плевнята, която използваха като КП. Въпреки това техният радист Тони Дено бе останал на поста си в ъгъла на сградата и изпращаните съобщения до Лондон дори когато в плевнята имаше директни попадения. По стените и тавана навсякъде около него се виждаха многобройни следи от шрапнели.
— Той е страхотен! — сияеше Вотие, когато посочи радиста при влизането на Синглауб и Юбер в порутената плевня.
Доминик се намираше в командния пост на Антоан по-надолу по улицата. Изненадващо там беше и Антоан, корав дребен човек със заповеднически, интелигентен глас. Когато Синглауб пристигна, Антоан и персоналът му се тревожеха заради слухове, че гарнизонът в Туле не е капитулирал, а се е измъкнал и се насочва към Еглетон, за да разкъса обсадата му, с което заплашваше тила на формированията на „Свободна Франция“.
Въпреки че Синглауб се постара да обясни, че е присъствал на капитулацията на целия гарнизон в Туле, тази информация не задоволи Антоан, който беше започнал да изпраща групи от и без това оределите си роти по пътя към Туле за организиране на засади.
Пристигна Кориолан с новината, че германската колона с подкрепления най-после напуска Клермон Феран — 2 000 тежко въоръжени войници в 150 камиона, защитавани от два бронетранспортьора с автоматични оръжия.
Трябва да се отбележи, че Туле се намира на запад от Еглетон, а Клермон Феран — на изток. Отслабването на силата на войските в Еглетон за преследване на германци фантоми можеше да направи опасна ситуацията в града. И нещо още по-важно — предоставяше се страхотна възможност за засада срещу колоната с подкрепления на пътя между Юсел и Еглетон. Войските на Антоан бяха жизнено необходими за подсилването на тази операция и за поддържането на натиска срещу гарнизона в Еглетон. Но Антоан не искаше и да чуе за това. Той сляпо вярваше, че германците от Туле са на път да атакуват неговия тил. И искаше да ги спре.
По здрач градът бе утихнал. Доминик и Вотие отидоха да поставят засади по шосето. Цивилните напускаха града, вземайки със себе си ранените маки. Засега оставаха Синглауб и Дено, както и остатъците от войските на Антоан и Юбер. Но веднага щом се докладва, че цивилните са вън от опасност, Синглауб заповяда на силите на ФСП и ТА да отстъпят в гората. Макар да знаеше, че Доминик и Вотие ще нанесат загуби на германската колона с подкрепления, те не разполагаха с достатъчно сили, за да я спрат.
Синглауб и Дено грабнаха бележниците с шифрите, радиостанцията, няколко пакета с дажби храна за спешни случаи, пачките си със стофранкови банкноти и няколко резервни пълнителя за автомат „Стен“ и потеглиха с маките по все още горящите улици на Еглетон. Скоро вървяха из планински пасища и после по горски пътеки. Докато се движеха в тъмнината, можеха да доловят далечния грохот на пехотни мини и тракането на тежки картечници — Доминик и Вотие разваляха вечерта на германците.
На следващия ден Синглауб се свърза с Доминик и Вотие в една порутена църква. Както се и очакваше, засадите не бяха спрели германците, а само бяха забавили придвижването им. Маките разрушили една бронирана кола и шест камиона и убили най-малко двайсет и пет вражески войници.
Колоната с подкрепления пристигна на разсъмване в Еглетон, натовари целия гарнизон на камиони и се насочи към Туле, където се надяваха да направят същото. Но, разбира се, бяха закъснели с един ден за това. След това потеглиха обратно към Клермон Феран.
Същия следобед се появиха осем самолета „Москито“, боядисани в камуфлажни цветове, които елегантно пикираха и се гмуркаха и с бомбите си изравниха със земята училищните сгради. Но лисицата вече бе напуснала дупката си. В „Екол Професионел“ нямаше германци.
Самолетите пристигнаха разочароващо късно, но дотогава пленяването на гарнизоните в Корезе, саботажите, капитулацията на хиляди войници и пленяването на оръжието им, както и агресивните засади по пътищата угасиха пламъка на бойния дух на германците в Корезе. Регионът беше ефективно освободен, но въпреки това натискът на маките не отслабна през следващите седмици.
