Еди разкърши пръсти, за да нормализира кръвообращението си, и се замисли как да се измъкне от кашата. Беше оставил мобифона си в апартамента. Налудничава идея се появи в главата му. Ако не чувстваше, че времето му изтича, нямаше да й обърне внимание, но започваше да се отчайва.
Витата стълба в задната част на автобуса заведе Еди до първия етаж. Облекчено видя, че туристите, тръгнали на обиколка из забележителностите, не бяха много. На горния етаж седяха само петнадесет души, а долу — още по-малко. Никой не му обърна внимание, когато тръгна по пътеката. На предната седалка седеше преводачка, която си пилеше ноктите в почивките между кратките експозета от туристическия сценарий. Като го видя да приближава, тя остави пилата и се усмихна широко. Съдейки по азиатските му черти, очевидно го бе помислила за част от групата и го попита нещо на японски.
Той не й обърна внимание. Шофьорът носеше бяла риза, черна вратовръзка и шапка по-подходяща за пилот. Еди изпита благодарност към него, задето беше слаб и дребен. Със светкавично движение сграбчи дясната му ръка и го издърпа от седалката. Наведе се надолу, когато мъжът прелетя над рамото му, после се изправи бързо. Шофьорът се удари във вратата на автобуса и падна на пода в безсъзнание.
Еди седна на мястото му и натисна газта. Екскурзоводката се разпищя, а пътниците отзад замръзнаха ужасени. Вторачен в огледалото за обратно виждане, Еди натисна спирачката.
Незабавно засвириха клаксони, а дукатито изскочи отзад и едва се размина с колата, която се удари в двуетажния автобус. Преводачката изскимтя пронизително. Моторът зае средното платно, възползвайки се от пролуката в движението. Еди го остави да стигне до половината дължина на автобуса, после натисна газта отново и отби наляво. Дукатито нямаше път за бягство. Ако си беше останало зад автобуса, можеше да се скрие отново зад него, но сега грешката бе непоправима. Предната гума се вдигна от асфалта, мощният двигател изпищя, а мотористът се наведе, за да увеличи скоростта.
Нямаше шанс. Автобусът го фрасна силно. Дукатито излетя и се удари в кола в лявото платно. Мотористът изхвърча и се приземи върху предното стъкло на следващата кола. Разби с глава прозореца й и Еди можеше само да се надява, че каската му е спасила живота. Катастрофата предизвика верижна реакция, която бързо погълна и четирите платна.
Еди спря автобуса и отвори вратата, блокирана от припадналия шофьор. Когато приливът на адреналин от последните няколко минути започна да намалява, той се сети как председателят винаги се шегуваше в подобни моменти. Но това не беше в стила на Еди.
— Съжалявам — извини се той на екскурзоводката и изскочи навън.
Погледна назад към катастрофата. Пътят беше блокиран от повредени коли. Шофьорите бяха излезли от тях, крещяха и жестикулираха както само италианците могат. Той тъкмо се канеше да завие в странична уличка, когато една кола се понесе напред като атакуващ танк. Двама мъже се метнаха настрани в мига, когато колите им бяха размазани в други две. Напредващата енергично кола почти не намали. Шофьорът й и пътникът до него не се виждаха зад надутите въздушни възглавници, но Еди знаеше, че се бяха устремили към него. Той скочи обратно в автобуса и леко удари шофьора зад ухото, за да го задържи в безсъзнание. Красивата екскурзоводка изпищя и забъбри толкова бързо на италиански, че думите й се сляха в един безкраен звук. Еди подкара рязко автобуса и няколкото пътници, които се бяха надигнали от седалките си, паднаха обратно. Той завъртя волана с една ръка, грабна микрофона с другата и извика:
— Всички горе! Веднага!
Ужасените туристи се втурнаха нагоре по стълбата. Еди прикова очи в огледалото за обратно виждане. Фиатът, който го преследваше, успя да се измъкне от скупчените коли и изрева покрай автобуса. Вътре имаше трима души. Ръцете на пътника отпред бяха отпуснати надолу, но Еди забеляза оръжието в ръцете на онзи отзад.
Мъжът отвори прозореца си, нагласи пушката и обсипа автобуса с куршуми. Стъклата експлодираха, а пълнежът на седалките се разлетя из въздуха като конфети. Еди зави към колата и я отблъсна назад, а туристите крещяха ужасено.
Еди зави рязко, за да избегне задръстването, и автобусът едва не се преобърна. След като минаха покрай Колизеума и се отправиха на североизток, пътят се изчисти и изправи. От двете му страни модерното се сливаше с древното. Фучаха покрай офис сгради, църкви и руини. Фиатът се опита да задмине автобуса, но Еди зави и чу скърцане на метал.
