Българските преводи на Байронова лирика

Грехът ти бе, че си добър
        човека ти да просвещаваш
        и от беди да го спасяваш,
за да е умен, смел и твърд.
Но, свише като теб смутени,
от твойта сила вдъхновени,
от твърдостта ти и борбата
на твоя дух непроницаем,
твърд пред Небето и Земята,
добре една поука знаем:
за нашта мощ и участ свято
знамение си и девиз;
човек е като теб мъжествен
и с произход почти божествен,
        размътен вир от извор чист;
дарен е със способността
да си предскаже участта,
отчаяната си борба,
безпомощната си съдба,
която могат да възпрат
и волята му, и духът,
        и неговият ум могъщ,
че той за себе си откри
        награда в мъките дори;
от дързост горд, ако веднъж
Смъртта в Победа претвори!

Шильонски сонет. Преведен е и от Д. Мамарчев, Д. Статков и Цв. Стоянов. Привеждаме цялостно превода на Цв. Стоянов.

ШИЛЬОНСКИ СОНЕТ

Ти, вечен дух на разума неукротим,
ти, Свобода, най-ярка си в тъмниците —
сърцата там се вдигат като птиците
и следват само твоя път любим!
В окови чакат твоите синове,
захлупва ги безслънчево владичество,
но побеждават в свойто мъченичество —
и те прославят всички ветрове.
Шильон! Ти светиш като кървав кръст,
сияе подът на килията убога.
Тук Бонивар като във прясна пръст
дълбал е своите стъпки в изнемога.
Не пипайте следите околвръст!
Те вик са от неправдата към бога.

Шильонският затворник. Преведено е и от Д. К. Попов5, чийто превод е публикуван няколко пъти цялостно или частично в христоматии, сборници и списания; по-късно от Н. Килифаров6 и Димитър Осинин7. Привеждаме цялостно I част от превода на Д. К. Попов:

О, вижте как съм побелял,
Макар не толкоз престарял.
Не от внезапен страх нощя
Ме тази участ сполетя.
Сгърбих се, с бръчки на чело,
Но не от труд или тегло —
Тъмницата ме разруши:
От въздух, слънце ме лиши,
И аз, в окови хвърлен там,
Линеех, чезнех, без да знам.
Такваз е нашата съдба:
Баща ми падна във борба
За вяра — и в последний час
В завет я даде той на нас.
Ний бяхме седем — няма шест:
И всички те измряха с чест.
Баща ми, старец изнурен,
На огън жив бе изгорен,
А там на бойното поле
Кръвта на двама се проле;
Двоица затворът грабна
И двама морска глъбина.
От всички само аз един,
Разбит и най-злощастен син,
Презрян от лютата съдба,
Останах жив, за да скърбя.

Песен за лъдитите. Преведена и от Невена Стефанова и Димитър Статков.

Та значи вече няма да се скита… Преведено и от Л. Любенов (в кн. на А. Мороа „Байрон“, С, Нар. култура, 1980).

Станси. Преведени и от Димитър Статков.

На тоя ден навърших тридесет и шест години. Преведено и от Димитър Статков.

,

Информация за текста

© 1989 Любен Любенов

© 1989 Радка Трендафилова

Сканиране: NomaD, 2008

Разпознаване и редакция: sir_Ivanhoe, 2008