ме дали са имали затвор или фабрики тук.
— Сега ли?
— Можеш да планираш атаката си върху честта на Джани Дал по-късно.
— Добре. Чакай една секунда.
Връзката беше толкова ясна, че чуха как Ерик затрака енергично по клавишите на компютъра.
— Открих нещо. Имало е затвор за местни престъпници, отворен през март 1943 година. Закрили го в деня, когато Макартър11 се върнал, дванадесети октомври 1944 година. За затвора отговаряло поделение, наречено 731. Искаш ли да го проверя?
— Не — отговори Хуан.
В сградата беше четиридесет и пет градуса. Хуан потръпна, когато кръвта му внезапно застина.
— Знам какво е било.
Той затвори телефона.
— Мястото е било фабрика за смърт — каза Хуан на Линк. — Ръководено от поделение 731.
— Никога не съм чувал за тях.
— Не съм изненадан. За разлика от немците, които се извиниха за геноцида, японското правителство никога не призна военните си престъпления, особено тези на поделение 731.
— Какво са правили?
— По време на окупацията в Китай построили безброй фабрики и лаборатории, където се трудели над биологичните оръжия на Япония. Смята се, че поделение 731 и други като него са избили повече хора отколкото концлагерите на Хитлер. Експериментирали върху затворници, като ги подлагали на всеки познат на човечеството вирус. Предизвикали зарази от чума, тиф и антракс в няколко китайски града. Понякога използвали самолети, които обсипвали терена със заразени въшки. Любим номер бил да заразят питейната вода в града.
— И са се измъкнали безнаказано?
— Да. Друго тяхно занимание било да определят въздействието на оръжия и експлозиви върху човешкото тяло. Прострелвали, взривявали или изгаряли стотици жертви наведнъж. Гарантирам ти, че поделение 731 е изпробвало всяко възможно мъчение, за което успееш да се сетиш. Спомням си един експеримент, при който обесили затворници с главата надолу, за да проверят колко време ще им е нужно да умрат.
Линк пребледня под абаносовата си кожа.
— И това място е било една от лабораториите им? — попита той, като се огледа наоколо.
Хуан кимна.
— А местните филипински затворници са били опитните им плъхове.
— Мислиш ли това, което аз си мисля?
— Северънс е избрал мястото по определена причина?
— Използването на отрова на борда на „Златна зора“, след като хората му са работили в стара фабрика за биологични оръжия, не е съвпадение. Просто подхвърлям идея, но възможно ли е всички те да са се заразили от нещо, останало от японците?
— Нямаше да убие екипажа по същото време — отвърна Кабрило. — Помислих си за това веднага след като Ерик спомена поделение 731. Но не, трябва да е било нещо, което те са създали тук.
— Смяташ ли, че е разумно да се мотаем наоколо без защитни костюми и скафандри?
— Няма проблеми — уверено отговори Хуан.
— Човече, бих се зарадвал на хирургична маска и чифт гумени ръкавици — промърмори Линк.
— Изпробвай йога техниките на Линда и дишай през очите.
Двамата мъже светнаха фенерите си и огледаха всеки сантиметър от сградата. На пода нямаше дори опаковка от дъвка.
— Няма нищо — призна Хуан.
— Не бързай толкова.
Линк заоглежда задната стена на склада. Почука по една от стоманените подпорни греди. После сложи ръка на металната обшивка. Беше гореща, но не нажежена. Само по себе си това не доказваше нищо, тъй като слънцето може би не огряваше пряко мястото, но все пак бе окуражителен знак.
— Какво откри? — попита Хуан.
— Просто идея. Ела тук.
Той се завъртя и тръгна към вратата, като броеше крачките си.
— Деветдесет и осем, деветдесет и девет, сто — каза Линк, когато стигна до отсрещната стена. — Тридесет сантиметра на крачка, значи дотук сградата е дълга тридесет метра.
— Чудесно — изсумтя Хуан без ентусиазъм.
— Ела с мен, Тома Неверни — каза Линк и го изведе навън.
Тръгна покрай външната стена, като отново броеше всяка крачка.
— Деветдесет и осем, деветдесет и девет, сто, сто и една.
— Ти нарочно си скъси крачката — каза Хуан.
— Докосни стената — отвърна Линк, знаейки какво щеше да открие председателят.
Хуан бързо отдръпна пръстите си. Металът бе изгарящо горещ. Той погледна въпросително.
— Колоните, които видяхме от другата страна на стената, не са подпорни. Металът е прекалено тънък.
— Сигурен ли си?
— Обучението на тюлените, приятелю. Учат ни как се строят сградите, за да знаем как да ги взривим. Това тук е фалшива стена, а зад нея има метър празнина.
— За какво, по дяволите?
— Хайде да разберем.
Върнаха се в горещия склад. Линк извади сгъваем нож от раницата си. Забучи острието в металната обшивка, като проряза тънката стомана сякаш бе хартия. Направи огромна цепнатина до пода. После започна да реже енергично, а Хуан настръхна от противния звук.
— „Емерсън 7“ — каза Линк, като вдигна гордо ножа, по чието острие нямаше и следа. — Прочетох за него преди няколко години и не повярвах на рекламата. Но сега вярвам.
Той срита съдрания метал и влезе в тайната стаичка. Лъчът на фенера му разкри…
— Нищо. Празно е. Също като останалата част от проклетото място — каза Линк разочаровано.
— Мамка му.
Тръгнаха заедно из тясното помещение, като внимателно оглеждаха всеки сантиметър. Жегата беше непоносима.
Внезапно нещо привлече вниманието на Линк. Той се наведе и леко прокара пръсти по боядисания цимент. Ухили се широко и вдигна очи към Кабрило.
— Какво откри?
— Този цимент е нов. Не целият под, а само тази част.
Хуан също го забеляза. Част от пода, дълга около три метра и широка колкото тайната стаичка, беше много по-гладка и не изглеждаше толкова вехта.
— Какво мислиш? — попита Хуан.
— Идеално място за стълбище към мазето. Размерът е подходящ.
— Хайде да проверим.
Хуан зарови из раницата и извади пластичния експлозив. Насочи взрива надолу и вкара детонатора. Погледна бързо Линк, за да се увери, че е готов, и активира детонатора.
Излетяха от тайното помещение и спринтираха към вратата на склада. Линк я отвори широко и изминаха около петдесет метра навън, преди да се обърнат назад.
Експлозията беше приглушен трясък, който разби прозорците на покрива и изпълни склада с гъст циментов прах.
Докато чакаха праха да се слегне, Хуан изпита смътно предчувствие, от което гърбът му настръхна. Завъртя се и внимателно огледа джунглата. Блясъкът на светлина върху отразителна повърхност бе единственото предупреждение, от което се нуждаеше. Бутна Линк настрани и се метна на земята в мига, когато куршуми от различни пушки изсвистяха във въздуха над мястото, където бяха преди част от
