Райън тресна слушалката. Ама че лудост! Сякаш корабът си беше наумил нещо. Огледа морето пред себе си. Поне не им се изпречваха никакви съдове или суша. В най-лошия случай щяха да останат без гориво някъде насред Атлантика. Вдигна микрофона, за да информира крайцера за затрудненото им положение, но бе прекъснат от вика на Мърсър.
— Щурвалът се завърта!
Помощникът се опитваше да задържи колелото, което бавно се завърташе надясно — и насочваше кораба към крайцера. Райън също го сграбчи и двамата с Мърсър се опитаха да върнат кораба на курса му. Напрегнаха всичките си сили, но щурвалът се изплъзваше от потните им длани и „Морски страж“ се приближаваше към военния кораб.
Датчаните бяха забелязали промяната в курса. От радиото отново прозвуча познатият глас:
— Обадете се, „Морски страж“. Говори капитан Петерсен. Какво сте намислили?
— Имаме проблем с управлението. Щурвалът е заял и не можем да изключим двигателите.
— Невъзможно — каза Петерсен.
— Кажете го на
— Ще се отдръпнем, за да ви осигурим свободно място — обади се накрая Петерсен. — Ще предупредим и другите кораби по пътя ви.
Крайцерът започна да се оттегля.
Но преди да успее да се отдалечи, „Морски страж“ направи рязък завой и се насочи право към него като гигантско управляемо торпедо.
Матросите на крайцера се изсипаха на палубата и започнаха да махат като обезумели на приближаващия кораб да завие. Крайцерът даде няколко къси предупредителни сигнала със сирената си. По радиото се разнесоха думи на датски и английски.
Щом видяха, че двата кораба са на няколко секунди от катастрофата, моряците се втурнаха да спасяват живота си.
Райън натисна с цялата си тежест щурвала в последен отчаян опит да предотврати неизбежния сблъсък. Все още се бе вкопчил в него, когато корабът се вряза в борда на крайцера. Острият нос на „Морски страж“ проби стоманените плочи на корпуса като байонет. Чу се ужасяващият писък на разкъсван метал.
„Морски страж“ отстъпи в океана като зашеметен боксьор, току-що получил здрав удар в носа. През пробойната в корпуса на крайцера нахлуваха хиляди литри вода. Екипажът скачаше в спасителните лодки.
Изпадналите в паника репортери, които вече бяха не наблюдатели, а участници в историята, се мъчеха да намерят някой, който да им каже какво да правят.
Някой крещеше за помощ. Хора от екипажа и журналисти измъкваха нечие окървавено тяло от металната каша, която допреди секунди бе носът на кораба.
Райън закрещя всички да напуснат кораба.
В цялата тази врява и объркване никой не погледна нагоре и не видя реещия се високо над корабите хеликоптер. Машината направи няколко кръга като гладен ястреб, след което се отдалечи успоредно на брега.
3
На 2200 км югоизточно от Фарьорските острови изследователският кораб „Уилям Бийб“ стоеше на котва в ледените води на Баренцово море. Върху 75-метровия тюркоазен корпус бяха изрисувани буквите НАМПД. „Бийб“ бе кръстен на един от пионерите в дълбоководните проучвания и от него бяха щръкнали стрелите на мощни кранове и лебедки, способни да издигат от океанското дъно цели кораби.
На кърмата стояха четирима души в неопренови костюми, вперили погледи към мястото, където океанът бушуваше като кипящ казан. Повърхността изсветля, издигна се в пенест бял купол и спасителната подводница „Морска минога“ изскочи от водата като мутирал левиатан, излязъл за глътка въздух. С точността на трениран боен отряд четиримата спуснаха по задната рампа надуваемата лодка с външен двигател, скочиха в нея и се понесоха към подмятаната от стихията подводница.
Екипът закрепи кабели към яркооранжевия съд, мощният мотор на лебедката на борда на „Бийб“ изръмжа и „Морска минога“ се надигна от водата. Беше с цилиндричен корпус и странно скъсен, подобен на акордеон нос.
Кранът бавно се завъртя над палубата и постави подводницата в специално пригоденото стоманено гнездо. Люкът в горната част на ниската командна кула се отвори и се стовари шумно върху металния корпус. Кърт Остин подаде глава и примигна като къртица. Сивата му, почти платинена коса проблясваше на металната светлина на смръщеното небе.
Остин махна на екипажа, промуши широките си рамене през тесния люк, излезе навън и застана до командната кула. Миг по-късно Джо Дзавала също се измъкна и подаде на партньора си лъскава алуминиева кутия.
Остин метна кутията на набития мъж на средна възраст, който стоеше под стълбата. Човекът бе облечен във вълнен пуловер с висока яка, жълти непромокаеми панталони и мушама. При вида на летящата кутия нададе отчаян вик. Улови я, едва не я изпусна, след което я притисна до гърдите си.
Докато Остин и Дзавала се спускаха по стълбата, руснакът отвори кутията и извади увит в хартия предмет, поставен в защитен стиропор. Смъкна хартията и всички видяха тежка четвъртита бутилка. Той я гушна като новородено и замънка нещо на руски.
Забеляза обърканите изражения на хората на НАМПД и обясни:
— Извинете, господа. Благодарих на Бога, че съдържанието на контейнера е останало непокътнато.
Остин погледна етикета и се намръщи.
— Да не би да се спуснахме на деветдесет метра дълбочина до потънала подводница само за да спасим бутилка
— О,
Грижливо разви другите бутилки — звучно целуваше всяка, преди да я постави обратно в кутията.
— „Руска перла“ е една от най-добрите водки, а „Московская“ е върхът. „Чародей“ е най-добра много студена.
Остин се запита дали изобщо някога ще успее да разбере руския начин на мислене. После каза:
— Ясно. Както го обяснявате, потопяването на цяла подводница само за да охладите питието си, е в реда на нещата.
— Подводницата беше стар модел „Фокстрот“, използван само за тренировки. Излезе от употреба преди повече от тридесет години — каза Власов и отправи на Остин 14-каратова златна усмивка. — Трябва да признаете, че именно
— Mea culpa.2 Навремето не ми се струваше чак толкова лоша идея.
Власов затвори капака на кутията.
— Е, значи потапянето беше успешно?
— Като цяло, да — каза Дзавала. — Имахме някои технически проблеми. Нищо сериозно.
— Трябва да го полеем тогава — каза Власов.
Остин взе кутията от руснака.
— Точно сега е моментът.
Взеха три пластмасови чаши от столовата и отидоха в залата за инструктаж. Власов отвори бутилката „Чародей“, наля щедри дози и вдигна чаша.
— За храбрите младежи, които умряха на „Курск“.
Изгълта водката си, сякаш пиеше билков чай. Остин отпи предпазливо. От опит знаеше, че в силната руска огнена вода се спотайват истински демони.
— И за това случаи като „Курск“ никога да не се повтарят — каза той.
