стълба и бавно се опъваха. Двама пирати тъкмо слизаха по стълбата, когато „Кра“ потегли. Стълбата се опъна като мост от единия до другия кораб и въжетата се скъсаха. Тежката деветстотин килограма стълба се изкриви, изтръгна се от „Орегон“, изхвърли пиратите в морето и после ги удари, когато се показаха на повърхността.
„Кра“ промени ъгъла и стесни разстоянието, за да даде възможност на хората си да скочат на борда. В оперативния център Ерик Стоун разгада маневрата, обърна „Орегон“ наляво и леко увеличи скоростта точно когато останалите пирати се хвърлиха към перилата. Единият се стовари върху главната лебедка на „Кра“. Хуан чу как костите му се натрошиха и видя как тялото му се претърколи на палубата на траулера. Вторият пират се блъсна в корпуса на „Кра“, падна във водата и не изплува. Другите шестима пльоснаха в тясното пространство между двата кораба.
Кабрило не знаеше дали кормчията на риболовния траулер е видял какво става, или просто не го интересува. „Кра“ продължи да се обръща към „Орегон“. Ерик Стоун подаде тяга в опит да изблъска траулера встрани, но витлото беше далеч пред „Кра“ и мощното му завъртане само надипли вълните.
Двата корпуса се сблъскаха с пронизително стържене на стомана и смазаха мъжете във водата, превърнаха плътта и костите им в розова паста, която се разми, когато корабите се разделиха.
Хуан извади портативен предавател от едно чекмедже в задната част на кабината на щурвала.
— Говори Кабрило. Веднага щом получите видимост ги надупчете по ватерлинията. Нека тия копелета разберат, че няма да се изплъзнат.
— Прието — отвърна Марк Мърфи.
Разстоянието между двата кораба се увеличаваше. Един моряк на борда на „Кра“ закачаше куката на крана за въжетата на контейнера зад кабината на щурвала. Кабрило изстреля няколко куршума с пистолета си „Хеклер и Кох“, но да улучи мишена, която се поклаща по вълните, от нестабилна платформа, беше почти невъзможно. Пиратът дори не вдигна глава, докато куршумите свистяха около него. Невидим кранист включи стрелата на крана, който се издигаше под ъгъл над кърмата на траулера, и повлече контейнера по палубата на „Кра“: по дъските оставаха дълбоки следи. Долният край на контейнера се закачи в кнехта, но барабанът на лебедката продължи да се върти. Контейнерът за миг се заклати, после с отекващ трясък се преобърна на една страна, стигна под крана и се издигна във въздуха. Кранистът освободи спирачките и контейнерът падна в морето, подскочи няколко пъти и започна да се пълни с вода. Кабелът се размотаваше от свободно въртящата се макара. „Кра“ продължаваше да увеличава разстоянието. Контрабандната стока, която пренасяше траулерът, очевидно беше в контейнера и Кабрило реши, че ако са достатъчно бързи, може да извадят траулера от строя и да успеят да се доберат до контейнера, преди да е изчезнал завинаги.
Марк Мърфи сякаш прочете мислите му и изстреля откос от скритата в носа на „Орегон“ картечница „Гатлинг“. Петдесет куршума с обеднен уран се забиха във ватерлинията на „Кра“ точно пред лоцманската кабина: Мърфи внимаваше да не засегне резервоарите с гориво, но пък куршумите явно попаднаха в оръжейния склад на пиратите. Първата експлозия беше относително слаба: от пробойната изригна само един огнен език. Вторият взрив проби палубата и взриви цяла секция от корпуса. От траулера изригна огън и пушек и той се завъртя. Изглеждаше така, сякаш е зареден с фойерверки от холивудски експерти по специални ефекти. Лоцманската кабина изчезна в облак от отломки и пламъци. Резервоарите избухнаха и задната палуба се пръсна на парчета. Кърмата потъна във водата и носът се вирна нагоре. Към „Орегон“ полетя дъжд от отломки и Кабрило пак клекна зад парапета. След секунди димящият нос потъна във вълните.
Всичко — от първото попадение на двадесетмилиметровите куршуми до потъването на траулера — продължи точно деветнадесет секунди.