Шосе номер 89 се поддържаше отворено в очакване, че германската Първа армейска група, все още разположена в гарнизони в югозападна Франция, ще продължи да го използва като път за бягство. Доминик и Синглауб обучаваха войските на Антоан и Юбер в използването на пленените оръжия и изпратиха екипи за унищожаване на мостовете по второстепенните пътища. Засадите на Юбер край шосето продължаваха.
Юбер предложи схема за използване на пленените от него камиони и разузнавателни коли за създаването на мобилна атакуваща група, която щеше да тормози отстъпващите германски колони на север между Корезе и Лоара и да ги държи достатъчно заети, за да не представляват опасност за Патън от другата страна на реката. Командването на „Свободна Франция“ одобри този план, макар Юбер още да не бе получил поисканите отдавна оръжейни доставки. (Хиляди тонове муниции, официално определени за маките, залежаваха в складове в Англия, което бе типичен пример за военновременната бъркотия. Исканията на маките по време на въстанието бяха толкова многобройни и неотложни, че разпределителната система не издържа на напрежението.) За да екипира мобилната си група, Юбер трябваше да вземе част от оръжието на засадите си. Доминик и Синглауб му помогнаха, като се снабдиха с един бърз ситроен от 1939 г. с предно предаване и се отправиха на серия светкавични разузнавателни мисии заради него. Германците накъсваха колоните си, но не на равни части, за да ги предпазят от въздушните атаки на съюзниците. Джедбъргите просто изчакваха да мине някоя част и в интервала се придвижваха необезпокоявани. Резултатите бяха много добри. Групата на Юбер превърна живота на германците в ад в продължение на седмици.
ФСП на Антоан напусна войната, за да се посвети на политическата битка, която щеше да избухне след капитулацията на германците. Комунистите превзеха град Туле с неговата оръжейна фабрика и я пуснаха отново в действие (те трябваше да принудят насила техниците и инженерите да работят за тях). Комисарите над Антоан искаха оръжия за революцията, която се надяваха да предизвикат след войната. За тях това бе по-важно, отколкото по-нататъшното участие в освобождаването на Франция.
На 26-ти септември, когато Париж и по-голямата част от страната бяха освободени, екипът „Джеймс“ се завърна в Англия за следващи задачи. За Джак Синглауб това означаваше мисия в югоизточна Азия — история за друг разказ.
Джедбъргското преживяване на Джак Синглауб наистина е интересен разказ, но то предлага и нещо повече. Тази история показва модели на войната, водена от специалните части, както и уменията, необходими на техния личен състав. Тя е един от главните текстове в учебника, известен като Библия на специалните войски.
Ето някои от най-забележителните модели и умения, които тази история показва:
1. Войникът от специалните сили може да очаква да действа в райони дълбоко зад фронтовата линия, където зоните, контролирани от воюващите страни, може да не са ясно разграничени или дори да са лишени от смисъл. По подобен начин той може трудно да различава „своите“ от противника и официалните имена или родословното дърво на някой лидер, група или фракция могат също да не му дадат необходимата информация за това пред кого и какво е изправен;
2. Той може да очаква да действа в много опасна и силно стресираща среда с малка или никаква подкрепа от своята организация;
3. Той трябва да бъде експерт във всички основни войнишки умения и не само като военен практик, но и като учител. Също така той трябва да познава широк спектър от чуждестранни оръжия и системи и да владее различните форми на ръкопашен бой;
4. Трябва да говори достатъчно добре езика на страната, в която действа, и да познава културата, политическата ситуация и състоянието на народа й;
5. Тъй като ще действа зад фронтовата линия, той трябва да може да пресъздаде убедително легендата си за прикритие и да се справя с всички други аспекти на работата в секретна служба;
6. Той трябва да притежава психологическа сила да се справя със стресови ситуации, в които ще се озове: самотен живот, отсъствие на подкрепа, неизбежните провали на другите, неминуемо преувеличени поради липсата на подкрепа;
7. Трябва да е досетлив, гъвкав и находчив. И нещо по-важно — той трябва да демонстрира високо ниво на психологическа, политическа и военна проницателност. Трябва да е способен да мами, увещава, ласкае, заплашва и убеждава хора, които не го харесват, не му вярват и правят всичко възможно да го
