- 1
Мечката, вълкът и лисицата
Осетинска приказка
Мечката, вълкът и лисицата били приятели. Имали четири хляба. На всекиго се падал по един хляб и един оставал излишен.
Замислили се какво да правят с излишния хляб. Мечката, като най-силна, казала:
— На всекиго от нас се пада по един хляб. Нека четвъртият се падне на този, който сънува най-чуден сън.
Съгласили се.
Мръкнало и легнали да спят. Сутринта станали и мечката предложила на приятелите си да разкажат кой какъв сън е сънувал. Вълкът и лисицата казват на мечката:
— Ти си най-голяма, кажи ти първа какво си сънувала.
Мечката започва:
— Сънувах, че съм в един пчелин сред кошери, пълни с мед, и хайде — яж по избор от най-белия! Наядох се с мед до пресищане.
— Е, а ти какво сънува? — питат мечката и лисицата вълка.
— Аз сънувах, че съм в една кошара с агнета — казва вълкът. — Разхождах се насам-натам сред тях, късах им тлъстото край опашките и си го изяждах. И сега на — изнемогвам от пресищане.
— Е, а ти, лисо, какво сънува, какво видя насън?
— А какво можех да видя насън? — казва лисицата. — Гледах вас двамата и когато видях, че единият си хапва мед, а другият — тлъсто агнешко, не можах да заспя. Не ме хвана сън и изядох излишния хляб.
Мечката се разярила и вика:
— В такъв случай няма да делим по равно и другите три хляба.
— А как ще ги ядем? — питат вълкът и лисицата.
— Ето как — казва мечката. — Нека всеки от нас разкаже как се напива, и на този, който се напива най-бързо, ще дадем и трите хляба.
— Да бъде както казваш — отговарят вълкът и лисицата, — но ти, мецо, си най-голяма, разкажи първо ти как и от какво се напиваш.
Мечката заразказвала:
— Щом джибрите кипнат и на повърхността им се надигнат мехурчета, ракиената миризма така ме удря в главата, че веднага се напивам.
— Е, вълчо, а сега ти — казват мечката и лисицата.
— Щом насипят прекипялата ракиена каша в казаните и подкладат огъня да варят ракия и щом от комина започне да излиза ракиена миризма, тя ме удря в главата и аз вече съм пиян.
Лисицата нищо не рекла, скочила бързо на крака, разтреперала се и припаднала. Мечката и вълкът се уплашили, хвърлили се към нея и питат:
— Какво става с теб?
Налели вода в устата й. Изминало доста време, а лисицата лежи в безсъзнание. На края дошла на себе си. Мечката и вълкът тревожно я питат:
— Какво ти стана, лисо?
— Напих се от вашите разговори за пиене! — със слаб глас им отговаря тя. И трите хляба се паднали на лисицата.
Информация за текста
© 1976 Иван Троянски, превод от руски
Сканиране: Boman, 2010
Редакция: Alegria, 2010
Издание:
Кавказки народни приказки
Издателство „Георги Бакалов“, Варна, 1976
Редактор: Панко Анчев
Художник: Иван Кенаров
Худ. редактор: Стоимен Стоилов
Техн. редактор: Георги Петров
Коректор: Маргарита Георгиева
Приказките са подбрани от следните издания:
Осетинские народные сказки, собрал Г. А. Дзагуров (Губади Дзагурти), Издательство „Наука“ — Главная редакция восточной литератуы, Москва, 1973
Золотой сундук, составление, перевод с татского и приложения Арманда Кукулу, Издательство „Наука“ — Главная редакция восточной литературы, Москва, 1974
Дагестанские народные сказки, перевод и обработка Натальи Копиевой, Издательство „Детская литература“, 1974
Грузинские народные сказки, Сто сказок, сборник составлен и переведен Г. А. Долидзе, Издательство „Мерани“, Тбилиси, 1971
И със съдействието на Съюзите на писателите на Арменската ССР и на Грузинската ССР.
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/15501]
Последна редакция: 2010-02-14 13:00:00
- 1
