В тази книга се разглеждат интимните отношения между мъжа и жената. Оттук произлизат много въпроси: Трябва ли и бива ли да се описва, разглежда и обсъжда това, което се случва в тихото усамотение на двама влюбени? Не би ли било по-красиво и по-богато на преживявания, ако влюбените бъдат оставени да изпитат телесния израз на своето взаимно влечение, необременени със знания? Не се ли регулира сексуалността от само себе си, управлявана от инстинкта? Опитът, който можахме да натрупаме по време на дългогодишната практика в брачната консултация1, показва, че познанията в тази област позволяват по-добре да се намери пътят към една щастлива взаимност, докато незнанието често го прегражда.
Сексуалността в никакъв случай не е най-важното в нашия живот. Изоставим ли я обаче да вилнее без контрол, тя унищожава дълбокото съдържание и смисъла на нашето съществувание. Ако я ограничаваме прекалено или я обременяваме с представи за греховност, тя повяхва и ние се лишаваме от много красота и възвисяващи преживявания. С други думи: сексуалността трябва да намери своето място в цялостния живот. Нейното значение за доброто самочувствие е различно за различните хора и зависи от индивидуалните им нужда. Не е правилно обаче само от тези разлики да се извеждат морални норми.
Читателят не бива да очаква да намери тук решение на всички брачни проблеми. Ние ще поставим на преден план сексуалната им страна, без да подценяваме нейната тясна връзка с други брачни и семейни въпроси. Все пак ние написахме тази книга така, че внимателният читател да намери в нея нови знания и на тази основа да преразгледа критично онези фактори, които при дадени обстоятелства затрудняват общуването му с партньора.
В различните раздели на книгата съзнателно се избягва широко цитиране на мислите и трудовете на други автори в интерес на яснотата на изложението. Въпреки това нашата книга е резултат на основна преработка на научната сексологична литература, без чието познаване е невъзможна успешна дейност в брачната консултация. Тя се опира на опита от консултацията и включва резултатите от собствени проучвания.
Ако се опитаме да представим научно и същевременно общодостъпно най-интимните човешки взаимоотношения, съществува опасността да се отразят недостатъчно богатството на преживяванията и емоционалният тон на чувствата. За поезията е много по-лесно, отколкото за строго научния език, да отрази това, което движи влюбените, какво те чувствуват, мислят, какво си казват един на друг с погледи, жестове и нежни думи. В какъв богат на нюанси поетичен език могат влюбените да говорят за сексуалността, без да употребят тази дума! Именно защото се обичат, на тях са им достатъчни намеци, перифрази, сравнения, останалото четат по погледа, ръкостискането, гласа и се разбират. Тъкмо обратно на това, общоразбираемите преводи на професионалните изрази звучат студено, грубо, отблъскващо. Ако обаче не забравяме, че дължим на учени от много поколения възможността да опознаем и да подчиним на волята си действуващите в природата, в обществото и в любовната среща на двама души закони — тогава професионалните термини стават единствения инструмент, с чиято помощ можем да предаваме научното знание на всички. Така всеки отделен човек може да узнае необходимото, за да се разбере с партньора си. На основата на дълбоко мислене и научно обосновано поведение става възможно всеки да намери своя индивидуален език в любовната среща, дори без думи.
В брачната консултация, както и в други области на клиничната практика, особено в психотерапията, ежедневно лекарите и психолозите се изправят пред сексуални проблеми, които пациентите им доверяват заедно с другите свои грижи.
Четири примера, представени така, че лицата да не могат да се разпознаят, ще въведат читателя в тематиката на книгата и ще покажат какви затруднения се срещат най-често в интимната сфера на семейното щастие.
Тридесетгодишна жена — омъжена от осем години за връстник, майка на две малки деца, секретарка в индустриално предприятие — е изпратена от своя лекар за психотерапевтична консултация по повод сърцебиене, чувство на страх и неспокойствие, за които основният преглед не е показал органични причини. В разговора пациентката съобщава, че оплакванията й се появяват предимно вечер, след като си легне, но не ежедневно.
