Що и твори, и разрушава, Отказаха ти и смъртта: С безсмъртие ти бе наказан, Но ти от туй не възропта, И твоя път бе отбелязан С проклятия, с които ти И Гръмовержеца смути: Прозрял съдбата, не поиска Пред него ти да паднеш ниско. С мълчание го суеверен Направи ти, и блед и плах, Тъй че в ръцете му от страх И мълниите да треперят. Божествен подвига ти бе И сякаш отреден отвека С непостижимото небе Да обручи чрез дух Човека. Ти от високо бе ударен. Но волята ти, твърдостта И яростта на дух пожарен — За нас са дар на мъдростта: Ти — бог на смъртните и знак На силата им, на съдбата — Човекът като теб в борбата До бога се издига пак; Поток е той, що чист извира, Но се размътва в своя път; И често шепота разбира Той на орисаната смърт, И страда, и в скръбта проглежда, И в пустотата дири бряг. Ала на страшний вечен мрак И сън без радост и надежда Срещу поставя своя дух, Упорството му, глъбината, Що би предсетил с остър слух Възмездието на съдбата, И пътя й би начертал, И тайната и би изведал, И вещи тайнства познал, Би претворил Смъртта в Победа. По-долу привеждаме и превода на Любен Любенов.
ПРОМЕТЕЙ I Титан! С безсмъртен взор прозря човешкото страдание и тежко отчаяние, а като Зевс не ги презря; а пък с какво бе награден? С ужасни мъки, вечен плен, с окови, лешояд, скала и унизителни тегла; с агония, която с вик ти не издаде ни за миг; в бедата си самотен бе и бдеше да не издадеш въздишка, стон или шептеж към безпощадното небе. II Страдание и воля страстно се състезаваха при теб — те изтезават с гняв свиреп, щом да убиват са безвластни. И боговете безучастни, тиранството на ориста, Законът на ненавистта /която същества създава, та после да ги умъртвява/ не се смилиха да умреш: безсмъртието — дар зловещ — бе твое: с чест носи го ти. От теб изтръгна Зевс едно: Заплахата — и тя обратно му върна твоя гнет трикратно; а ти прозря съдбата — но не му я с дума извести; и бе присъда туй мълчание: той в безполезно отчаяние от страх нескриван се изпълни и трепереше ръката с мълнии! III
