Полуелфът се заслуша. Да, прав беше. Сега чуваше съвсем ясно пронизителния звук от хупака на Тас, от който можеше да ти настръхне косата — това бе сигнал за тревога.
— Неприятности. Събери всички тук — прошепна той. Лорана видя напрегнатото изражение на лицето му и веднага отиде при останалите. Танис се обърна рязко към съдържателя, който тъкмо се измъкваше иззад бюрото. — Къде отиваш?
— Да проверя стаите ви, сър — отвъдна мъжът и побърза да се скрие в кухнята.
В същия момент Тас влетя в хана.
— Стражи! Идват насам!
— Не вярвам да е заради нас — възпротиви се Танис, но внезапно го порази една мисъл. — Тас…
— Нищо не съм направил, честно! — запротестира кендерът. — Дори не успях да стигна до пазара, а само до края на улицата. Там имаше цял взвод. Идва насам.
— Какво става? Какъв взвод? — попита Стърм, който тъкмо влизаше в общото помещение. — Това поредната кендерска измишльотина ли е?
— Не — сряза го Танис. — Запазете тишина! Всички замълчаха. Сега тропотът на множество подковани ботуши се чуваше съвсем ясно. Спътниците се спогледаха тревожно.
— Съдържателят се изпари. Някак прекалено лесно влязохме в града, значи ще последват неприятности. — Танис се почеса по брадата. Даде си сметка, че всички чакат неговото решение. — Лорана, ти и Елистан се качете горе. Стърм и Гилтанас ще останат с мен. Останалите да се качат в стаите си. Ривъруайнд, ти отговаряш за тях и заедно с Карамон и Райстлин ще ги защитавате. Райст, ако се наложи, използвай магия, Флинт…
— Аз съм с теб — заяви джуджето, без да го изслуша. Танис се усмихна и сложи ръка на рамото му.
— Дори не съм си помислил, че няма да тръгнеш с мен. Флинт се ухили, извади бойната брадва от калъфа на гърба си и я подаде на Карамон.
— По-добре да я вземеш ти, отколкото тия въшливи стражи.
— Идеята е добра — отбеляза Танис, откопча от кръста си Змееубиеца, вълшебния меч, даден му от Кит-Канан, краля на елфите, и го подаде на Карамон.
Гилтанас също предаде безмълвно меча и лъка си.
— Хайде, Стърм, ти си наред. — Карамон протегна ръка.
Рицарят се намръщи. Старинният двуостър меч и ножницата бяха единственото, останало от баща му, изчезнал безследно, след като беше изпратил съпруга си и невръстния си син в далечни земи, за да спаси живота им. Той разкопча бавно ножницата от колана си и я подаде на Карамон.
Воинът забеляза неохотата му и стана сериозен.
— Знаеш, че при мен са в пълна безопасност, Стърм.
— Знам. — Рицарят се усмихна мрачно и погледна към застаналия на стълбите Райстлин. — Освен това винаги мога да разчитам на великия червей Катирпелиус, който ще ги защити, нали така, магьоснико?
Райстлин се изненада, че си е спомнил онзи момент в опожарения Солас, когато измами таласъмите, че мечът на Стърм е омагьосан. Та това бе почти благодарност! Райстлин се усмихна за миг.
— Да. Можеш да разчиташ на Червея. Не се бой, рицарю. Мечът ти е в безопасност, както и животът на онези, които сте поверили… ако изобщо нещо е в безопасност… Сбогом, приятели — прошепна той и странните му очи проблеснаха. — На някои от нас не им е писано да се видят повече в този свят! — Магьосникът се поклони, прибра полите на червената си роба и се изкачи по стълбите.
„Няма ли поне един път да се оттегли нормално, а не с гръм и трясък“ — помисли раздразнено Танис, но чу тропота на подкованите ботуши пред вратата на хана и припряно ги подкани.
— Тръгвайте! Дори и да е прав, в момента нищо не можем да сторим.
Останалите го погледнаха тревожно и неохотно се подчиниха. Карамон остана с изваден меч, докато всички не се прибраха в стаите си.
— Не се притеснявайте за нас — изпрати ги смутено той. — Ние ще се оправим. Ако не се върнете до довечера…
— Не ни търсете! — заповяда Танис, отгатнал мисълта му. Злокобното предсказание на Райстлин го бе разтревожило повече, отколкото си даваше вид. Познаваше го много отдавна и съзнаваше, че могъществото му расте, както растат и черните сенки, които го заобикалят. — Ако не се върнем, заведи останалите в Саутгейт.
