— Това е копие на един ръкопис от Държавния архив на Венеция. Открит е във Военноморския музей в папка, свързана с бойните галери.
Остин прочете заглавната страница. „Оправдание на един моряк“, публикувано през 1520 година. Безкрайно дългото заглавие описваше творбата като „Разказ на Ричард Блекторн, наемник, принуден да служи против волята си на испанската инквизиция, скромен моряк, винаги готов да защити името на Негово величество, който доказва, че отправените срещу него несправедливи обвинения са лъжовни, и предупреждава всички за нищо на света да нямат вяра на кръвожадните испанци“.
Остин погледна Перлмутер.
— Блекторн определено е майстор по безкрайните изречения, но какво общо има това с Роланд и с отдавна мъртвия Агирес?
— Всичко, момчето ми. Всичко. — Перлмутер погледна дъното на чашата си. — Момчето ми, както си станал, ще ми налееш ли още кафе? Чувствам се отслабнал от несгодите на пътуването. Сипи и на себе си.
Остин нямаше никакво намерение да става, но все пак се изправи и отиде да напълни чашите. Знаеше, че домакинът му работи най-добре, докато яде или пие.
Перлмутер отпи от кафето си и прокара пръсти по ръкописа, сякаш четеше Брайлова азбука.
— Можеш да го проучиш в подробности, но все пак ще ти дам кратко обобщение. Явно около Блекторн започнали да се носят ужасните слухове, че е служил доброволно на омразния испанец, и затова той решава да изясни нещата.
— Това става ясно още от заглавието.
— Човекът е бил загрижен да не се опетни името му. Бил роден в семейството на уважавани търговци от Съсекс. Става моряк на младини и се издига от юнга до капитан на търговски кораб в Средиземноморието. Пленен е от пирати бербери и пратен като гребец на алжирска галера. Галерата претърпява корабокрушение и той е спасен от един генуезец, който го предава на испанците.
— Напомни ми никога да не позволявам да ме спасява генуезец.
— Блекторн бил опасна личност. Според системата на Инквизицията всеки англичанин бил еретик и като такъв подлежал на арест, мъчения и екзекуция. Английските и датските моряци отбягвали испанските пристанища от страх да не бъдат задържани. Ако те спипат с библия на крал Джеймс или с издание на някой обявен за еретик древен класик, изгаряш в съвсем буквалния смисъл на думата.
Остин погледна папката.
— Значи или Блекторн е оцелял, или спомените му са написани от дух.
— Нашият капитан Блекторн е имал девет живота. Успял да избяга от испанците, но бил заловен отново. В крайна сметка бил изваден в окови от тъмницата и изправен пред съда. Обвинителят го нарекъл враг на вярата и го обсипал, както отбелязва той, с „други оскърбителни думи“. Бил осъден на смърт и вече го водели към кладата, когато се намесила съдбата в най-неочаквания образ на El Brasero.
— Това не беше ли един мексикански ресторант във Фолс Чърч?
— Не питаш подходящия човек. Винаги съм смятал „мексикански“ и „ресторант“ в едно и също изречение за не по-малък оксиморон от „умен катаджия“. El Brasero на испански означава „мангал“. Този прякор бил лепнат на Мартинес заради усърдието, с което предавал еретиците на огъня.
— Явно не е бил от хората, които би поканил на барбекю.
— Не, но въпреки това се оказал спасител на Блекторн. Англичанинът впечатлил Мартинес с находчивостта си и със знаенето на испански. Имало обаче и нещо още по-важно — Блекторн бил добре запознат с галерите и платноходите.
— Което показва колко силно желаел Мартинес да пипне Агирес — бил готов дори да пощади еретик за целта.
— О, да. От писанията му знаем, че Агирес бил особено опасен, тъй като му били поверени реликвите на Роланд и можел да ги използва, за да вдигне сънародниците си на бунт срещу испанците. Когато Агирес избягал с кораба си, Мартинес потеглил след него. Блекторн командвал главния му кораб. През 1515 година настигнали каравелата на Агирес край бреговете на Франция. Макар да бил хванат в безветрие и да разполагал с много по-малко и леко въоръжени хора, Агирес успял да потопи две галери и да обърне Мартинес в бягство.
