нахлули в стаята му. Администраторът обеща да извика полицията и Еди му даде номера на телефона си. След петнадесет минути, когато бирата на Еди бе свършила, мобифонът иззвъня.
— Господин Куан?
Това беше псевдонимът, под който бяха наели апартамента.
— Да.
— Управителят влезе в стаята ви заедно с полицията. В апартамента ви има мъж с рана на главата — тъжно съобщи администраторът. — Полицаите искат да се върнете, за да вземат показания от вас. Имат безброй въпроси за случилото се и за инцидента, който стана наблизо.
— Разбира се, с удоволствие ще сътруднича на властите. Ще бъда при вас след около двадесет минути.
— Благодаря ви, господин Куан.
— Не, аз ви благодаря.
Еди набра друг номер и каза бързо:
— Тайни, трябва ми план за полет вън от страната. Ще дойда колкото се може по-бързо.
Не изчака отговора на пилота, прекъсна връзката и набра отново. Докато слушаше сигнала, си помисли, че Ковач по никакъв начин не би останал в града или в Италия, така че нямаше смисъл и той да седи тук и да чака ченгетата да го приберат.
— Ало.
— Председателю, Еди е. Ковач отвлече Макс.
Хуан отговори след секунда.
— Ами сина му?
— Мисля, че малкото леке е с бандитите.
— Чакай малко — каза Кабрило и се замисли.
21.
Беше сам в каютата си. Бюрото му беше затрупано с документи. Той натисна бутона за интеркома за комуникационната станция в оперативния център.
— Да, председателю — веднага отговори нощният дежурен.
— Какво е положението с радиочипа на Макс Хенли?
Всички членове на Корпорацията имаха хирургически имплантиран в крака микрочип, който изпращаше сигнал към комуникационните сателити, обикалящи земята. Задвижвано от нервната система, устройството позволяваше на Хуан да узнае местонахождението на всеки член от екипа по всяко време.
— Не получавам сигнал. Чакай. Ето. Компютърът казва, че предавателят му е спрял да работи преди единадесет минути на около четири километра от хотела, където бе отседнал със сина си. Предавателят на Еди работи чудесно. Виждам го на около километър от Колизеума.
— Благодаря ти — каза Хуан, прекъсна връзката и заговори по телефона на бюрото си, свръхмодерен апарат, маскиран като бакелитов телефон от тридесетте години. — Предавателят на Макс не работи.
— И аз така си помислих — отвърна Еди.
— Така са ви открили в Рим, нали? Кайл Хенли е получил чип, докато е бил в Гърция. И те са проверили Макс, в случай че и ние сме постъпили по същия начин.
— Вероятно са го изтръгнали от крака на Макс в колата, с която са избягали от хотела.
— Да, но дори най-добрите чипове ти дават само приблизителното местонахождение. Не са така мощни като глобалните позиционни системи — отбеляза Хуан.
— Точно затова си мисля, че Кайл Хенли им е помогнал. Когато ни устроиха засада в асансьора на хотела, отведоха мен и Макс обратно в апартамента. Кайл не изглеждаше силно дрогиран. Мисля, че се е съвзел още по време на полета ни от Крит и се е преструвал през останалата част от пътя. Оставихме го сам в едната спалня за няколко минути, докато говорихме с доктор Дженър. Смятахме, че е в безсъзнание. Но ако е бил буден, сигурно е звъннал на Ковач или някой друг от групата и им е дал името на хотела и номера на апартамента.
— Значи Ковач ви е проследил до Рим с чипа, а Кайл го е завел до точното място.
— Това е единственото, което звучи логично.
— Просто разсъждавам, но какво ще кажеш за Дженър? Той може да ни е предал на „Отговорните“.
— Възможно е — съгласи се Еди. — Но според мен той ги мрази изключително силно. Освен това не видя как Ковач го халоса с пистолета си. Не, Дженър определено е на наша страна.
— Както ти казах, просто разсъждавам. — Знаеш ли, Хуан, те поеха страхотен риск, за да си върнат хлапето. Няма никаква логика, ако Кайл е просто обикновен член от най-долните нива.
— Значи е замесен по някакъв начин в онова, което планират.
— Или поне е чул прекалено много в имението — добави Еди.
— Отвлекли са го, за да са в пълна безопасност.
— Ако страдат от подобна параноя, със сигурност няма да допуснат Линда в онзи лагер.
— Аз вече отмених мисията й. Научихме, че Ковач е бил на борда на „Златна зора“ и най-вероятно той е извършил масовото убийство. Линда ще се занимава с Кевин Никсън, докато успее да се свърже с Дона Скай.
Еди се замисли за момент, после отговори:
— Прекарах с Ковач само една минута, преди да избягам, но мисля, че видях злото у него. Прилича на Борис Карлоф10, но с по-налудничави очи. А, тъкмо се сетих нещо. Ковач каза, че Северънс му е наредил изрично да не убива Дженър. Не схващам логиката, но защо биха оставили Дженър в хотела, а отвлекли Макс?
— Не знаят дали Кайл е говорил с баща си по време на отвличането.
— Не. Имам предвид защо просто не ги убиха и двамата? Имаха възможност, а и би ги улеснило.
— По същата причина. Трябва да разберат дали Кайл е проговорил.
— На Макс му предстоят тежки моменти, нали?
— Да — меко каза Хуан. — Така е.
— Какво искаш да направя? — попита Еди след дълга пауза, в която и двамата обмисляха значението на последните думи.
— Качи се на „Орегон“ в Монако. Ти ще отговаряш за подслушваческата мисия.
— Все още ли възнамеряваш да отидеш във Филипините? — изненада се Еди.
— Налага се — мрачно отвърна Хуан. — Имаме нужда от козове срещу Северънс, ако искаме да си върнем Макс.
— Ще ти е нужен повече от един ден, за да стигнеш там. Господ знае дали ще откриеш нещо и дали подобно нещо въобще съществува. Наистина ли мислиш, че Макс може да издържи толкова дълго?
Следващите думи на Хуан бяха не само за успокоение на Еди, но и за негово собствено.
— Макс никога не говори за това, но той прекара шест месеца в пленнически лагер във Виетнам. Ужасите, които е преживял там, са невъобразими. Той ще издържи. Сигурен съм.
— Това е било преди четиридесет години, Хуан. Макс вече не е млад.
— Устояването на мъчения не е само благодарение на физическата сила. Важното е колко здрава е психиката ти. Мислиш ли, че Макс е изгубил нещо в това отношение? Сега е дори по-корав, отколкото беше тогава. А и знае, че ще направим всичко възможно да си го върнем.
— Как се е измъкнал от пленническия лагер? Спасили ли са го?
— Не. По време на принудително преместване на ново място той и двама приятели скочили върху пазачите. Убили четирима виетнамци с голи ръце и изчезнали в джунглата. Само Макс намерил пътя до американската военна база. Останалите двама все още се смятат за изчезнали при акция.
В ранни зори на следващата сутрин Хуан стоеше в пилотската кабина и наблюдаваше как слънцето огрява Монте Карло, кацнал на високите скали над топлото Средиземно море. Една от последните монархии в света, малката държавица Монако се управляваше от семейство Грималди в продължение на повече от седем века.
