прегръдка.
Рашид реши, че представлението е минало достатъчно добре. Беше се справял далеч по-добре в миналото, но като цяло трябваше да признае… После умът му се зарея нанякъде. Кога се беше справял по- добре? С какво? Ревът на тълпата го застигна и той изостави съмненията.
Предстоеше трудната част. Трябваше да открадне изборите.
Денят на изборите започна с гръмогласните крясъци на тайрен Йелад. Очите му бяха кървясали от безсънната нощ, прекарана в бълване на проклятия по адрес на предателя солон Уолш. Най-накрая помощниците му успяха да го успокоят достатъчно, за да нареди контраатака.
Йелад се тръшна на стола зад бюрото си и започна да преглежда незаконните възможности, които стояха пред него. Самоуверенноста му бързо се завърна. Вярваше, че политическият му арсенал ще накара дори Вечния император да заплаче.
Лошото му настроение се изпари. Йелад се успокои и поиска кана с най-ободряващата напитка, за да се подготви за дългия ден и не по-малко дългата нощ, които го очакваха.
В този миг влетя един от помощниците му. Беше много уплашен. Лоши новини в Двадесет и втори окръг — една от най-силните крепости на Йелад, с един милион честни гласоподаватели и двеста хиляди мъртви в хранилищата.
В паниката си помощникът не успя да обясни добре — започна от началото и тръгна да описва всяка ненужна подробност. Йелад се развика да му каже накратко какво е станало, но той се смути толкова много, че загуби дар слово. Йелад стисна зъби и му каза да започне отначало.
Двадесет и втори окръг беше остров, ограден от замърсено от фабрики море. За работническата класа, което значеше за всички избиратели, имаше само два удобни пътя навътре и навън от окръга, огромни мостове, построени с мощно „ура“ и адски много мордида двайсет години по-рано.
— Да! ДА! Знам това, по дяволите. Изплюй камъчето, ти, жалък дракх.
— Добре… — изхленчи помощникът. — Един от тях току-що се е срутил.
— Проклятие! — избълва Йелад. Трафикът на избирателите скоро щеше да задръсти другия мост. И въпреки че нямаше ранени при злополуката, хората можеха да решат да не рискуват да минават по моста.
Йелад погълна половината от каната на една глътка.
Денят не започваше добре.
Докато Йелад се опитваше да се окопити, Рашид потъна в дълбокото мрачно сърце на голямата сграда, където се помещаваше преброителната система на Дюзабъл.
Един сервилен служител го отведе заедно с екипа му от трима техници до стоманено хранилище. Тежката врата се отвори. Вътре имаше същинско змийско гнездо от превключватели и оптични кабели.
Беше твърде лесно. Но Рашид знаеше, че в политиката човек трябва да приеме нещата както дойдат.
На същото място, където по-рано две хиляди жени демонстрираха в подкрепа на Ким, в деня на избора се събраха петнайсет хиляди жени от два окръга. Пред тълпата летяха гравикамиони, пълни с полицаи.
За три часа жените прекосиха единия окръг и навлязоха в следващия, като събираха още граждани под знамената с мъченическия лик на момичето обирджия.
После всички се отправиха да гласуват, шейсет хиляди души. Някои особено вбесени жени гласуваха сто и трийсет пъти, че и повече, преди изборният ден да приключи.
Солон Кенна се отправи към доковете и наемните помещения на КДТ профсъюза. Бе дал толкова много пари за подкупи, че с тях би могъл да сформира собствен флот от разрушители. Докато стискаше всяка ръка и пълнеше всеки джоб с кредити, той поглеждаше всеки право в очите и издаваше заповедта си:
— Върви да гласуваш. Върви да твориш неприятности.
Тълпата работници се изля през портите. Гласуването и побоищата продължиха до късно през нощта.
Солон Уолш се обърна към снимачните екипи с вид, който олицетворяваше тъжна и млада невинност. Но гневът му беше толкова силен, че дори стоманените му ръце потрепваха. Лист хартия с най-последната гавра пърхаше в ръката му в същинско съзвучие с гнева му. Той го размаха към камерите.
— Още едно предателство, скъпи мои съграждани. Тайният съвет в безкрайната си мъдрост току-що е наредил нашите кредити да бъдат девалвирани наполовина. Какво може да каже по въпроса моят страхлив опонент, тайрен Йелад?
Ако някой се беше вгледал внимателно, щеше да види само няколко набързо надраскани думи върху хартията. Бяха от Рашид, настоятелно напомняне:
„Не казвай това с усмивка“.
Свъсените вежди на Уолш бяха произведение на изкуството.
В средата на деня извънредната пресконференция, свикана, за да опровергае твърдението на Уолш, беше отменена. Имаше още лоши новини от Двадесет и втори окръг: в единствения мост бяха открити огромни пукнатини.
От Двадесет и втори бяха гласували не повече от седемстотин души — което значеше, че Йелад нямаше как да се възползва и от гласовете на мъртвите.
След мръкване първите неколкостотин натоварени с фалшиви избиратели гравикамиона се отправиха към столицата. Йелад разпращаше малки подкрепления. Те щяха да бъдат ескортирани от секция до секция, за да гласуват за тайрена, като щяха да получат разписка за всеки глас. Разписките можеха да се осребрят. Във всеки от камионите имаше по няколко опитни професионалисти, способни да обиколят двеста-триста места за гласуване преди края на изборите в полунощ. За тях това беше доста доходна работа.
Силите на Рашид ги причакваха в алеята. Когато се появи първият камион, те се втурнаха напред. Размахваха бухалки и хвърляха бутилки със запалителна течност. Гласоподавателите от първия камион бяха извлечени навън и пребити. Камионът беше преобърнат на една страна, а след това беше подпален, за да блокира пътя.
Не че имаше действителна нужда от барикада. С другите камиони се справиха бързо. Нямаше преследване. Рашид беше набил в главите на всички, че каквото и да става, трябва да изпипват и подробностите. Някой разби сейфа в камиона и започна да раздава фалшивите карти за гласуване — още един малък детайл в плана на Рашид.
Гилиа беше закален ветеран с двадесетгодишен стаж в силовите кампании и мръсните номера. Но напоследък се улавяше, че става небрежен, и вече мислеше за оттегляне. От лоялност към Йелад реши да остане за тази последна кампания. За това решение помогна и прогнозата на експертите, че това ще е най-лесната кампания досега. Кенна нямаше особени шансове, така че пред Гилиа се отваряха огромни възможности. Ако изиграеше картите си добре, щеше да се пенсионира почти толкова богат, колкото и самия тайрен.
Когато Гилиа нареди на водещото превозно средство да завие към Сто и трети окръг, вече беше наясно, че е бил пълен глупак да се заблуждава така. По улиците се мълвеше, че Йелад губи поголовно из целия Дюзабъл. Наказателните отряди, пратени да вразумят непокорните избиратели, бяха пребивани. На няколко места боевете бяха прераснали в мащабни безредици. Сам Гилиа беше видял едно от окръжните представителства на Йелад обхванато от пламъци — и това беше едва в първия час от вечерната работа. Горящи барикади и крещящи тълпи бяха запречили пътя му към осем окръга.
Междувременно някои от най-верните поддръжници на Йелад крещяха особено оглушително. Гилиа никога не беше посрещан с такава истерия от електоралната маса. Екипите му за превоз бяха под огромно напрежение. Извадките показваха, че подкрепата за Уолш е голяма и продължава да нараства. Трябваше бързо да намери начин да обърне ситуацията.