Карамон кимна неохотно и се отправи към стълбите.
Оръжията подрънкваха на всяка крачка.
— Може да е само рутинна проверка — отбеляза припряно Стърм, който наблюдаваше стражите през прозореца на хана. — Ще ни разпитат и ще си отидат.
— Имам чувството, че идват да ни арестуват. Забеляза ли как всички се покриха? Но ще трябва да се задоволят само с някои от нас.
Охраната влезе в хана начело с началника на полицията. Стражът от градската стена също беше там.
— Това са те! — извика той и ги посочи. — Ето го рицаря, нали ви казах. С него са брадатият елф, джуджето, кендерът и елфският големец.
— Добре, добре — побърза да го прекъсне началникът. — Къде са останалите? — попита той и даде знак на стражите да насочат арбалетите си към тях. Не разбирам защо е всичко това? — Танис се опитваше да бъде спокоен. — Ние само минаваме през Тарсис. Така ли посрещате чужденците във вашия град?
— Тук чужденците не са добре дошли — отвърна началникът Погледът му се насочи към Стърм и той направо изръмжа.
— Особено тези от Соламния! Ако сте невинни, както твърдите сигурно няма да имате нищо против да отговорите на някои въпроси на Господаря и неговия съвет. Къде е останалата част от групата?
— Приятелите ми са изморени и си почиват. Пътуването ни беше дълго и изтощително. Не е нужно да ги безпокоите. Ние четиримата ще дойдем с вас и ще отговорим на въпросите на съвета.
— Петима — обади се Тас, но никой не му обърна внимание.
— Доведете ги всичките — нареди началникът на хората си. Двама стражи се запътиха към стълбите, но те изведнъж избухнаха в пламъци. Помещението се изпълни с дим. Всички хукнаха към вратата. Танис сграбчи Таселхоф, който наблюдаваше зрелището с широко отворени очи, и го извлече навън.
Полицейският началник надуваше неистово свирката си, стражите търчаха по улицата и създаваха още по-голяма паника. Но пламъците изгаснаха така бързо, както и избухнаха. Той прекрачи пребледнял вратата на хана. Танис надникна над рамото му и поклати глава. Нямаше и следа от дим — всичко беше абсолютно непокътнато. От горната част на стълбището се дочуваше съвсем слабо гласът на Райстлин. Началникът погледна натам и напевът утихна. Танис преглътна и си пое въздух. Предполагаше, че е не по-малко блед от полицая. Силата на Райст определено растеше…
— Магьосникът сигурно е горе — измърмори началникът.
— Браво бе, свирчо, доста време ти трябваше, за да загрееш… — започна Таселхоф с тон, който обикновено донасяше неприятности. Танис го настъпи и кендерът млъкна, но не пропусна да го изгледа отровно.
За щастие началникът не го беше чул. Той се обърна към Стърм.
— Значи идвате с нас тихо и кротко, разбрахме ли се?
— Имате честната ми дума. Можете да си мислите за рицарите каквото искате, но трябва да знаете, че моята чест е моят живот. Добре — съгласи се началникът и се обърна към стражите. — Двама да останат до стълбището. Останалите, покрийте всички изходи. Проверявайте всеки, който влиза и излиза. Всички ли имате описанията на чужденците?
Стражите закимаха, а двамата, които трябваше да охраняват стълбището, погледнаха страхливо нагоре и застанаха възможно най-далеч. Танис се усмихна мрачно на себе си.
Петимата тръгнаха след началника. Таселхоф грееше от щастие. Когато излязоха на улицата, Танис забеляза раздвижване зад един прозорец на втория етаж. Там стоеше Лорана с изкривено от страх лице. Тя вдигна ръка и устните й оформиха думата „съжалявам“ на елфски. Танис си спомни предсказанието на Райстлин и болката отново прониза сърцето му. Светът му се стори сив и пуст при мисълта, че може никога повече да не я види. Изведнъж осъзна колко близка му бе станала през последните нерадостни месеци. Безрезервната й вяра, смелост и несломимата й надежда го изпълваха с енергия! Колко различни бяха с
