щяха да издържат небрежна инспекция. Когато включеха турбината, напрежението щеше да ги изстреля като куршуми, но това не бе проблем на Макс.
Той върна инструментите на мястото им и погледна припадналия пазач, за да се увери, че е жив.
Червеният шкаф бе натъпкан с пожарникарско оборудване — брадви, топлинни детектори и най- важното — резервоари за въздух и маски. Ако в електростанцията избухнеше пожар, пламъците щяха да бъдат подхранвани от керосина, затова в шкафа имаше и два сребристи металически костюма с качулки, които предпазваха от кошмарната жега.
Макс беше забелязал всичко това по време на първото си посещение в електростанцията и то му помогна да изготви плана си. Отряза качулката на единия костюм и го нахлузи, после облече и втория, така че всичко освен главата му бе изолирано двойно. Ботушите едва му станаха. Отнесе два резервоара за въздух до отворения капак. Движенията му бяха сковани като на робот от стар научно-фантастичен филм. Резервоарите имаха бронирани маркучи, които се включваха директно в костюма през клапан. Би предпочел да носи повече въздух, но не бе сигурен дали с пребитото си тяло би могъл да влачи допълнителната тежест.
Макс напъха резервоарите в тръбата и се изкатери след тях. Легна по гръб и затвори капака. Нахлузи качулката на горния костюм, отвори резервоара и си пое дъх. Въздухът имаше застоял металически вкус. Нямаше представа колко време трябваше да пълзи до повърхността, нито какво щеше да намери горе, но нямаше друг избор освен да потегли.
Бутайки резервоарите пред себе си, той изпълзя няколко сантиметра. В тръбата цареше абсолютна тъмнина, а грохотът на работещата турбина отекваше в главата му. Болката в гърдите бе поносима. Знаеше, че това няма да продължи дълго и скоро щеше да изпадне в агония. Но болката разсейваше от лоши мисли. Поне така му бе казал Линк, като му разказваше за обучението си като тюлен. Това е начинът, по който тялото ти казва да спреш да правиш нещо. Но не трябва непременно да го послушаш. Болката може да бъде пренебрегната.
Той стигна до колектора, където се събираха четирите тръби. Въпреки предпазните костюми усети жегата сякаш стоеше пред отворена врата на пещ. А след като влезеше в главната тръба, положението щеше да се влоши.
Мощта на изгорелите газове бе като ураган. Без костюмите и резервоарите за въздух Макс щеше да се опече и в същото време отрови от въглеродния двуокис. От всяка пора на тялото му се стичаше пот. Струваше му се, че някой допира нажежен ръжен в краката му.
Главната тръба беше с диаметър два метра и се издигаше под лек ъгъл. Макс нагласи ремъците на резервоара върху рамената си, но в същия миг кракът, с който бе затиснал втория, се плъзна. Струята горещи газове изстреля резервоара надолу в тръбата. Макс го чу как се удряше в стените.
Опита се да върви, но напрежението в гърба бе прекалено голямо. С всяка стъпка рискуваше да полети по тръбата като изчезналия резервоар. Отпусна се на ръце и колене и запълзя бавно. От зловещата жега колената и ръцете му се покриха с мехури въпреки предпазния костюм. Тежестта на резервоара притискаше ребрата и му създаваше чувството, че в гърдите му се търкат разбити стъкла.
— Болката… може… да… бъде… пренебрегната — повтаряше си той и пълзеше.
Хуан нареди да извършат оглед на остров Еос с малкия хеликоптер, който Джордж Гомес управляваше дистанционно от мястото зад председателя. Само Кабрило и Хали провеждаха първото наблюдение. Не че заместниците на отсъстващите бяха некомпетентни, но Хуан предпочиташе хората му да са до него в подобни моменти. Ерик, Марк и останалите можеха да предвидят заповедите сякаш четяха мислите му, а това често спестяваше ценните секунди, които бележат разликата между живот и смърт.
Еди беше в гаража и подготвяше надуваемата лодка заедно с Линк и неговите хора. На Еос имаше само един кей. Подозираха, че е сериозно охраняван, но това беше единственият им достъп до острова. Картините от камерата на малкия хеликоптер щяха да им покажат срещу какво се изправят. В лунния басейн водолазите подготвяха „Номад 1000“, в случай че им потрябва по-голямата подводница, и подреждаха резервоарите и екипировката за десетчленния нападателен екип. Оръжейниците бяха проверили всички оръжия на борда и се бяха уверили, че са почистени, а пълнителите им са в изправност. Отговорниците по щетите докладваха, че са готови, а Джулия бе на разположение в клиниката, ако се случеше най-лошото и потърсеха помощта й.
