяло вдигна ръка за удар.
Но тя се дръпна назад възхитително бързо за възрастта си. Проклятие, дракх. Трябваше да я докопа.
— Почакай — спря го възрастната жена, — станала е грешка…
— Точно така, госпожо — изръмжа Гилиа, докато я притискаше в ъгъла и се подготвяше да я удари. Но се стресна, когато тя измъкна картата за гласуване. Беше подпечатана с името на Уолш и времето на гласуване. О, проклятие. Старата кранта вече беше дала вота си.
Гилиа я удари, въпреки всичко. Беше твърде разтревожен, за да я удари качествено, но все пак я повали на земята, така че да може да я изрита в ребрата.
Но докато ботушът му летеше напред, една здрава ръка го сграбчи за яката и той политна назад и се просна на пода. Опита се да се претърколи, за да избегне следващия удар, но не успя и се пльосна по гръб. Бухалката му изкара въздуха. Той се бореше да си поеме дъх. Пред очите му се спускаше червена пелена. Но през нея все пак видя усмихнатата млада жена, надвесена над него. Тя имаше широки рамене, мускулест врат и добре оформени, яки ръцете. Чу как старицата извика нещо неразбираемо. Жената над него хвана по-здраво бухалката и замахна отново.
Точно преди да го удари и всичко да потъне в мрак, той чу отвън крясъците на двамата си подчинени.
Час по-късно изпадналият в безсъзнание Гилиа беше захвърлен в една далечна гора, заедно с всички членове на превозващия му екип.
В това време колите вече бяха пребоядисани, а отпред беше изрисуван ликът на Йелад. И така Рашид поведе своята мръсна игра из окръзите на Йелад.
— Не можем да оставим такава добра възможност да отиде нахалост — беше казал той на Аври.
А Пави беше повече от доволна да му предостави някои от най-добрите си биячи.
Тайрен Йелад атакува един час преди затварянето на секциите. Триста подбрани биячи нахлуха в щаба на Уолш със заповеди да счупят всяка глава, да изпотрошат всеки кабинет и да изнесат всеки документ, до които успеят да се докопат.
Малката група охранители пред сградата оказа символична съпротива, бързо бяха надвити и търтиха да бягат. Част от нападателите се заеха да запалят огромен огън, в който щяха да хвърлят мебели, документи и всичко, което можеше да гори. Бързо извадиха стоманен таран, разбиха двойните врати и се изсипаха вътре. Рашид се усмихна, когато те хукнаха нагоре по стълбите. Точно преди да стигнат до него, даде сигнал и ударните му бойци изскочиха от скривалищата си и контраатакуваха. Бяха петстотин на брой, всичките едри, зли и ужасно набрали на Йелад.
Рашид сграбчи първия от неприятелите за ръката. Чу се сухо изпукване, когато костта се счупи. После се завъртя, сграбчи следващия за ухото и го засили към пода. Ухото остана в ръката му, а главата на бияча се тресна в мраморното стълбище. Рашид запрати окървавеното ухо в пищисаната физиономия на друг от нападателите. После го срита в слабините и се извърна към четвъртата си жертва. Хората на Йелад започнаха да се огъват.
Всичко се развиваше добре. Ръкопашните избори много допаднаха на Рашид.
Лейтенант Скинър стигна до последната избирателна секция на Уолш няколко минути преди вратите да се затворят. Въпреки късния час тя не бързаше.
Изборната нощ й беше любим момент. Тя бъкаше от възможности за някой приятен удар, от шансове да изкара купища мордида.
Този път обаче тя беше доста демотивирано ченге. Сокът беше секнал навсякъде. Беше започнала да се чувства обедняла, а капитанът й се вайкаше, че и той не е по-добре. Е, майната му. Беше сигурна, че той се грижи само за себе си. В други окръзи колегите й се оплакваха от същите неприятности.
Така че тя тръгна по улиците без надежда и с малко ентусиазъм. Съзнанието, че е в правото си, не подобри настроението й. Не само че нямаше никаква мордида, но и всеки гражданин можеше да я нападне или да се изплюе в лицето й.
Главната й задача беше да посрещне фалшивите избиратели на Йелад, когато пристигнеха при секциите. Шестчленният й отряд трябваше да ги свали от гравикамионите, да се увери, че са гласували бързо и правилно, после да ги натовари обратно и да ги изпрати към следващата им спирка.
Но никой не се появяваше. Скинър веднага се обади да провери. При първото позвъняване пискливият глас от другата страна извика, че става дума за някакво объркване и ще има леко забавяне. Истерията, прокрадваща се в гласа, съвсем не я успокои. При второто обаждане се случи същото. После вече всички линии бяха претоварени. Скинър шокирана осъзна, че навсякъде из Дюзабъл се случва същото — други полицаи като нея правеха същите панически опити да се свържат.
Е, какво пък. Просто щеше да сведе глава, да свърши работата си, да се върне, у дома и да се напие, докато изборите свършат.
През цялата нощ пристигнаха само няколко гравикамиона. Но и това не беше утешение. Защото в изборната секция ги очакваше изненада. Бяха наизлезли толкова проституиращи мъже и жени, пазени от толкова много сводници на мафията, че само някой самоубиец би им се изпречил на пътя. Продавачите на удоволствие се вясваха, подхвърляха малко съблазън и сделката беше сключена. Вместо за Йелад, фалшивите гласове отиваха за Уолш. Заплащането представляваше няколко сладки мига на някое тъмно място.
Скинър нищо не можеше да направи по въпроса. Силата не беше на нейна страна. След известно време тя самата започна да се възбужда. Когато стигнаха до последната спирка, вече не знаеше дали е твърде ядосана, за да е възбудена, или твърде възбудена, за да се ядосва.
Зяпна от учудване, когато видя едно от момчетата, обслужващи редицата от гласоподаватели. Беше нейният малък приятел! О, колко й беше липсвал. Когато видя къдриците му и красивите му устни, всичките й гневни мисли се стопиха.
Лейтенант Скинър измъкна картата си за гласуване и се нареди на опашката.
Майната му! Гласът й отиваше за Уолш.