Шофирайки с над осемдесет километра в час, Еди си помисли, че бе повредил фиата повече, отколкото си мислеше, тъй като колата не се опита да го задмине отново. В същия миг чу тракането на автоматична пушка. Въпреки размера на автобуса усети силата на ударите в шасито. Бандитите стреляха по двигателя отзад с надеждата да го повредят и да гръмнат Еди на спокойствие.
Отпред изникна нещо, което приличаше на гигантска сватбена торта. Сградата беше огромна, построена изцяло от мрамор. Еди смътно си припомни, че това бе паметникът на Виктор Емануил II, краля, обединил всички италиански провинции в модерна държава. Помпозната архитектура бе подчертана от страхотния размер на постройката, а в колоните и стъпалата й имаше нещо, което я уподобяваше на великанско чене.
Пътят завиваше наляво, където се издигаше голяма бронзова статуя на Виктор Емануил на кон. Слънцето клонеше на залез, но туристите все още седяха на мраморните стъпала и се наслаждаваха на студените напитки, продавани от улични търговци.
Нов откос удари задницата на автобуса и хората навън се разпръснаха като уплашени птици. Еди знаеше, че е само въпрос на време преди бандитите да уцелят двигателя или да се натъкнат на полицейска бариера. Далечният вой на сирени приближаваше все по-бързо. Видя надпис, на който пишеше VIA DEI FORI IMPERIALI, не че това му говореше нещо. Пътят беше широк за римските стандарти и прекалено открит за вкуса на Еди. Напред се разделяше близо до паркинг, претъпкан с туристически автобуси.
Еди зави наляво по улица с четири и пететажни сгради. Витрините на магазините предлагаха всичко от кожени изделия до електроника и екзотични животни. Но и тази улица бе прекалено широка за онова, което Еди планираше. Внезапно пред автобуса пробляснаха стопове и движението едва запълзя. Еди натисна клаксона и качи автобуса на тротоара, който не беше достатъчно широк. Докато фучеше напред, автобусът помиташе автоматите за паркиране и отместваше настрани колите пред себе си.
Минаха през изложената на тротоара стока на сувенирен магазин. Хиляди шарени картички се понесоха из въздуха. Дясното огледало бе откъснато, когато автобусът одраска стената на една сграда.
Еди изскочи на кръстовището отпред. Около него се чу свистене на спирачки, когато насочи автобуса към тясна уличка, която приличаше повече на канавка между сградите отколкото на път. Видя, че в нея влизаха коли, но нищо не излизаше. Хората на Ковач продължаваха да обстрелват автобуса. Еди видя, че от задницата му излизаше дим.
— Хайде, бебчо, още петдесет метра — промърмори той.
Двигателят се закашля в предсмъртен хрип. Еди се протегна към микрофона, когато пролуката между сградите започна да се стеснява.
— Стегнете се и се пригответе за удар — нареди той.
Усети, че двигателят ще издъхне всеки момент, затова намали. Автобусът влезе в тъмната уличка. Между него и сградите встрани имаше не повече от петнадесетина сантиметра. Лявото огледало също бе откъснато. Еди видя, че пътят се стеснява още повече напред, тъй като една кооперация стърчеше към улицата. Той натисна спирачката миг преди автобусът да се удари в нея. Катастрофата предизвика нова вълна от уплашени писъци на втория етаж, но те заглъхнаха бързо и Еди разбра, че няма ранени.
Под краката му бе закачен червен пожарогасител. Той го дръпна и го удари в предното стъкло. Прозорецът се напука, но не се счупи. Еди го заудря енергично и накрая отвори огромна дупка. Скочи през нея, приземи се елегантно и побягна. Погледна назад и видя гъст дим, който излизаше от задницата на автобуса. Хората на Ковач не можеха да се покатерят отгоре и щеше да им се наложи да се върнат назад и да заобиколят сградите, при положение че не бяха хванати в капан от останалите коли, навлезли в уличката.
Еди зави зад ъгъла и тръгна с нормалната небрежна походка на турист. Сля се с тълпата. След минута чу свирене на гуми и се метна в близкото такси. Фиатът закова объркано. Беше се отървал от преследвачите.
След минута метна няколко евро на шофьора и изскочи от таксито. Купи си предплатен мобифон от будка за цигари. Влезе в претъпкан бар, поръча си бира и набра номера на хотела. Персоналът все още дрънкаше възбудено за каскадата по балконите и му бяха нужни няколко минути да обясни, че бандити са