Гомес и хората му бяха работили по две и три смени след спасяването на Кайл Хенли в опити да поправят своя „Робинсън“. Пилотът не беше особено доволен от резултатите. Без надлежен тест по контролирани параметри не можеше да гарантира, че птицата щеше да полети. Всички механични системи бяха наред, но не знаеше как ще работят в реални условия. Асансьорът беше качил хеликоптера до главната палуба, а механикът поддържаше двигателя му топъл, но Адамс помоли Кабрило да го използва само в краен случай.
Хуан погледна дигиталния часовник на екрана. Разполагаха само с час и единадесет минути да намерят Макс и да спасят проклетия му задник. Всъщност разполагаха с по-малко, тъй като когато орбиталната балистична ракета удареше острова, вероятно щеше да предизвика огромна вълна. Изчисленията на Ерик показваха, че топографията на слабо населения залив Манделей ще намали ефекта на вълната, но всеки кораб в радиус от тридесет километра от Еос щеше да понесе сериозни щети.
„Орегон“ се намираше на двайсет и пет километра от острова, когато образът му се появи като сива бучка на фона на яркосиньото море, заради което тази част на Турция се славеше като Тюркоазения бряг.
Джордж насочи хеликоптерчето на хиляда метра над острова, достатъчно високо, за да не чуят двигателя. Тъй като слънцето бързо се спускаше на запад, нямаше да могат и да го видят. Еос представляваше купчина голи скали и тук-там полуплешиви борове. Гомес фокусира камерата на мястото, където „Отговорните“ бяха построили бункера, но не се виждаше нищо. Камуфлажът на входовете бе отличен, поне от тази височина. Единственото, което подсказваше, че крепостта въобще е там, бе асфалтираният път, опрял до подножието на нисък хълм.
— Хали, увеличи — нареди Хуан. — Виж дали можеш да откриеш врати.
— Дадено.
— Добре. Джордж, завърти. Искам да огледам плажа и кея.
Адамс насочи хеликоптерчето обратно към морето, за да доближи кея. Плажът се простираше само на няколкостотин метра и вместо с пясък бе покрит с избелени от водата камъни. Стръмните скали, които се издигаха от двете му страни, изглеждаха непревземаеми без алпинистко оборудване и няколко часа катерене.
Кеят се намираше точно в средата на плажа. Представляваше Г-образна конструкция, която навлизаше двайсетина метра във водата. Настилката му изглеждаше солидна и достатъчно широка за багерите и бетонобъркачките, които бяха използвали за построяването на бункера. Там, където кеят се сливаше с пътя, имаше метална барака. Плоският й покрив бе ограден с парапет. Зад бараката бе паркиран пикап.
На покрива видяха двама охранители с мощни бинокли. Автоматичните им оръжия лежаха до тях. Друга двойка пазачи се мотаеше по кея, а още двама патрулираха по плажа.
Комуникационните линии се намираха под земята, така че нямаше начин да ги повредят, за да изолират постовете на охранителите. Хуан предположи, че Зелимир Ковач бе мобилизирал охранителите и им бе наредил при първия признак за нещо подозрително да уведомят бункера, който да се запечата веднага.
— Превключи на топлинен образ — каза Хуан. Сцената на монитора се промени. Почти всички подробности избледняха, с изключение на телесната топлина, отделяна от охранителите. Екипи от по двама души бяха разположени на върха на всяка скала. Не ги беше забелязал при първия оглед.
— Как мислиш се придвижват типовете по скалите? — попита Джордж.
— Малки двигатели. Най-вероятно мотори или джипове като онези на Коринт. Страшно приятни за возене, ако никой не стреля по теб.
Кабрило се интересуваше повече от сигнала, който идваше от пътя. Изгорелите газове от електростанцията на „Отговорните“ бяха свършили чудесна работа по прикриването на топлинните следи. Дори за най-опитния наблюдател изглеждаше, че пътят просто излъчва насъбраната през деня жега. Оранжевата линия от термалния скенер продължаваше по протежение на кея. Сигурно използват дифузер, за да маскират допълнително топлинните следи, помисли си Хуан. Не успя да види колекторите на
