нещо като представител на всички затворници, и то в затвора, където ще отведат и вас. — Бабката грейна щастливо. — И трите ми момчета ще бъдат заедно на сигурно място, всяка седмица ще мога да им ходя на свиждане!

— Мамо! — проплака Еди и оброни глава на рамото й. — През цялото време, докато ме нямаше, си умирах от притеснение за теб. Как се чувстваш?

Хеди-Ана го потупа по гърба.

— Никога не съм се чувствала по-добре.

Джуниър се сети за палата в Лонг Айланд, за лимузината, парите, властта и Джуъл, която до половин месец вече щеше да си е хванала ново гадже. Докато Еди се тресеше от вълнение, другият брат си мислеше само едно: „Боже, какъв глупак съм!“

* * *

В деня преди Бъдни вечер Били и майка му седяха на масата за закуска, но и двамата нямаха сили и да се докоснат до храната. Като тежко покривало от болка и тъга ги беше похлупила мисълта, че днес е и Бъдни вечер, и осмият рожден ден на Мариса.

Някой натисна звънеца и те се сепнаха. Били изтича да отвори.

Грейнал, агент Франк Смит оповести гръмогласно:

— Грабвайте само най-необходимото. Имате места за самолета, който излита в един без двайсет за Ню Йорк, ако искате да го хванете, нямате и миг за губене.

* * *

На обяд в деня преди Коледа заведението на Нор обикновено беше пълно. Сред клиентите имаше хора, тръгнали в последния момент на пазар и отбили се да хапнат набързо. Имаше и други, по-организирани посетители, дошли да обядват преди църковната служба и после празника у дома.

„Днес ресторантът изглежда доста странно“, помисли Денис, докато оглеждаше иззад бара помещението. Поклати глава. Пак добре, че Нор се е съгласила: безсмислено е да работят и утре, на Коледа.

— Сигурно си прав, Денис — беше признала тя. — Само десет резервации! Хората ще прекарат по- добре в заведение с повече живец.

„Съвсем закъсахме“, каза си Денис, докато изпълняваше единствената поръчка — за халба бира.

Точно тогава телефонът върху бара иззвъня. Той вдигна.

— Денис! — извика бодро и весело Нор. — На летището сме, идваме си. Вече не ни заплашва нищо. Баджетови ги няма, ще гният до живот зад решетките — обясни разгорещено тя. — Поръчай да направят торта за рождения ден на Мариса довечера, звънни и на хората, които постоянно посрещат Бъдни вечер при нас. Съобщи им, че ресторантът на Нор ще бъде отворен и на Коледа и че черпи заведението. Само не казвай на Мариса, чу ли? Искаме да я изненадаме.

* * *

В деня преди Бъдни вечер, още щом отвори очи, Мариса прошепна: „Днес ставам на осем години.“ Вече не вярваше, че Стърлинг ще успее да върне баща й и Нор-Нор у дома. Момиченцето беше сигурно, че щом се събуди, и те ще стоят до него, сега обаче осъзна, че пак ще стане същото, както толкова други пъти.

Мариса се беше утешавала, че баща й и баба й ще се върнат за Великден, те обаче така и не се появиха. После беше убедена, че ще се приберат за началото на лятната ваканция… Сетне за началото на учебната година… След това за Деня на благодарността през ноември…

„И днес ще стане същото“, заповтаря си, докато ставаше и си обличаше хавлийката. В очите й избиха сълзи, тя обаче ги избърса с ръчици. Опита се криво-ляво да се усмихне и слезе долу.

Майка й, Рой и близнаците вече бяха на масата в кухнята. Още щом я видяха, всички запяха в един глас:

— Честит рожден ден!

До купичката с овесени ядки имаше подаръци: нов часовник, книжки и компакт-дискове от мама, Рой и близнаците, пуловер от баба. Накрая Мариса отвори последните две кутии: зимни кънки от тати и ново костюмче за фигурно пързаляне от Нор-Нор.

Сега вече тя бе повече от сигурна, че днес баща й и баба й няма да си дойдат. Ако смятаха да си идват, защо сами не й бяха поднесли подаръците?

Момиченцето закуси и качи подаръците горе. Щом влезе в стаята, придърпа стола при бюрото до гардероба и стъпи на него. Вдигна кутиите с новите кънки и костюмчето и ги сложи на най-горната полица. Сетне с върховете на пръстите ги бутна назад, та да не се виждат.

Не искаше никога повече да й се изпречват пред очите.

В единайсет седеше в хола и четеше една от новите книжки, когато телефонът иззвъня. Не вдигна очи, макар че сърцето й трепна, когато майка й каза в слушалката:

— Здравей, Били!

После обаче Дениз се завтече към Мариса. Дори не й даде възможност да се тросне: „Не искам да говоря с тати“, слушалката вече беше до ухото й и Били крещеше:

— Прибираме се!

Момиченцето прошепна:

— О, тати!

Преливаше от щастие, сякаш бе изгубила дар-слово. Точно тогава усети как някой я милва по главицата. Погледна нагоре и що да види: приятелят й със смешното бомбе, който не бе точно ангел, й се усмихваше.

— Довиждане, Мариса — пожела й и изчезна.

Момиченцето се качи като в унес в стаята си, затвори вратата, изтегли пак стола и стъпи на пръсти върху него, за да извади подаръците, които беше тикнала най-отзад. Но когато издърпа кутиите, нещо падна от полицата и тупна в нозете й.

Мариса слезе на пода и се вторачи в мъничката играчка за елха, която не беше виждала дотогава: ангелче, облечено като нейния приятел.

— И ти си със същото смешно бомбе — прошепна тя, после го вдигна и го целуна. Допря го до бузката си и погледна през прозореца към небето. — Каза ми, че не си точно ангел — пророни едва чуто. — Сега обаче знам, че си. Благодаря ти, че си удържа на думата. Обичам те.

* * *

Стърлинг влезе в небесната заседателна зала, погледна Небесния съвет и от одобрителното изражение върху лицата на светиите разбра, че се е справил с поставената му задача.

— Беше много трогателно — отбеляза адмиралът, както никога разнежен.

— Видяхте ли личицето на детето? — въздъхна монахинята. — Грееше от най-съвършеното щастие, възможно на земята.

— Не можех да си тръгна, преди да съм видял Мариса в обятията на баща й — обясни Стърлинг пред Съвета. — После отидох заедно с всички в заведението на Нор. Какъв прекрасен рожден ден! Както знаете, вестта, че са се завърнали, обиколи в миг града и всички се стекоха да ги поздравят с „добре дошли“.

— Чак се просълзих, когато Били изпя песента, която е посветил специално за Мариса — вметна царицата.

— Стопроцентов хит — намеси се матадорът.

— Както знаете, той ще запише и нея, и другите парчета, които е създал, докато го нямаше — продължи Стърлинг. — Годината бе твърде тягостна за Били, той обаче не я пропиля.

— Както не я пропиля и ти — пророни едва чуто пастирът.

— Точно така, не я пропиля — всички прошепнаха и кимнаха.

Вы читаете Грешникът
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату
×