Хуан се изправи и избърса кръвта от ръката си, беше го одраскало парче нагорещена стомана. По морето плаваше широк кръг димящи останки. Не беше останало парче, по-голямо от капак на кофа за боклук. Единственият звук беше тихото съскане на горящия по вълните петрол. Не се чуваха стенания на ранени, нито викове. Никой не беше оцелял.
Чак след тридесетина секунди Кабрило осъзна, че има надежда да спаси нещо от „Кра“. Кабелът на палубата на „Орегон“ бавно се плъзгаше в океана, теглен от тежестта на пиратския контейнер.
— Моряците на задната палуба за проверка на товара — извика той по радиопредавателя. — Охраната на предната палуба. Вижте дали има оцелели.
И хукна към кърмата.
Когато стигна, моряците вече изтегляха контейнера.
Еди Зенг и Линда Рос също бяха там. Зенг беше пребледнял и притискаше гърдите си с ръка.
— Как си? — попита Хуан.
— Боли ме само когато се смея — изсумтя Еди.
— Да ти разкажа вица за проститутката и папагала?
— Моля те, недей — изпъшка Зенг.
Кабрило стана сериозен.
— Много ли е лошо положението?
— Ако искаш вярвай, но аз съм най-зле. От момчетата ми само един е леко ранен.
— А пиратите?
— Тринадесет мъртви и двама ранени — отговори Линда. — Според Джулия и двамата ще живеят най- много час.
— По дяволите!
Можеше да научат нещо от аутопсията, например възрастта и етническата принадлежност на пиратите, но нищо, което да ги отведе до организатора на атаката.
— Дръпнете се от перилата — извика един моряк.
Кранът издигна контейнера от морето. От дупките отстрани течеше вода. Кранистът внимателно го пусна на палубата, сякаш беше крехък като яйце. Кабрило взе ножовка и сряза катинара на вратите. Всички се насъбраха около него. Всеки имаше свое предположение какво ще намерят вътре. Несъмнено някои мислеха, че пиратският контейнер съдържа злато и скъпоценни камъни, сякаш живееха в осемнадесети век.
Хуан не хранеше подобни илюзии, но не беше подготвен и за онова, което се изсипа от контейнера, когато отвори вратите. Един от екипажа повърна и дори Кабрило трябваше да стисне зъби, защото в гърлото му се надигнаха киселини. Понесени от няколкото тона вода в стоманения контейнер, на палубата на „Орегон“ се изсипаха тридесет сгърчени голи трупа.
6
Замъкът се намираше в долина в подножието на връх Пилат на север от Люцерн и на кратко пътуване с влак от Цюрих. Въпреки че изглеждаше използвана от няколко поколения, голямата сграда с четиридесет стаи беше построена само преди пет години. С традиционния си стръмен покрив с плочи и безброй кули и комини, постройката беше красива като в приказка. Кръглата алея за коли се извиваше около огромен мраморен фонтан, украсен с десетина нимфи, които изливаха вода в бистрия басейн от изящно украсени амфори.
Около главната сграда имаше няколко каменни пристройки, които придаваха на имението по-скоро вид на бивша ферма. По алпийските поляни наоколо пасяха кафяви крави с месингови хлопки.
На паркинга до гаража бяха наредени седем черни лимузини. Зад паркинга се ширеше оградено поле, където бяха кацнали два хеликоптера „Аероспатиале Газела“. Пилотите пиеха кафе от термоси в кабината на единия.
Срещата на върха на европейските министри на финансите в Цюрих бе привлякла слаб интерес от страна на медиите, тъй като от нея не се очакваше почти нищо, но бе осигурила оправдание на хората, събрали се в замъка, да са тук точно сега. Бяха се събрали в голямата зала, помещение с висок таван и дъбова ламперия, украсено с глигански и еленски глави и ГРАМАДНИ швейцарски рогове, кръстосани над огромната камина.
Швейцария е един от най-големите банкови центрове на света и не беше чудно, че с едно-единствено изключение петнадесетимата, събрали се тук, бяха представители на някои от най-мощните банкови концерни в Европа и Америка.
Начело на масата седеше Бернхард Фолкман. Възпитан като католик в строго семейство, ръководено от
