практически учения за затвърждаване на наученото.
В края на 1999 г. екипи на специалните сили бяха обучили войски на ИРАК в Малауи, Сенегал, Гана, Мали, Бенин и Кот д’Ивоар.
Мирни евакуационни операции. Подразделения на ССО взеха участие и в няколко мирни евакуационни операции (МЕО) — обикновено на застрашен персонал на посолства по време на революции или граждански войни.
През април 1996 г. „тюлени“ и екипи на специалните сили осигуряваха безопасността на американското посолство в Либерия по време на евакуацията на американци и граждани на трети страни. Използвайки хеликоптери на ССО от военновъздушните сили MH–53J и по-късно армейски MH–47D, бяха успешно евакуирани от страната 436 американци и почти 1 700 чужди граждани.
ССО участваха и в МЕО в Сиера Леоне, Конго и Либерия (отново).
Мироопазване и обучение Продължи изпращането на подразделения на ССО в много страни с мироопазваща и/или обучаваща роля. Примерите включват много африкански държави, Кувейт, Венецуела, Босна и Херцеговина, Албания и Македония.
И тогава, през септември 2001 г., на ССО бе възложена нова мисия…
XV.
Вторник, 11-ти септември 2001 г.
Карл Стайнър:
С Том Кланси започнахме тази история с разказ за терористично нападение срещу презокеански пътнически кораб преди повече от петнайсет години. Приключваме повествованието си в периода след друга терористична атака — 11-ти септември 2001 г., нападението срещу Световния търговски център в Ню Йорк и Пентагона във Вашингтон. Група фанатици завладяха обикновени граждански самолети — заредени с гориво — и ги превърнаха в унищожителни оръжия. Различията между двата случая са поразителни.
И при двата се наблюдаваше внимателно планиране и престъпно пренебрежение към човешкия живот, но най-голямата разлика е в мащаба им — не само в абсолютния размер на унищожението, загубата на живот и ужаса, но и в очевидния размер и умения на организацията, извършила такова зверство. В миналото за осъществяването на подобни планове бяха необходими правителства. Очевидно вече не е така.
Твърде малко време е минало от терористичните актове, за да се предвидят възможните дългосрочни последствия и ние няма да се опитваме да правим това. Но дори на този ранен етап си заслужава да се изследват няколко важни момента.
Тероризмът отдавна е с нас и ще остане с нас, докато хората намират причини за негодувание срещу управляваща власт, която смятат за потисническа. Терористичните тактики бяха достатъчно порочни и преди, когато взривяваха магазини и автобуси, отвличаха самолети и вземаха хора за заложници. Но сега сме атакувани от хора, които причиняват разрушения в мащаб, който по-ранните терористи можеха само да сънуват. Вече не сме изправени само пред отделни индивиди с различни оплаквания или пред малки групи с намерение да променят политическата система. Тези нови терористи възнамеряват да прочистят цивилизацията от всички онези, които не споделят техните вярвания.
Новите терористи създадоха организационна мрежа от клетки, опериращи в много различни страни, но извън техните закони — клетки, които могат да бъдат активирани за започване на много по-голяма и сложна война, отколкото в миналото. Фактически те се превърнаха в свое собствено виртуално — или сенчесто — правителство, достатъчно могъщо, за да застрашава и плаши много истински правителства. Те са пряко подкрепяни — финансово, военно или другояче — от симпатизиращи „легитимни“ правителства и получават поддръжка от симпатизиращи им богати хора или организации.
Ислямът е една от великите световни религии, създала ценности за цялата световна общност. Повечето от тези нови терористи декларират своята абсолютна и безсмъртна вяра в исляма, но оправдават действията си със собствена интерпретация на тази религия. Техният ислям не е истинският ислям. Фактически те са похитили собствената си религия.
На 11-ти септември те извършиха без предупреждение най-варварския акт, предприеман някога срещу Съединените щати, специално планиран да убие колкото е възможно повече невинни хора. Най-могъщата нация на света не можа да направи нищо, освен да бъде свидетел на случващото се. Цялата ни военна мощ остана пасивна.
Тези сцени и чувството ни за безпомощност ще останат завинаги в паметта ни.
Целта им беше да ни накарат да загубим доверие един в друг и в способността на правителството ни да защитава своите граждани, да ни накарат да се затворим в себе си. Ние няма да направим това. Ако сме умни, това нещастие ще ни послужи като предупреждение.
От години мнозина от нас се тревожехме заради уязвимостта ни пред тероризма. За нас тази атака не беше изненада — макар формата й да ни изненада. Фактически можеше да бъде още по-лошо — а някой ден може би наистина ще бъде.
Всички си задавахме много въпроси след нападението:
— Защо Съединените щати са тяхна мишена?
— Как можа да се случи такава атака тук?
— Ще има ли още атаки?
Нека започнем да отговаряме на тези въпроси.
Защо Съединените щати са тяхна мишена?
Повечето държави и хора уважават Съединените щати. Нашите свободи и помощта, която сме дали на потиснатите и обеднели народи, ни превърнаха в маяк и модел за голяма част от останалия свят. Но не за всички. Определени групи ни мразят толкова дълбоко, че мечтаят за насилственото ни унищожение.
Тяхната омраза идва от няколко източника: религиозни различия; те смятат културата ни за хаотична и греховна; външната ни политика и особено подкрепата ни за Израел (големи са протестите сред шиитите); подкрепата на Съединените щати за Ирак през четиригодишната иракско-иранска война; подкрепата ни за доминираното от християни правителство в Ливан в началото до средата на 80-те години; войната в Залива и периодът след нея с ембаргото срещу Ирак, което навреди на много невинни араби, и продължаващото присъствие на нашите войски на свещената територия на Саудитска Арабия. Всички тези схващания и много други се комбинират, за да превърнат Съединените щати в магнит за атаки на екстремистки групи.
Терористичната война срещу Съединените щати вероятно започна на 4-ти ноември 1979 г., когато въоръжени ирански студенти превзеха американското посолство в Техеран и държаха шейсет и шест американски заложници в продължение на 444 дни. Събитието се превърна в голяма политическа криза за Съединените щати, но много по-важно беше това, че то послужи като катализатор за други страни да спонсорират терористични организации, които можеха да бъдат използвани за следване на собствените им политически цели.
Така 80-те години бяха доминирани от терористични атаки срещу Съединените щати в чужбина, извършени от подкрепяни от различни държави фундаменталистки екстремистки групи. Тероризмът бързо се превърна в пресметнато, официално и евтино средство за водене на война. Атаките ставаха все по-чести и сложни и самоубийствените атаки (самопричинено мъченичество) се срещаха все по-често.
Иран на аятолах Хомейни обяви свещена война на Съединените щати. Целите му бяха да изгони Съединените щати от Близкия изток (особено от Ливан) и да разпространи своята ислямска революция из региона.
Сирийският президент Хафез Асад, светски лидер на мюсюлманска държава, се надяваше да използва тероризма за постигане на една от главните цели на външната си политика — установяване влияние над Ливан като стратегически буфер срещу Израел.
През април 1983 г. бе атакувано посолството на Съединените щати в Бейрут, при което загинаха шейсет
