Ако мъжът не е в състояние да продължи акта до оргазъма на по-бавно реагиращата жена, той трябва да направи това с пръст, внимателно, сръчно и с любов. Тази практика е обичайна за много брачни двойки и няма никакво основание те да се отказват от нея, като се има пред вид, че жената копнее за разтоварващия завършек. Други жени губят интерес към това, когато оргазъмът на мъжа е стихнал и предпочитат неговата ръка пред гениталния контакт.
Включването на еякулационния рефлекс поставя граница на времетраенето на коитуса от страна на мъжа. Продължителността на прегръдката зависи обаче от усмотрението на двамата. При липса на време съществуват малко изгледи за дълбоко, трайно и обогатяващо изживяване. И точно в това е въпросът.
Що се отнася до желаната честота на сношенията, поне понастоящем индивидуалните разлики при жените са много по-големи, отколкото при мъжете. Освен това половите желания на жената зависят много по-малко от предразположението, отколкото от отношението й към партньора. Не една жена може месеци, дори години наред да понася въздържанието, ако няма партньор, когото да обича или ако любимият мъж се намира далеч от нея. Но ако те са заедно, половите потребности могат да станат неограничени и далеч да надхвърлят потребностите на мъжа. Нашата анкета показа, че и днес повечето жени желаят сношението по-рядко от мъжете си. Възможните причини за това бяха вече разгледани във въведението. Честотата на желанието за сношение зависи и от това, дали и колко често те са били задоволявани (таблица 10).
| Жените достигат до оргазъм | Мъжете постигат оргазъм | ||
|---|---|---|---|
| също така често | по-често | по-рядко | |
| Почти винаги | 47% | 45% | 8% |
| Често или най- често | 35% | 54% | 11% |
| Само понякога | 23% | 64% | 13% |
| Много рядко или никога | 14% | 70% | 16% |
Таблицата показва недвусмислено, че желанието на жената за коитус расте в същата степен, в която й се удава задоволяването и се приближава до това на мъжа. Освен това тя показва, че разликата в честотата на потребността на мъжа и жената от коитус е най-голяма в браковете на жените с аноргазмия (между които има и жени със слабо либидо и фригидност). Същевременно от таблицата личи, че разликата в честотата на потребността на мъжа и жената от коитус в браковете на стигащите до оргазъм жени е най- малка.
Отговорите на друг един въпрос позволяват да се приеме, че по-рядкото сношение намалява способността на жените да стигат до оргазъм, докато, напротив, по-честият коитус допринася за развитието й.
| Преценка на жените | Честота на коитуса в месец | ||
|---|---|---|---|
| до 4 пъти | от 5 до 8 пъти | над 9 пъти | |
| Стигащи до оргазъм | 34% | 32% | 34% |
| С аноргазмия | 59% | 25% | 16% |
Какви заключения могат да бъдат направени преди всичко от гледна точка на сексологичната практика?
Макар че жените със слабо либидо и с аноргазмия отхвърлят коитуса и по този начин допринасят за по- рядкото му извършване, тъкмо те би трябвало да имат полово сношение по-често, и то по начин, отговарящ на потребностите им в един иначе хармоничен брак. Така се увеличава възможността да бъдат улучени дните и часовете на силно влечение. Сумираните по такъв начин дразнители преливат стимулиращо и в следващото сношение. Дори жената някой път да не достигне до оргазъм, подпраговото възбуждане се запазва и улеснява оргазъма следващия път. Поради това повече сношения в кратък срок, по възможност с повторение, са по-полезни за излекуването на аноргазмията от равномерно разпределените през седмицата или месеца или „заплануваните“ за определени дни сношения. Повторният коитус, следващ кратко време след първия, забавя еякулацията на мъжа. Това също увеличава възможността за половото й задоволяване. Препоръката за по-често сношение оправдава очакванията, при условие че жената с помощта и разбирането на съпруга си вече до голяма степен е преодоляла задръжките и антипатията си по отношение на коитуса. Оргазъмът като проява на сексуалността се развива и утвърждава най-добре и най-сигурно в постоянно повтарящия се акт. Това правило също така не е абсолютно. Ако жената наистина много рядко изпитва потребност и ако мъжът въпреки това налага волята си всеки ден, ще се развие отвращение, дори погнуса и омраза. Ако мъжът, забележил, че въпреки ухажването му тя не идва в подходящо настроение, бъде внимателен и се откаже този път, интимният час в някой по-подходящ ден ще бъде по-хубав и по- съвършен.
Може да се обобщи, че не съществуват норми за оптимална честота на половото сношение. Сексуалните желания на хората са различни не само поради индивидуалните им особености; те се ръководят от всички взаимоотношения, които свързват мъжа и жената. Поради това в един добър брак различията могат да бъдат уравновесени: ако те не са много големи, партньорите се приспособяват един към друг.
Мярката не може да се изведе от някакво средно поведение — тя се създава от всяка двойка в съответствие с потребностите й.
ПСИХИЧНИ СМУЩЕНИЯ У ЖЕНАТА ПО ВРЕМЕ НА ПОЛОВИЯ АКТ
Взаимната обич, нежната любовна игра, подходящият момент и достатъчната продължителност не винаги гарантират оргазъма у жената. Различни психични смущения се проявяват у нея по време на половия акт, често пъти дори кратко време преди връхната точка на възбуждането. Те го потискат, забавят, отклоняват, отслабват и угасяват.
Всички представи, мисли и чувства, които не са насочени към всеотдайното любовно съединяване с мъжа, отклоняват жената и могат да нарушат хода на сексуалния цикъл, да възпрепятствуват появата на оргазъма.
Когато още не съществуваше модерната антиконцепция21, най- честото смущение от този вид беше страхът от нежелана бременност. Този страх може да задуши всяко появило се желание и да разстрои акта. По същата причина много неопитни млади момичета, „пострадали“ още при първото сношение, потискат с големи душевни терзания едва покълналото желание. Затова в глава 7 ще разгледаме начините за предпазване от бременност и въздействието им върху половия живот.
По време на акта жената трябва да се съсредоточи без задръжки върху телесното изживяване. Разпределените първоначално по цялото тяло сексуални усещания все повече се концентрират в генеталиите и там се засилват. В тази фаза която се изживява субективно като „предварително задоволяване“ (преди крайното задоволяване на оргазъма), при жени с лабилен оргазъм се напластяват потискащи мисли и емоции; те често са резултат от досегашния жизнен опит, напр. страхът да се загуби влиянието над мъжа, страхът, че той може пак да я напусне, спомените за по-раншни разочарования и т.н. Така главният мозък влияе върху рефлекторните процеси и сексуалната възбуда гасне. Страховете и опасенията могат да потиснат порива на либидото по най-различни начини и да накърнят сексуалните усещания на жената; при някои условия обаче те могат и да го предизвикат.
Много жени се оплакват от периодично затихване на възбуждането по време на коитус, което отлага или дори предотвратява оргазъма. Обикновено обаче такива падове в сексуалните усещания се следват от no-високи възбудни вълни, които в крайна сметка водят до оргазъм.
Много често се чува следното оплакване: жената непременно достига силна възбуда, но остава с минути във фазата на платото. Тя чувствува непосредствено предстоящия оргазъм, до който липсва само една съвсем малка крачка. Всеки момент тя се надява, че оргазъмът ще настъпи, тъй като напрежението едва ли може да се повишава повече. Но фрикциите продължават още дълго, тя непрекъснато има чувството, че стига до връхната точка; тя обаче не настъпва и възбудата внезапно невъзвратимо изчезва. Такава жена е