— Колкото повече научавам за този Диего, толкова повече започва да ми харесва.
Перлмутер кимна.
— Стратегията му била блестяща. Склонен съм да поставя това сражение в колекцията на класическите морски битки, която подготвям. За съжаление, El Brasero се ползвал от услугите на информатор, който знаел, че Агирес винаги спирал за почивка на Фарьорските острови, преди да пресече океана към Северна Америка.
— Скаалсхавн — промърмори Остин.
— Знаеш ли го?
— Бях там преди няколко дни.
— Не бих казал, че мястото ми е познато.
— Не мога да те виня, доста е отдалечено. Живописно малко рибарско село с естествено защитено пристанище. Наблизо има интересни пещери.
— Пещери? — Сините очи на Перлмутер блеснаха от вълнение.
— Доста големи. Видях ги. От рисунките по стените бих казал, че са били обитавани още в дълбока древност. Възможно е баските или други народи да са ги използвали от стотици, ако не и хиляди години.
— Блекторн споменава пещерите в разказа си. Всъщност те играят централна роля в историята.
— Как по-точно?
— Агирес лесно можел да се отскубне от преследвачите си и да избяга в Северна Америка, където El Brasero никога нямало да го намери. По онова време баските били единствените мореплаватели, достатъчно дръзки, за да прекосят Атлантическия океан. Но Диего знаел, че El Brasero ще се добере до семейството му. Знаел също, че дори и да скрие реликвите в Северна Америка, испанецът ще го чака, когато се върне в Европа.
— Може да е решил да хвърли котва и поради по-важни причини — каза Остин. — Може да е искал да отмъсти на човека, който е съсипал живота му и е откраднал богатството му.
— Напълно възможно. El Brasero бил абсолютно твърдо решен да довърши започнатото. Прехвърлил се на боен кораб, два пъти по-голям от каравелата на Диего. Отново поставил за капитан Блекторн. Корабът бил въоръжен до зъби и бързо щял да види сметката на баските. Но Диего знаел за предателя от предишната среща и предвидливо извел каравелата по-далеч от пещерите. Разположил неколцина от хората си на брега, където испанците можели да ги видят, и когато Мартинес спуснал лодките, хората на Диего избягали в пещерите, като подмамили преследвачите си да ги последват.
— Надушвам капан.
— Обонянието ти е по-добро от това на Мартинес. Все пак трябва да отбележим, че сигурно е бил разсеян от мисълта, че скоро ще изгори Диего и екипажа му.
— Онези пещери са истински лабиринт. Идеално място за засада.
— Тогава съм сигурен, че ще се изненадаш, като научиш какво се случило. Каравелата нападнала бойния кораб и сплашила малобройния му екипаж с няколко оръдейни изстрела. После взели кораба на абордаж и го завладели. В същото време Диего пуснал в ход и засадата. Предварително бил замъкнал едно от оръдията си в пещерите и с негова помощ помел атаката. — Перлмутер вдигна дундестия си юмрук, сякаш преживяваше битката. — El Brasero бил добър фехтовач, но Агирес бил още по-добър. Вместо да го убие веднага, си поиграл с него, преди завинаги да угаси пламъка на Мангала.
— И къде е господин Блекторн в цялата тази картина?
— Един от хората на El Brasero понечил да стреля в Диего. Блекторн го убил. Диего наредил на хората си да му доведат Блекторн. Англичанинът разказал историята си. Диего се нуждаел от опитен капитан за бойния кораб, така че му предложил сделка. Блекторн щял да получи големия кораб, ако прибере хората на Диего в родината им. Няколко седмици по-късно, според разказа на англичанина, той влязъл в Темза с наградата си.
— А какво станало с реликвите на Роланд?