След като в процеса на разговора по много вълнуващи я проблеми е настъпила атмосфера на доверие, започваме да говорим за брака и и съвсем непринудено възниква въпросът, дали е удовлетворена в интимността. Младата жена свежда глава и очите й овлажняват. Тази реакция е по- красноречива от всяка дума и след кратко забавяне тя започва да говори от начало със запъване, а след това — все по-свободно, дълго и подробно за това, което от години я подтиска, но не е намерила смелост да сподели с някого или да се обърне за съвет: „Ние се запознахме, когато бяхме по на осемнадесет години. Преди това не сме имали никакви други познанства, надхвърлящи приятелските отношения. По сексуалните въпроси не бяхме просветени нито от родители, нито от учители. Само от връстници сме чували едно-друго, но в една отблъскваща форма. Срамувахме се да си говорим за тези неща. Две години бяхме една щастлива двойка; във всичко, което сме предприемали, чувствувахме взаимна любов, уважавахме се и се разбирахме. Нашите ласки се ограничаваха в целувки и прегръдки. Повече не си позволявахме. До първото сношение се стигна след две години, когато моите родители веднаж бяха излезли от къщи. Тогава аз изобщо не бях настроена и подготвена за това и изживявах хиляди страхове, че родителите ми внезапно могат да се върнат. Откровено казано, от това преживяване бях малко разочарована. Всичко бе така припряно. Намирах другите нежности по-красиви. По-късно се страхувах при всяко сношение от забременяване. Иначе с мъжа си имам добър брак. Ние взаимно се поощряваме и си помагаме, той участвува усърдно в домакинството. Само за ласки не му идва на ум (днес още по-малко от преди). Той не забелязва изобщо, че аз ги очаквам и че съм разочарована, ако за цял ден не ме погали и не ми каже нещо мило. За мен като жена не е прилично да му увисвам на врата. Когато ме потърси, вие разбирате какво искам да кажа, той е нетърпелив и на мене ми липсва любовната ласка. Само много рядко, когато той е много мил към мен или по някакви други причини съм настроена, получавам нещо от сношението. Най-често обаче — нищо. Не съм недоволна от брака си като цяло, но естествено не съм и истински щастлива при такъв изход от близостта ни. Липсва ми последното удовлетворение — преди всичко тогава, когато съм била истински възбудена и съм искала сношението. Ако съм се почувствувала задоволена, спя спокойно и дълбоко, понякога дори в прегръдката му, ако остане при мен. На другия ден съм уравновесена и радостна. Когато обаче не съм получила нищо от това, обикновено съм неуравновесена, нервна и раздразнителни.“ В по-нататъшния разговор пациентката съобщава, че изпада в страхови състояния именно когато сексуалното общуване със съпруга и завършвало неколкократно без задоволяване.
Тридесет и осем годишен мъж на ръководна работа се явява в брачната консултация и пояснява, че в същност е дошъл заради жена си. Тя отказала сама да потърси консултацията или да говори в негово присъствие. „Състоянието на нашия брак ни подтиска от дълго време — повече мен, отколкото жена ми. Тя е четири години по-млада от мен; оженихме се преди дванадесет години, когато тя беше 21- годишна. Аз мисля, че ние се свързахме по любов и до днес се разбираме почти във всяко отношение. Тя работи половин ден като продавачка и е грижлива домакиня и майка на нашия осемгодишен син. Ние си допадаме духовно, четем заедно хубави книги, ходим на концерти и разговаряме за тях. Само по сексуалните въпроси не се разбираме. Още преди сватбата тя ме отблъскваше, когато се опитвах да се доближа до нея, въпреки че отдавна се познавахме и бяхме твърдо решили да се оженим. Преди годежа това не е редно — така отговаряше тя на моите желания. След сватбата нещата в същност не се промениха много. Тя рядко ми отказва нещо направо, но аз чувствувам, че ме приема, за да не ме разочарова. Тя самата не проявява никакъв интерес към това, доволна е, когато я оставя на мира — по възможност в продължение дори на седмици. Вие ще ме разберете, аз не съм стар, а тя е привлекателна и ми е трудно да се въздържам. Аз се старая с всички сили да спечеля разположението й, но тя остава студена. В първите години вярвах, че това състояние ще се промени след идването на детето. За съжаление тази надежда не се оправда. Ние сме разговаряли на тази тема, въпреки че тя предпочита да я избягва. Тя изобщо не може да си представи
